Търсене в този блог

петък, 25 юни 2010 г.

Виена

++++ TRICKY WOMEN 2011: Call for Entries!
++++ Out Now:  Best of Tricky Women­­_5 DVD!

We are happy to announce that the 8th edition of Tricky Women AnimationFilmFestival will take place in Vienna 10th - 14th March, 2011.
Tricky Women is the first and only festival of animated film that is dedicated exclusively to animation by women.
  • The festival offers an international competition of animated short films realised by female artists and produced in 2009 or 2010.
  •  The deadline for applications for the preliminary selection is 30th October, 2010.
  •  Awards:
    Tricky Women Award of the City of Vienna worth 4,000 Euro

    Synchro Film & Video Material Prize worth 1,500 Euro

    Hubert Sielecki Award worth 500 Euro (for Austrian animation)

    Audience Award
Please find the form attached. The entry form is also available on our website where you can find more information about this year´s festival and the awarded films.

We proudly present our Best of Tricky Women_5 DVD which offers varying, animated screenlands and gives you an overview of this year’s festival. The fifth Best of Tricky Women DVD features the festival’s audience favourites and award winners. From nature studies, documentary works and fiction to artistic creation, pregnancy fears, the clichés of TV crime series and unusual love stories – these fascinating films cover a wide spectrum of topics and genres.
You can find and order all Tricky Women DVDs at our online shop.
We are looking forward to your entries and wish you an enjoyable summertime! 
Warm regards from Vienna!
Your Tricky Women-Team
It would be great, if you could forward the information.
To unsubscribe the newsletter please send a no, thanks mail at office@trickywomen.at
Tricky Women Festival
culture2culture

петък, 18 юни 2010 г.

Nick Park

Интервю с Ник Парк_02


Продължение
Кога започнахте да превръщате двуизмерните си рисунки в триизмерни? Още в колежа ли?   
Н.П.:
Да, всъщност в колежа. В началото се колебаех – трябва ли това да бъде рисувана анимация? После осъзнах какво удоволствие е да се работи с пластилин. Самата идея да ги направиш триизмерни, така че да има дълбочина, перспектива. Можех да ги осветявам по различен начин. Обичам този пластилинов свят. Той изглежда различен от нашия. Сякаш е друга реалност, но всъщност не е. 
Освен интереса ми към пластилиновата анимация,  запалих се и от възможността да я използвам за да разказвам истории. Нали разбирате, да я използвам за нещо по-голямо, а не само за ефекти. Пластилинът позволява да бъде анимиран класически, позволява деформации. Но освен това използваш много елементи и похвати на голямото кино- осветление, камера и най-важното – драма.
Ето защо това, че завърших кино в колежа беше страхотно, защото наистина ме образова и научих много за правенето на кино. Колкото повече филми гледах, толкова повече се учех.
Наложи ли се да промените технологията или материалите, когато започнахте пълнометражния филм? Има ли разлика с материалите, които използвате при късометражните си филми?

Н.П. Не, всъщност това си е все същия стар материал – специален пластилин, наречен „Аардмикс”, който е малко по-траен от обикновения  пластилин. Много държах да запазя атмосферата и чувството от късометражните Уолис и Громит. Не исках само защото филмът е пълнометражен, изведнъж те да станат по-гладки, бляскави, или нещо друго – исках ръчната им изработка да си личи, както е било винаги.

 А декорите пак ли са ръчно направени макети с ръчно разрисувани фонове отзад или са дигитални?
Н.П.
Не, декорите са си пак същите – макети с ръчно рисувани фонове. Дори и когато ползвахме син и зелен екран при Громит, когато ползвахме някой истински ефект  на втори план – когато той лети или нещо подобно. Използвахме дигитална технология за такива ефекти като мъгла, но дори и тогава не изцяло – защото мъглата всъщност не се движи, не може да се анимира. Виж, димът се движи. Понякога махахме героите, пускахме дим на същия декор и снимахме, а после го прибавяхме дигитално в кадъра. Направихме и някои компютърни пушеци – парата, която излиза от чайника  или пламъка на газовия котлон.
Ползвахме компютър и при множеството зайци, хванати в капаните на героите ни. Но много се старахме да изглеждат направени на ръка.

Питър Джаксън реши да използва компютърна анимация, за да направи новата версия на Кинг Конг. Хрумвала ли ви е подобна идея – да използвате компютърна анимация? В първия Кинг Конг Уилис О'Брайън използва ръчна обемна анимация, за да създаде Кинг Конг.

Н.П:
Странно е, че споменавате това. Да, наистина бихме могли да направим страхотен заек-върколак с компютърна анимация- щеше да си има косми като истински и всичко останало. Но ние избрахме да се придържаме към старите Уолис и Громит и затова направихме един голям и космат заек-върколак най-вече заради чувството, което аниматорът може да вложи в него. Да ни накара да изпитваме съчувствие към него, да му симпатизираме, въпреки че е страшно и лошо животно, звяр. Това се опитвахме да постигнем, затова не ни пречи, че козината му е малко провиснала и на възли тук-там, както между впрочем е и козината на оригиналния Кинг Конг.

Уолис и Громит имат ли си прототипи? Може би сте имали някога куче?

Н.П.
Не, никога не съм имал куче. Громит е единственото куче, окето съм имал някога.
Познавате Уолис и Громит вече 16 години. Има ли нещо за тях, което не знаехте  и  което научихте докато правехте филма? 

Н.П.
[смее се] Да, предполагам, че има. Те някак започнаха сами да си пишат историите напоследък. Това е хубавото на такива ясно очертани характери и герои. Те си живеят свой собствен живот – а човек просто чака да му разкажат какво им се е случило. 
Ако научих нещо, то е мярката – докъде и какво мога да правя с тях. По някакъв начин те приличат на една стара семейна двойка. Те се познават толкова добре, че връзката между тях е изтъкана и от любов и от омраза. Но в крайна сметка, това е дълбока привързаност и обич – те винаги разчитат един на друг и се търсят. Громит го направихме предан до краен предел. По време на филма ми хрумна, че Громит все се опитва да превъзпита Уолис. Вътрешният му конфликт е следният- доколко може да промениш някого?






За студенти, разни предложения по време на криза

ъзможността е подходяща за ученици от горните класове, студенти и заинтересовани от различните хуманитарни дисциплини и артистични области, както и от технически специалности. За всички, които имат интерес от човека, културата и дебата. Най-важни за нас са желанието и мотивацията да работите в екип и да натрупате нов опит и практика.

Има възможност за изработване на индивидуална програма за всеки кандидат съобразена с неговите цели, предпочитания и свободно време.

Дейностите, в които се включват стажантите и доброволците, са разнообразни.
Работа по проекти и програми (зависи от текущите проекти и спецификата им, това може да включва сваляне на текстове от дебати от звуков на хартиен носител, превод на текстове, превод на субтитри и др., както и сътрудничество по конкретен проект или програма и др.);
Работа с публиката (посрещане на публика, насочване и даване на информация на гостите на къщата, продаване на билети, късане на билети, подаване на микрофон по време на дебати);
Подкрепа на техническия екип (редене на осветление, сцена, подготовка на залите за събития, водене на събития и др.).
Работата като стажант или доброволец позволява свободен достъп до всички събития; планиране на индивидуална, съобразена със свободното време на всеки програма; развива умения за работа в екип.
По допълнителна уговорка на стажантите-студенти се признават кредити към обучението, както и се зачита стаж по отделни специалности.

За да кандидатствате, моля, изпратете на български език своя биография (c.v.) и отговорете на въпросите от началното интервю. Изпретете документите си до audience@redhouse-sofia.org

Предварително благодарим на всички проявили интерес към предложението.

Срок
: текущ
Лица за контакт: Яна Мандажиева и Здравка Примова
Адрес:
Център за култура и дебат “Червената къща”
ул. “Любен Каравелов” № 15
1142 София, България
Тел./Факс: (+359 2) 988 81 88, 986 44 16
e-mail: audience@redhouse-sofia.org, info@redhouse-sofia.org
www.redhouse-sofia.org




неделя, 6 юни 2010 г.

Интервю с Ник Парк


                      Портрет на Ник Парк                                                  Ник Парк снима
                           масло върху медна плоча                             
                               худ. Винсънт Браун
Интервю от 2005г. по повод премиерата на филма „ Проклятието на заека”(The Curse of the Were-Rabbit) от Ник Парк специално за сайта:

Как създаде Уолис и Громит?
 

Ник Парк:
     Това е наистина една сбъдната мечта. Измислих Уолис и Громит още в колежа  и за мен е голям успех „звездното” им участие им в първия им пълнометражен филм.
     Като се връщам отново към трите късометражни филма с Уолис и Громит, в известен смисъл те са като по-кратки игрални филми, така че следващата стъпка действително трябваше да бъде пълнометражен филм. Предполагам, че ме сърбяха ръцете да използвам страхотните преимущества на работата с тази технология, които вече бях открил - играта с осветлението, работата с камерата. Този вид анимация ми много ми харесваше.
     Но в същото време бях малко предпазлив, защото понякога това, което е добро в късометражни филми, върши работа точно защото са кратки. Плашех се какво ще се получи, как ще направя такава голяма крачка. Отчасти затова първо направихме
„ Пиле, бягай”(Chicken Run).

       Изч
аквах да дойде подходящата идея – с достатъчно голям потенциал, че да да издържи пълнометражен филм. Такава идея трябва да има развитие на героите и история, които стават за 80-минутен филм,  но също така трябва да е достатъчно вдъхновяваща, за да ме държи в продължение на следващите четири или пет години.

След като реши, че искаш да направиш пълнометражен филм за Уолъс и Громит, как започна работата по самия филм?

Ник Парк:
   След като ни хрумна първоначалната идея …Идеята за зайците – с Боб Бейкър, писателя, бяхме в една кръчма в Бристъл и внезапно ни осени тази идея какво ще стане ако го вместо за върколаци, направим филм за гигантски смешен заек, който вместо хора, яде зеленчуци, и включим Уолис и Громит в тази история. След това реших да развия тази идея заедно със Стийв Бокс, с коготото съм работил  в „Грешните панталони”. Той е анимирал
Feathers Mc Graw.
    Седнахме да работим двамата: единият рисуваше, другият пишеше  или правехме модели на героите от пластилин – това още докато пишехме сценария. Така че всичко се развиваше едновременно – и сценарият, и сторибордът и типажите.
    В един определен момент спряхме да пишем  - сценарият започна да изисква описания и картинки, стана прекалено визуален и започнахме да правим сториборда. Прекарахме няколко години така. Заснехме картинките, сложихме някаква временна музика, подложихме собствените си гласове и монтирахме всичко.
     Всичко беше нахвърляно грубо, но този „аниматик” беше отправната ни точка до края. Непрекъснато го редактирахме и поправяхме. Прерисувахме картинки, премонтирахме    - стараехме се филмът да въздейства по-силно и се опитвахме да намерим най-добрата структура и композиция на кадрите. Понякога изхвърляхме цели кадри, ако не беше необходим за историята или пък добавяхме друг. Аниматикът постоянно се видоизменяше и развиваше  - до последния ден на продукцията. 

 
 
      Това е нещо като скициране - уточняване на линиите, прерисуване,  поставяне на акценти, докато вземете решение дали нещо върши работа или не?

Ник Парк:
     Да, нещо такова и ние редовно го показваме на Джефри [
Katzenberg] през няколко седмици. Той правеше забележки, идваше и другият ни сценарист Марк Бъртън, който се занимаваше с диалога и понякога поправяше репликите. Правехме брейнсторминг за повечето кадри, за да решим как може да се  направи по-смешно този кадър? Как да разкажем тази част от историята малко по-бързо? От този род неща. Аниматикът  дава добра представа за целия филма. Очевидно в този тип кино не можем да си позволим да снимаме неща, които после не се използват, и по този начин наистина си спестихме труд.
     
Как бихте обяснили вашата склонност да разказвате истории? Кои са филмите от детството ви, които според вас са ви повлияли като режисьор ?

Ник Парк:
Във филмите с  Уолис & Громит има доста препратки  и са свързани с игралното киното, освен с анимацията. Филми, които съм обичал винаги – филмите на Хичкок, или Кратка среща от Дейвид Лийн. Освен това  обичам филмите на Чък Джоунс, Teкс Ейвъри, Том и Джери, както и филмите на  "Дисни". Израснал съм с всички тези филми.
    Винаги съм обичал клоунадата и комедията. Обичам Бъстър Кийтън и всички филми на Лаурел и Харди. . Може би от тях съм взел начина, по който Громит гледа към камерата многозначително  - Оливър Харди поглежда с такъв многозначителен поглед към зрителите, който казва – „Виждате ли какво става. Дайте ми сила и кураж.” Поглед, който търси съчувствие..
    Винаги съм харесвал илюстрацията, а като дете събирах комикси. През 70те и 80те четях графични романи като „Приключенията на ТенТен” на Ерже и илюстрованите книги на Реймънд Бригз: „Дядо Коледа” , „Страшния Фангъс”(* fungus  на английски означава плесен),  „Снежният човек”, които бяха много популярни във Великобритания. Харесва ми този графичен стил, с недовършен и грубоват контур, с много щрихи. „Снежният човек” по-късно се превърна в анимационен филм.
    Винаги съм харесвал и стила на 50-те години, всичко следвоенно. Обожавам този стил. Обичах да гледам Историите на Мама гъска на Рей Харихаузен. Гледах и анимацията през уикендите по телевизията.
Много от идеите ми са вдъхновени от тези филми, от тази естетика. Предполагам, че ми доставя удоволствие да съчетавам истории в стила на Жул Вернр Хърбърт Уелс, ТенТен, комедиите на Лаурел и Харди с атмосферата на филмите на Хичкок.
                                                                Ник Парк и Стийв Бокс
 Каква е ролята на рисуването във вашите филми?
Ник Парк:
Винаги съм започвал с рисуване. Започнем с визуални идеи. Така е роди идеята за „Големият ден”. Започнах с рисунки на ракетата и си помислих, че ще бъде страхотно да се построи такава ракета. Това е едно от нещата, които ме накараха да се увлека по обемната анимация. Възможността  да се направи подобна ракета с размерите на голяма пура – ме въодушеви.
Преди години в колежа правех много илюстрации – исках да илюстрирам книги и собствени истории. Това си бяха чисти илюстрации. Така че винаги съм започвал с рисуване. Обичам да рисувам. 


                                                                                                            Следва продължение