Търсене в този блог

вторник, 28 септември 2010 г.

Спорът около скулптурите на Дега

Откритието в леярната Валсуани (Copyright The Degas Sculpture Project Ltd. All Rights Reserved. Photo: Olivier Brunet) Photo by Joseph Coscia Jr. © 2009, courtesy the Degas Sculpture Project Ltd. All rights reserved. Лявата отливка е на Хебрар, дясната - на Валсуани Заради изложбата на Едгар Дега в Националната художествена галерия по БНТ имаше филм за Дега, който изпуснах от разсеяност. Надявам се да е същият, който се прожектира в самата галерия. Изложбата е много интересна и ми хрумна, че може да се направи упражнение за студенти-аниматори, а защо не и за аниматори, чиито любопитство и дух още не са съвсем премазани от прекрасната заобикаляща ни действителност:от скициране на избрани скулпттури - независимо на коне или балерини, да се направи анимационен етюд. Бронзовите пластики на Дега винаги са предизвиквали смут, спорове и противоречия, тъй като се появяват за пръв път пет години след смъртта на художника. Приживе Дега никога не е лял бронзови отливки. Работел е с глина и восък. От всички негови скулптури той позволил само една, "Четиринадесетгодишната балерина", да бъде показана на шестата изложба на импресионистите през 1881 година. Малката танцьорка, изработена от жълт восък и облечена в балетен костюм, е нападната яростно от критиците. След смъртта на художника през 1917 г. около 150 от неговите скулптури от восък и глина са открити в студиото му в много лошо състояние. Въпреки посмъртната воля на художника, наследниците му с помощта на двамата близки на Дега арт-дилъри Амброаз Волар и Пол Дюран Рюел, позволяват на леярната Хебрар да направи модели на 74 от тези скулптури, от които после да се направят отливки. Планът бил да се направят по 22 отливки на всяка всяка фигура: 20 за продажба и по един за наследниците и леярната. През 1936 г. леярната се закрива и отливането на скулптурите се поема от леярна Валсуани, под ръководството на дъщерята на Адриен Хебрар. В крайна сметка отливките далеч надхвърлят първоначално договорения размер и всички носят печата на Хебрар. Историята на скулптурите и Мейбаум започва през 2001 г., когато той се натъква на друга отливка на "Малката танцьорка" във Франция, която е поразително различна от версията на Хебрар. Отливката се оказва производство на леярна Валсуани, чийто собственик, Леонардо Бенатов, завежда Мейбаум до една заключена стая, която съдържала 74 забележително добре съхранени гипсови модели. "Нито един от тях не бяха известни и аз едва не умрях от изумление", спомня си Мейбаум, който в последствие ги купува за своя проект "Скулптурите на Дега". Започва се спор чии гипсови модели повече отговарят на оригиналните скулптури - тези на Хебрар, които дъщеря му продава през 1955г. в Ню Йорк(дълго време се е смятало, че моделите на Хебрар са унищожени и мистериозната им поява също предизвиква сензация), или тези, открити преди девет години в леярната Валсуани. В спора се включват много изкуствоведи, търговци на картини,директори на музеи и частни колекционери. Един от специалистите напълно отхвърля колекцията на Мейбаум:"Лоша отливка. Краката й я правят да прилича повече на играч на ръгби, а не на слабичко 14 годишно момиче, освен това плитката й е много дълга и дебела. Не прилича на балерина от Дега." Опонира му изкуствоведът Хедберг, който казва:"Ако гипсовите модели бяха фалшиви, те нямаше да изглеждат така, както изглеждат сега- с вътрешна арматура, с восък отгоре - те щяха да бъдат направени така, че да заблудят хората." Самият Мейбаум има намерение да настани колекцията в големите музеи, като за да тръгне проектът, продава някои отливки на частни колекционери и музеи, а също и част от намерените гипсови модели(15 наследници на Дега получават своите дялове от всяка продажба). Но основната му цел е колекцията да обиколи света. "Мисля, че след известно време споровете ще се уталожат. Всяко голямо откритие се приема трудно, особено ако не е направено от някоя от важните институции. Ако откритието беше направено от Метрополитън мюзиъм или от Националната галерия в Ню Йорк, щеше да бъде на корицата на списание "Таймс", казва Мейбаум. Сега колекцията е собственост на Центъра за изобразителни изкуства М.Т. Ейбръхъм. София е третият домакин на проекта на Мейбаум. Споровете около Дега не се изчерпват с мистериозните гипсови модели, на които обърнах внимание нарочно, с цел да предизвикам малко любопитството на тези, които не са намерили време да видят изложбата. Някои изкуствоведи изоставят настрана трудния въпрос кои модели са по-автентични и направени докато Дега още е бил жив и повече се съсредоточават върху етичния въпрос дали е редно да се отливат негови скулптури против желанието му. Според Франсоа Тибо- Сисон, журналист от началото на века, Дега казал: “С времето всички тези скулптури ще се съсипят и изпочупят и така ще бъде най-добре за моята репутация.”Много изкуствоведи твърдят, че той се е занимавал със скулптура само, за да изучава любимите си обекти- конете и балерините. Другите спорове около Дега са дали и доколко е използвал фотографията, включително фотографиите на иконата на аниматорите, Едуард Мейбридж; дали и доколко е бил антисемит и женомразец и дали и доколко е импресионист - самият той предпочитал да го наричат реалист. Не е обичал да прави пленери и е верен ученик на Енгр. Често повтарял съвета му: "Рисувайте линии, млади човече, и още линии, както от натура, така и по памет и ще станете добър художник." Следва продължение

1 коментар:

Анонимен каза...

privet! kazvam se margarita i bih iskala da popitam ot kude moga da svalja ili da namerja filma za Dega, za koito spomenava6 v posta?
Shte sum ti mnogo blagodarna! maila mi e: edelvais@abv.bg

blagodarja predvaritelno! :)