Интервю с Ник Парк_02

Продължение

Кога започнахте да превръщате двуизмерните си рисунки в триизмерни? Още в колежа ли?   

Н.П.:

Да, всъщност в колежа. В началото се колебаех – трябва ли това да бъде рисувана анимация? После осъзнах какво удоволствие е да се работи с пластилин. Самата идея да ги направиш триизмерни, така че да има дълбочина, перспектива. Можех да ги осветявам по различен начин. Обичам този пластилинов свят. Той изглежда различен от нашия. Сякаш е друга реалност, но всъщност не е. 

Освен интереса ми към пластилиновата анимация,  запалих се и от възможността да я използвам за да разказвам истории. Нали разбирате, да я използвам за нещо по-голямо, а не само за ефекти. Пластилинът позволява да бъде анимиран класически, позволява деформации. Но освен това използваш много елементи и похвати на голямото кино- осветление, камера и най-важното – драма.

Ето защо това, че завърших кино в колежа беше страхотно, защото наистина ме образова и научих много за правенето на кино. Колкото повече филми гледах, толкова повече се учех.

Наложи ли се да промените технологията или материалите, когато започнахте пълнометражния филм? Има ли разлика с материалите, които използвате при късометражните си филми?

Н.П. Не, всъщност това си е все същия стар материал – специален пластилин, наречен „Аардмикс”, който е малко по-траен от обикновения  пластилин. Много държах да запазя атмосферата и чувството от късометражните Уолис и Громит. Не исках само защото филмът е пълнометражен, изведнъж те да станат по-гладки, бляскави, или нещо друго – исках ръчната им изработка да си личи, както е било винаги.

 А декорите пак ли са ръчно направени макети с ръчно разрисувани фонове отзад или са дигитални?

Н.П.

Не, декорите са си пак същите – макети с ръчно рисувани фонове. Дори и когато ползвахме син и зелен екран при Громит, когато ползвахме някой истински ефект  на втори план – когато той лети или нещо подобно. Използвахме дигитална технология за такива ефекти като мъгла, но дори и тогава не изцяло – защото мъглата всъщност не се движи, не може да се анимира. Виж, димът се движи. Понякога махахме героите, пускахме дим на същия декор и снимахме, а после го прибавяхме дигитално в кадъра. Направихме и някои компютърни пушеци – парата, която излиза от чайника  или пламъка на газовия котлон.

Ползвахме компютър и при множеството зайци, хванати в капаните на героите ни. Но много се старахме да изглеждат направени на ръка.

Питър Джаксън реши да използва компютърна анимация, за да направи новата версия на Кинг Конг. Хрумвала ли ви е подобна идея – да използвате компютърна анимация? В първия Кинг Конг Уилис О'Брайън използва ръчна обемна анимация, за да създаде Кинг Конг.

Н.П:

Странно е, че споменавате това. Да, наистина бихме могли да направим страхотен заек-върколак с компютърна анимация- щеше да си има косми като истински и всичко останало. Но ние избрахме да се придържаме към старите Уолис и Громит и затова направихме един голям и космат заек-върколак най-вече заради чувството, което аниматорът може да вложи в него. Да ни накара да изпитваме съчувствие към него, да му симпатизираме, въпреки че е страшно и лошо животно, звяр. Това се опитвахме да постигнем, затова не ни пречи, че козината му е малко провиснала и на възли тук-там, както между впрочем е и козината на оригиналния Кинг Конг.

Уолис и Громит имат ли си прототипи? Може би сте имали някога куче?

Н.П.

Не, никога не съм имал куче. Громит е единственото куче, окето съм имал някога.

Познавате Уолис и Громит вече 16 години. Има ли нещо за тях, което не знаехте  и  което научихте докато правехте филма? 

Н.П.

[смее се] Да, предполагам, че има. Те някак започнаха сами да си пишат историите напоследък. Това е хубавото на такива ясно очертани характери и герои. Те си живеят свой собствен живот – а човек просто чака да му разкажат какво им се е случило. 

Ако научих нещо, то е мярката – докъде и какво мога да правя с тях. По някакъв начин те приличат на една стара семейна двойка. Те се познават толкова добре, че връзката между тях е изтъкана и от любов и от омраза. Но в крайна сметка, това е дълбока привързаност и обич – те винаги разчитат един на друг и се търсят. Громит го направихме предан до краен предел. По време на филма ми хрумна, че Громит все се опитва да превъзпита Уолис. Вътрешният му конфликт е следният- доколко може да промениш някого?