Търсене в този блог

Зарежда се...

понеделник, 1 септември 2014 г.


ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО РАЗТЪРСИХА ВИМЕО
доц. д-р Цветомира Николова, НБУ
През януари 2013 г. студенти по анимация и по музика от Единбургският колеж по изкуствата и студенти по анимация от Нов български университет се впуснаха в едно истинско десетдневно анимационно приключение, което през 2014 година изключително се разрасна и обогати. Идеята за такъв анимационен маратон хрумва на Алан Мейсън, ръководител на програма „Анимация” в Единбургския колеж по изкуствата към Единбургския университет. Първоначално това е просто част от задължителната учебна програма и се провежда само със студентите от колежа. На първото издание на възстановения Световен фестивал на анимационния филм във Варна, сред чиито спонсори е и Нов български университет, ни гостуваха двама преподаватели от програмата – д-р Джон Мъри и Джаред Тейлър, които споделиха своята методика с присъстващите преподаватели от нашата програма „Анимационно кино”. В разговора възникна съвсем спонтанно идеята следващия филмов маратон да бъде общ – между студентите от Единбургския колеж по изкуствата и студентите по анимация от НБУ. Изискването към студентите беше следното – всеки да направи по един филм за 24 часа и до 24.00 ч. всеки ден да го качи в любезно предоставения от страна на нашите шотландски колеги специално открит за целта канал във Вимео . Аниматорите имаха възможност да слагат своите филми, нуждаещи се от озвучаване и в Дропбокс, а студентите по музика от Единбургския колеж по изкуствата слагаха също в Дропбокс свои музикални композиции, написани преди това или по време на маратона. Ето част от указанията на Алан Мейсън към студентите преди началото на маратона: „Задайте си въпроса „Какво е филм”, нещо повече „Какво е анимационен филм?” Да, ще трябва вие да решите какво е най-важното за един анимационен филм – идеите, да... но какво още. Рисунки, фотографии, предмети, пластилин, хора, места ... и още какво? Повечето филми, дори и най-кратките, имат звуци, освен изображение и ще трябва да решите каква роля ще играе звукът във всеки от вашите десет филма. Дефиницията за анимационен филм е твърде широка и не особено категорична и вие ще решите на своя отговорност какво е най-важното за един анимационен филм. Очевидно е, че няма да можете да направите филми с голяма продължителност поради зверски кратките срокове. Но това не означава, че на филма може да му липсва структура и основна цел и че може да изглежда недовършен. Няма как на всички да се осигури техника и оборудване, затова ще бъдете оставени максимално на собствени възможности, ресурси и въображение. Всеки нов ден възможностите ще са различни за вас – понякога почти няма да имате такива. Затова трябва да сте много изобретателни и гъвкави според обстоятелствата.
Другото хубаво в проекта е, че ще трябва да извадите максималното от идеята, която ви хрумне, колкото и посредствена и бледа да ви се вижда тя. Едва ли ще имате възможност да седите с часове в очакване да ви хрумне блестяща идея, която като по чудо ще се материализира. Ще трябва да се примирите и да се съсредоточите върху това как да извадите от въпросната идея най-доброто и как да я представите по-интересно.”
Резултатът от първия съвместен десетдневен маратон е впечатляващ: общият брой на филмите е 140, от които 110 са на студенти от НБУ. Наистина, както шеговито е подсказано в заглавието, в един момент Вимео каналът преля от филми и се наложи да се разшири неговата вместимост, за да могат студентите да продължат да качват своите филми. Участвалите шотландски студенти аниматори са 6, студентите от НБУ са 13, а шотландските студенти композитори - 10. След маратона самите участници определиха по интернет петте най-добри филма, което на практика изключва възможността да гласуват за своите собствени филми. Никой не забранява това, но може би откритостта на гласуване предпазва студентите от изкушението. Разбира се, всеки може да гласува за приятелите си и това не може да бъде предотвратено, но въпреки недостатъците на анкетата, тя е част от самото упражнение и приучва студентите да поемат пълна отговорност не само като творци, но и като активни анализатори на своето творчеството и на творчеството на своите колеги. Шотландците организираха прожекция на най-харесваните филми, малък концерт и парти след изнурителната десетдневка, които се излъчваха по интернет, за да могат нашите студенти да наблюдават. Най-харесваният филм беше български – „Майка” на Йоана Александрова, дипломантка от Бакалаварска програма „Анимационно кино”.
В момента Йоана е приета със стипендия да учи магистратура в Единбург и вероятно за това са изиграли не маловажна роля чудесните й десет филма от проекта, които представляваха различни анимационни техники – пластилин, плосък релеф, пиксилация, кафе, традиционна рисувана анимация с молив и др. Няколко от филмите, създадени по време на маратона, бяха селекционирани за състезателната програма на няколко фестивала – София Филм Фест, фестивала на късометражното кино „Златен Ритон”, Международния фестивал за късометражно кино „В двореца”, Световния фестивал на анимационния филм - Варна’13 и др. Репортажи и отзиви за филмите имаше в сп. „Кино”, в-к „Аз Буки” и предаването „Рецепта за култура” на БНТ.
Българският подход към маратона през първата година имаше една особеност, която предложихме и на шотландските си колеги – ние решихме в помощ на студентите да обявяваме незадължителни теми, които задавахме заедно с доц. Невелина Попова. Всеки ден студентите можеха да избират от две възможни „сламки”, но имаха и свободата сами да измислят своята тема. Свободно беше и самото участие на студентите от българска страна – ние не задължихме никого. Шотландските колеги обявиха и петдневен маратон за студентите от първи и втори курс, но нашите студенти от тези курсове сякаш се побояха да участват. Точно страхът на някои студенти от тази интензивна работа поставя въпроса за обратната връзка. Какви са впечатленията на участниците от проекта в двете последователни години? Какво е по-нататъшното творческо развитие на студентите? В НБУ филмите и от двата проекта бяха представени и обсъдени на традиционните анимационни семинари, които се провеждат два пъти месечно, а отделно организирахме и прожекции в Аулата. Ето какво са споделили някои от участниците: „Бяха десет дни и десет нощи. А ние с по един чифт обувки минахме през десет гори, преплувахме десет реки, надхитрихме ламята с десет глави, създадохме света и го срутихме, разделяхме се и пак се събирахме, танцувахме, ходихме по въже, пораснахме, станахме пак деца, летяхме...” казва Кристина Гацова, Магистърска програма „Анимационна режисура”, в момента ръководи детска анимационна школа към Университета „Гоце Делчев” в Щип, Македония. “Участието ми наистина разшири представите ми за това какво може да се постигне с анимацията и ме убеди, че тя наистина няма граници в изразните средства”, казва Милена Симеонова, тогава дипломантка в БП „Анимационно кино”.
В последствие Милена получи две награди за своя филм „Кръпката”, с който се дипломира – на Световния фестивал на анимационния филм – Варна’13 и на Фестивала за късометражно кино „Златен ритон” в Пловдив. Освен това Милена Симеонова активно участва в младежкото независимо комиксово списание „Комиксер”, успяло да издаде вече пета книжка въпреки финансовите затруднения. „Имах желанието да си сверя часовника, и да видя на какво ниво съм. Интересно ми беше да работя под напрежение и конкуренция, а още по-интересно ми беше да видя какво ще успея да направя и дали е съпоставимо с нивото на колегите. Стараех се да давам всичко от себе си в този кратък период, за да направя по едно завършено, приятно изглеждащо и логично филмче всеки ден,” споделя Николай Иванов, дипломант в БП „Анимационно кино”. След проекта и успешното си участие в наградите „Джеймисън”, почти съвпадащи по време, Николай Иванов се включи в независимото анимационно студио „Павилион”, което се развива много добре, имайки предвид настоящата конюнктура. Силвия Иванова, дипломантски семестър в БП „Анимационно кино”, казва следното: „Успяхме да изградим едно ново виждане за нашата работа като по-космополитна и част от едно глобално цяло. Вярвам, че това е важно, защото, в което и да е изкуство обективната и разумна гледна точка и адекватният критерий на твореца за собствената му дейност са от голямо значение. Намерихме своите слаби и силни страни - подобрихме и двете. Намерихме и мястото си сред другите участници." В момента Силвия Иванова е координатор на Световния фестивал на анимационния филм във Варна. Любопитно е, че Силвия се включи и във втория маратон. Повторно пожела да участва и Валя Панева, магистър по анимация, която в момента работи в аудиовизуално студио „НикАй” в Турция.
Вторият десетдневен анимационен маратон, който се проведе през януари 2014 година, по начало беше замислен като по-мащабен – с колегите от Шотландия решихме да поканим по-широк кръг от участници, дори решихме да оставим свободен вход за професионалисти. Но мащабът, който се постигна, надмина всички очаквания. В проекта участваха осем университета от пет страни: Университета Салфорд, Манчестър, Великобритания; Института по изкуствата ArtEZ, Арнхайм, Холандия; Института по изкуства и дизайн, Люцерн, Швейцария; Университет по изкуства и дизайн „Емили Кар”, Канада, НАТФИЗ и АМТИ – Пловдив. От страна на НБУ участваха 18 студенти по анимация, които направиха 141 филма. Седем от музикалните композиции са дело на студентката Валерия Попова от Департамент „Музика” в НБУ и нейния художествен ръководител проф. Стефан Драгостинов. Във втория маратон първото място в студентската класация спечели Елеонора Аспарухова, магистър от университета Салфорд, която преди да замине за Англия е учила две години анимация в НБУ. Филмът-фаворит е направен по една детска песничка. Джаред Тейлър, директор на анимационната програма в Единбургския колеж по изкуствата, коментира шеговито, че тук е напипана най-добрата формула за анимационен филм – симпатичен типаж, въображение и хумор, музика. Но класациите са винаги относителни и не могат да обхванат, нито пък съвсем точно да измерят постиженията на всички студенти. Този път от страна на НБУ участваха две второкурснички - Катерина Митева и Диана Ценова, които се представиха много добре. Стоян Георгиев, Диляна Трайкова, Богомила Йорданова, Надежда Арсова от НБУ, Антони Тонев, Атанас Филипов, Маргарита Стаменова от НАТФИЗ, Александър Костов от АМТИ (чиято музика озвучава 44 филма), Марина Колева, завършила Графичен дизайн и майнър по анимация в НБУ и после магистратура във Фаръм, Великобритания – това са само част от студентите, чиито филми са впечатляващи.
Няма как да изредя имената на всички участници, чиито успехи са не по-малки. Някои от тях за първи път правят нещо завършено; други вероятно се ентусиазират и зареждат с творческа енергия от невидимата виртуална общност; трети експериментират в непознати за тях територии. Участието в такова трескаво творчество само по себе си е постижение и заслужава адмирации.
Мащабът на проекта наложи всяка участваща страна да открие собствен платен Вимео канал , за което получихме любезната подкрепа на НБУ. Това още повече улесни проследяването на зрителските реакции, защото платеният канал предоставя статистически данни. В тазгодишния проект имаше и друг нов момент. Тази година се чества сто годишнина от рождението на един от пионерите на анимационното кино - шотландеца Норман МакЛарън и един от дните беше посветен на неговото творчество, което той реализира предимно в Канада, с подкрепата на известния в професионалните среди Национален филмов борд. Като жест към нашата страна и за да се запази духът на равнопоставеност, шотландците решиха да посветят един ден на творчеството на Доньо Донев, знакова фигура в българската и световна анимационна школа. Този нов момент се оказа много успешен начин студентите да се запознаят с традицията и историята на анимацията, което, според мен, е изключително важно за бъдещото им развитие като автори.
МакЛарън и Доньо Донев сякаш обитават два полюса в анимационното изкуство, въпреки че и двамата се интересуват от фолклора като неизчерпаем източник на идеи и притежават ярко и лесно достъпно за публиката чувство за хумор и музикалност. Норман МакЛарън е известен като един от големите експериментатори в анимационното кино като сред разнообразните му интереси се открояват игрите му с абстрактните форми, с ритъма и повторението, със звука и образа, с техническите възможности на киното и художествените средства, които те предлагат. Освен че рисува върху лента и драска върху звуковата писта, той измисля уред, който му дава възможност да синхронизира звука с анимацията направо върху филмовата лента. Доньо Донев е майстор на класическата анимационна сатира. В неговите филми винаги има разказ с неочакван край - винаги смешен, но често и много горчив. Всеки, ако е честен със себе си, може да се припознае в на пръв поглед добродушно окарикатурените и забавни човечета в характерния, лесно разпознаваем и уж чисто анимационен свят на „Тримата глупаци”. Между тези два полюса трябваше да се разположат и студентите. Филмите от тези два дни варираха от комично направена етнографска съпоставка между шотландци и българи, през цяла поредица абстрактни формалистични филми или отделни етюди в ритъма на МакЛарън или на Донев до напълно завършени сатирични миниатюри.
В спектъра от студентските филми и от двата проекта също могат да се забележат двата полюса – чисто абстрактните филми, често обвързани с търсене на различни анимационни техники и филмите-разкази. Според мене за такъв формат е нормално да преобладават формалистичните търсения и затова появата на филми, които разказват истории, е много интересна и си струва да бъде разгледана специално. Появиха се дори и класически миниатюри с неочакван край. Обект на специално изследване би могла да стане и връзката аниматор-композитор; визия-звук, тъй като в този проект тя се постига по уникален начин.
Всеки, който се е занимавал с анимационно кино, знае колко трудоемък е процесът до завършването на един анимационен филм, или дори продукт, ако става дума за реклама, форшпан, образователен филм или др. Ако изключим копирането от интернет, което става все по-масово и изглежда лесно, всяка анимационна технология, независимо дигитална или класическа, има своите трудности. За част от студентите те изглеждат непреодолими и финалът се отдалечава невъзможно във времето. От друга страна, младите автори все още не са свикнали на разнообразните реакции, които проектите им предизвикват у различните зрители, колеги и преподаватели. Това понякога също ги отказва. В кратките срокове на маратона, те нямат време да се колебаят дълго. Трябва да мобилизират всичките си сили, знания, умения и изобретателност, вместо да очакват вдъхновението да ги споходи. Това е само един от плюсовете на маратона. Другите са очевидни – контакти с колегите от други университети и колежи; умения да комуникираш делово и точно с колеги от други култури; умението сам да представиш работата си в интернет – да напишеш анотация, да упоменеш всички, които са се включили, да подбереш най-подходящ кадър за икона, която в интернет играе ролята на рекламен плакат; не на последно място – съчетанието от работна дисциплина и гъвкавост, за да прецениш кое е най-важното в кратките срокове. От всички участници в проекта, минимален е броят на онези, чието по-нататъшно развитие не е очевидно.

Може би затова в програмата „Анимационно кино” се обсъжда възприемането на принципа на задължителни подобни упражнения, макар че общуването с толкова различни университети и съответно култури вероятно играе стимулираща роля. При всички случаи сигурно е, че международните десетдневни маратони ще продължават и в бъдеще.





интервю с Джоан Грац

Неотдавна, от 28 юни до 4 юли тази година, един курортен град на Херцеговина – Неум– беше домакин на Деветото издание на Международния фестивал на анимационния филм. Фестивалът съществува от девет години и въпреки голямата фестивална конкуренция и трудностите във финансирането, вече печели известност и почитатели. Директорът на Юринко Раджич, работил в Загребското студио за анимационни филми близо 20 години, започва с идеята да организира в Неум международна анимационна работилница за деца, която веднага се разраства и се превръща в цял фестивал. На първото издание пристигат 64 филма от 21 страни, а на последното са изпратени над 500 филма от 45 държави. Фестивалът се провежда на открито и не малко курортисти с удоволствие сядат да гледат анимация пред хотел „Слънце”, съвсем близо до пострадала от бомбардировките сграда, която се е превърнала в убежище за стотици лястовички. Деветото издание на фестивала се отличава и с нещо друго – програмите се прожектират едновременно в летните кина на Неум, Дубровник и Мостар; а сред гостите му имаше представители на всички нови държави от територията на бивша Югославия. Но освен амбицията да срещне авторите от всички тези, а и от много други страни по света, фестивалът печели престиж, като кани за председатели на Международното жури ярки и утвърдени имена. След Никола Майдак, Боривой Довникович, Бил Плимптън и др., тази година Международното жури беше председателствано от Джоан Грац, виртуоз в така наречената „пластилинова живопис под камера” и носител на „Оскар” за филма си „Мона Лиза слиза по стълбите” за 1992 г., както и на много други престижни награди за богатото си творчество. Съвсем наскоро излиза на пазара и книгата й „Моята Тесла: за любовта между една мишка и нейната кола.” (с илюстрации от авторката). Предлагаме ви разговор с нея:

- Госпожо Грац, разкажете за началото на Вашия творчески път. Как стигнахте до анимацията?
- Завършила съм рисуване и история на изкуствата в Калифорнийския университет. След като се дипломирах, не ми се искаше да започна веднага работа и записах архитектура в Орегон, тъй като този курс на обучение е доста дълъг. Докато учех архитектура, донякъде случайно опитах да анимирам и бързо се ориентирах към работата под камера. Вместо да трупам купища последователни рисунки и накрая да ги заснема, предпочетох да снимам директно, да променям малко същото изображение, пак да го снимам и т.н. Така направих една фигура, която дишаше - това беше първата ми среща с изкуството на анимацията. Когато завърших архитектура, вече знаех с какво искам да се занимавам – с анимация. Може би това е логично развитие за хора с тази специалност – познавам няколко колеги от филмовата индустрия, които също са били архитекти. Освен анимация, правила съм и декори за филми. В началото рисувах с маслени бои, после минах на акрилни, но те не се смесваха добре. В студиото на Уил Винтън открих пластилина и той се оказа най-доброто средство за мен. Напоследък използвам и Фотошоп; пробвала съм и други средства в работата си под камера. Най-забавно ми беше да работя серия реклами за подправки. Дадоха ми около 60 подправки в големи количества, които ми бяха необходими за анимацията. Студиото ми миришеше толкова хубаво! Получи се много добра работа.
- След като открихте пластилина, какво почнахте да „майсторите” с него?
- Първият ми филм беше абстрактен. Никога не съм била добър разказвач на истории. По-скоро съм художник и обичам спонтанността по време на работа. Обикновено не знам къде отивам. Мисля си, че ако човек знае къде точно отива, едва ли си заслужава да си хаби силите да го прави. На мен ми е интересно да откривам различни неща по време на работния процес. Филмът, с който спечелих „Оскар” ми отне общо 10 години. Първите шест-седем се опитвах да избера художници и кои техни творби да включа. Самата анимация ми отне 2 години. Опитвах се да наподобявам прецизно авторите. Използвах единствено показалеца си, за да нарисувам нещо, което художниците са правили с четка. Това отне много време. Но това, което ме интересуваше истински, бяха метаморфозите. Една картина се раздвижва, променя се и в един момент напомня и на двамата художници, но в някаква нова версия. Винаги съм работила по този начин – един продължителен процес под камерата; движение напред, без възможност за връщане назад, за редактиране, без компютри, които да забързват или забавят темпоритъма.
- Как се разпространяват вашите филми?
- Разпространението винаги е било проблем за късометражните творби. Обикновено филмът се показва на фестивали само 2 години. Но през 90-те имаше много образователни медии, библиотеки, правеха се и DVD. За жалост после разпространителите на VHS и DVD фалираха и сега моите филми са в i-Tunes. Повечето хора биха гледали 1-2 пъти някое мое произведение, но едва ли биха искали да го притежават. Това е непечеливш бизнес. Имам късмет, че правя реклами и не завися от приходите от късометражните ми творби. Но сега интернет дава възможност да се видят много филми.
- Наградата „Оскар” помогна ли за по-широкото разпространение на Вашия филм?
- Показаха го по една обществена телевизия в Орегон. Преди „Мона Лиза слиза по стълбата” и друг мой филм - „Сътворението”, също беше номиниран за наградата, както и други филми на студиото на Уил Винтън. Тогава направих голяма реклама за „Юнайтид еърлайнс”, после за „Кока Кола”. Истината е, че и най-малкият бюджет за реклама ми е носел повече пари от всичките ми други филми, взети заедно.
- Споменахте, че сте гостували на Варненския световен фестивал на анимационния филм преди много години? Какви са Вашите спомени от това гостуване?
- Да, през 1981 или 1982 година бях на Варненския фестивал, за да представя филма си „Сътворението”. Впечатли ме огромната, препълнена с деца зала. Много интересни бяха техните реакции, защото не всички филми бяха детски. Сега според мен е точно обратното – на фестивалите има твърде малко публика. Спомням си, че филмът ми стана повод за дълги дискусии с двама господа, чиито имена вече не помня. Единият беше критик, който не одобряваше религиозния момент във филма. А другият беше оператор, който много хареса филма. Пътуването ми до Варна в онези години беше вълнуващо и интересно за мене и с голямо любопитство бих посетила отново този фестивал.
- Бихте ли разказали за сътрудничеството си със студиото на Уил Винтън?
- През 1979 г. ме помолиха да им помогна със довършването на „Рип Ван Уинкъл” по едноименния разказ на Уошингтън Ървинг. Филмът беше с дължина 26 минути и се предполагаше, че ще го завършим само за два-три месеца, но се оказа, че работихме почти цяла година. Нямах никакво намерение да оставам в екипа, но стана така, че работих за тях следващите 10 години. След „Рип ван Уинкъл”, поех да режисирам и анимирам „Сътворение” по поемата на известния черен поет Джеймс Уелдън Джонсън, една от най-ярките фигури на на литературното движение „Харлем ренесанс”. За първи път раздвижвах по този начин картина. Направих сториборда, а после получих от студиото сценария и трябваше да се откажа от някои идеи. Това ми наложи по-строга дисциплина на работа, в сравнение с начина, по който работя сега. „Сътворение” беше филмът, номиниран за „Оскар”. В тези дни Уил се интересуваше много повече от това да рекламира студиото, а не от индивидуалната работа на хората в него. На филма се гледаше като на негов. Мисля, че му отне много време, докато осъзнае, че трябва да споделя с останалите признанието, което получава. Иначе беше добър работодател, много позитивен и оптимистичен. Умееше да поставя граници. По това време беше по-лесно да се отиде на фестивал, да се печелят награди, по-малко хора работеха в бранша, а техниките, които се използваха, бяха нови.
- Разкажете за работата си върху пълнометражния филм „Пророкът”?
- Прези 4-5 години бях в Лос Анджелис на парти с аниматори, по времето, когато се обсъждаха наградите „Оскар”. Един мъж се приближи и каза, че търси точно мен. Попита ме дали искам да направя част от филма „Пророкът”, по едноименната книга на Халил Джубран. Говорил беше и с други режисьори. Макар че групата претърпя известни промени, той успя да събере няколко много добри аниматори и всеки трябваше да направи отделна част от филма. Сред тях беше и Роджър Елърс, режисьорът на „Цар Лъв”, на който бе възложена обобщаващата рамка за анимацията, която накрая се превърна в основен компонент на филма. Направих 4 минутна анимация, както и останалите режисьори. Роджър не се опита да пригоди нашите почерци към неговия и всъщност различните стилове направиха филма много по-интересен.
- Филмът завършен ли е?
- Все още не. В един момент от работата по него привлякоха като продуцент Салма Хайек. През май гледахме част от готовата продукция, но работата все още продължава. Вероятно искат да го пуснат на екран малко преди наградите „Оскар”, за да не бъде забравен дотогава. Покрай филма посетих за първи път Кан. Беше ми приятно, че хората се интересуват от нашия филм. Но от друга страна, Кан е странно преживяване. До този момент не бях попадала на фестивал, където се говори основно за тоалетите на звездите. Всички искаха да снимат Салма, която е прекрасен човек, ангажирана с различни каузи като правата на жените, екология и т.н. Но заради това, че бях до нея, ме снимаха толкова много, колкото никога през живота ми. Беше забавно – когато вървяхме по червения килим, фоторепортерите се разкрещяха на Бил Плимптън, който също има четириминутна част от филма. Той е доста висок и им беше попречил да снимат Хайек. Мисля си, че всички щяха да бъдат по-доволни, ако нас ни нямаше там, за да могат да се съсредоточат върху роклята на Салма Хайек.
- Имате ли любими аниматори?
- Харесвам работите на много хора. Винаги съм харесвала компанията „Ардман” – познавам Ник Парк, Питър Лорд и Дейвид Спрокстън от много време. Запознахме се в Загреб през 80-те години, после наблюдавах разрастването на тяхната филмова компания. Те са най-добрият пример за голяма филмова компания. Питър винаги е умеел да приобщава и да се доверява на хората, с които работи. Харесвам и Теодор Ушев. Не го казвам, защото разговарям с българи. Гледала съм филмите му на различни фестивали. Харесва ми как използва някои елементи от немския експресионизъм, арт деко, руския авангардизъм – неща, които допадат и на мен самата. Работите му са силни, въздействащи и той наистина е един от моите фаворити.
- Бихте ли разказали нещо за общия си филм с Джоана Пристли „Плюсове и минуси”(1993 г.), в който се смесват анимацията и документалното кино, а също и много различни анимационни техники. Особено любопитно е кой написа текста?
- Имахме въпросник, който изпратихме на затворници. Един познат водеше курс по писане и даде получените от затворниците отговори на класа си. Така се роди текстът. Героинята на Джоана беше надзирателка, а в анимацията си тя използва оръжия и предмети, конфискувани от надзирателите. Моят герой беше осъден за въоръжен обир. Негови приятели бяха гледали филма, бяха му казали и той ми се обади, след като излезе от затвора. Срещнахме се, приличаше на адвокат. Беше продавал коли и го попитах дали уменията му да манипулира, научени в затвора, му помагат в бизнеса. Той ми каза, че винаги мога да разчитам на него. Очевидно филмът му беше харесал.
- Какво мислите за смесването на анимационни техники?
- Зависи. Харесах един немски филм в панорамата – абстракция по музика, много красив беше. Не обичам компютърната анимация, която се стреми да показва нещата точно както са в действителност. Героите понякога изглеждат зловещо и въпреки че техниката се усъвършенства, те все още си остават такива. Всичко е някак бездушно и като си помисля колко много хора са се трудили върху нещо толкова бездушно...
- Обичате ли да работите върху литературни адаптации?
- О, да. Обикновено, когато нямам идея за нов филм, правя някаква абстракция или търся някое литературно произведение. Така направих „Кубла Хан”(2010 г.) Много харесвам поемата на Коулридж. Да, смисълът й е малко неясен, загадъчен и не е съвсем ясно какво е искал да каже авторът. Но в нея има много силно чувство – макар и от епохата на романтизма, произведението звучи модерно. Това е последният филм, който правих преди дългометражния. Беше монохромен – решен само в един цвят, по-графично. Харесва ми да работя по този начин, без да знам къде отивам предварително. Единственият недостатък е, че при абстрактните филми понякога не знаеш и къде да спреш. Но това се отнася и за много други филми.
- Бихте ли казали нещо за „Завръщане в земята на Оз” ?
- Много ми беше приятно да работя върху този филм. Беше още преди навлизането на компютрите и чисто технически беше истинско предизвикателство. Имаше хора, които отговаряха за ефектите – сега с новите технологии това е толкова лесно. Това беше първият пълнометражен филм на Уолтър Мърч. Много интересно беше, той е един от най-интелигентните хора, с които някога съм работила. Толкова е интелигентен, че понякога не разбирах какво иска от мен, какъв точно ефект трябва да се постигне – нищо не проумявах от анализите му. Може би защото идваше от игралното кино, искаше да правим дадена сцена отново и отново, а накрая решаваше, че първата е била най-добра. За всички нас това беше доста обезсърчаващо, но заради неговата интелигентност и финес човек винаги се стараеше да му угоди.
- Вие живеете в лодка в Портланд. Това звучи толкова интересно…
- Лодката е върху големи подпори и не се движи непрекъснато. Клатушкането се усеща, ако има по-големи вълни. В началото когато се нанесох там, ми се е случвало да ми се завива свят, но после свикнах. Понякога идват видри и си играят на палубата. Така съм близо до природата, а в същото време само на 10 минути пеша от моето студио. Има още 30 къщи-лодки, като едно малко село сме. Това ми позволява да живея в малка общност, докато съм в голям град. А иначе, за Орегон преди сякаш никой не беше чувал. Сега е прочут заради либералния дух, екологичната си политика, но най-вече заради храната – също като в онази телевизионна пародия „Портландия”, в която ако някой си поръча пиле, пита как се е казвало, какви са родителите му, било ли е щастливо и т.н. Но, разбира се, в Портланд, освен от храната, хората се интересуват много от изкуство, литература, музика. По-добре се чувствам в Орегон, далече от Холивуд, отколкото в Калифорния, където съм родена.
Интервюто взеха:
Цветомира Николова и Зина Соколова



сряда, 29 януари 2014 г.

Проектът 10X10X14

vimeo.com/channels/10x10x14
https://vimeo.com/channels/655150
https://vimeo.com/user24202836
https://vimeo.com/channels/10x10x13

На този линк ще намерите 464 филма от проекта, в който юнашки участваха български студенти аниматори и композитори от  НБУ, НАТФИЗ, АМТИ - Пловдив. Радостно е и участието на Елеонора Аспарухова от University of Salford, Manchester.
Чуждестранното участие е от Edinburgh College of Art, които са инициатори на проекта в лицето на Джаред Тейлър; University of Salford, Manchester; Baden-Wurtemberg, The Institute of Applied Arts, Luzerne, Switzerland' Musiccube Academy, Arnhem, the Netherlands.

Всеки ден всеки студент прави по един филм, студентите си разменят филми и музика, в резултат на което можете да видите няколко филма с една и съща музика или един филм с пет-шест варианта музика. Колкото и налудничаво да звучи, резултатът си струва да се види от всички, изкушени в изкуството на анимацията.

НБУ участва вече за втори път в това начинание, но миналата година беше малко по-просто, тъй като участвахме само два университета - НБУ и ECA.

Другото ново, освен нарасналият брой студенти и университети, е и два дни, посветени на творчеството на Доньо Донев и на Норман МакЛарън, чиято100 годишнина се чества тази година.

Мисля си, че всички наши студенти, взели участие в това изтощително, но и видимо зареждащо филмово приключение, заслужават да се знаят имената им, затова ги публикувам тук. Линкове към филмите ще намерите по-горе.
New Bulgarian University - participants
Anita Toncheva -4 films
Bogomila  Yordanova -10 films
Blagomila Bairaktarova-10 films
Diana Tsenova - 8 films
Diliana Traikova-10 films
Goritsa Dimitrova - 7 films
Hristina Klissarova - 5 films
Katerina Miteva - 5 films
Maria Peteva-10 films
Marina Koleva-10 films
Nadia Arsova-10 films
Phillip Temnialov-1 film
Stilliana Dineva-10 films
Stoyan Georgiev - 8 films
Valia Paneva-10 films
Silvia Ivanova, Bogdan Nedkov -1 film
NATFA
Antony Tonev - 10 films
Atanas Philipov -8 films
Avgustina Vasileva - 4 films
Diana Monova -6 films
Margarita Stamenova - 3 films
Composers NBU
Valeria Popova Krachunova -4 soundtracks
Prof. Stephan Dragostinov has been so kind as to let the students use three of his soundtracks.
Composers AMDFA
Alexander Kostov -44 soundtracks
Tihomir Hristozov - 3 soundtracks
Извинявам се за латиницата, но направих списъка така, че да може да се ползва и от нашите партньори в проекта.
Извинявам се, че посочих кой с колко филми е завършил - с това не искам никого да дискриминирам, напротив. Просто въпрос на лично време и ангажименти, а понякога и на светоусещане. Някои филми са по-дълги и са работени в продължение на всичките десет дни.
Разнообразието е забележително!



вторник, 21 януари 2014 г.

In memorium

We are sad to report the passing of Oscar-nominated American animator Michael Sporn at the age of 67 from pancreatic cancer. The influential New York-based artist was working on Poe, his 2D-animated feature about Edgar Allan Poe for the past few years.
Sporn, who was a staple of the indie animation scene in New York, was well-regarded for his meticulously crafted 2D-animated specials and shorts which he produced and directed for HBO, PBS (Simple Gifts, and the Emmy-nominated Abel’s Island), Showtime, CBS, Weston Woods and Scholastic. He began his career in the early 1970s, after majoring in fine arts and the New York Institute of Technology and spending five years in the Navy, working as a Russian translator and studying art and animation by mail. His animation career took off after he began working with the likes of John and Faith Hubley and Richard Williams (as assistant animator on the 1977 feature Raggedy Ann & Andy). He formed his own company in 1980 and continued to deliver outstanding short, including the 1984 short, Doctor DeSoto, which received an Oscar nomination.
Among his many other critically acclaimed projects were The Red Shows, The Dancing Frog, Lyle Lyle Crocodile, the Emmy-nominated Whitewash, The Little Match Girl, Ira Sleeps Over, The Country Mouse and the City Mouse, Mike Mulligan and His Steam Shove, and The Poky Little Puppy’s First Christmas. More recent book adaptations included the Emmy-winning Good Night Moon and Happy To Be Nappy and a Grandma Moses version of The Night Before Christmas.
In 2005, Sporn’s 10-minute short The Man Who Walked Between the Towers (based on Mordicai Gerstein’s book about Philippe Petit’s famous walk between the Twin Towers) also received acclaim at festivals around the world. In 2011, he directed the animation for HBO’s I Can Be President, focusing on the dreams of children who wanted to be the President of the United States.
In a 1987 Los Angeles Times interview with Charles Solomon, Sporn said, “My mother claims I said ‘cartoon’ a special way when I was 4,” he says. “I was drawing an imitation of Popeye at 7. I started my own version of every animated feature I saw, and began filming my animation in 8-millimeter when I was 12.”
The influential New York-based artist was working on Poe, his 2D-animated feature about Edgar Allan Poe for the past few years.Sporn is survived by his wife, actress and director Heidi Stallings.
Thankfully, animations fans can enjoy most of this amazing artist’s socially relevant and fluid adaptations of quality children’s literature on DVD. (See www.michaelspornanimation.com).
Poe
Poe

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Deadlines MEDIA

Конкурс на МЕДИА
Разпространение, Селективна подкрепа (21/2012)
Краен срок за кандидатстване: 1 юли 2013 година
За повече информация:

Нови технологии, Пилотни проекти (08/2013)
Краен срок за кандидатстване: 5 юли 2013 година
За повече информация:


CineLink Work in Progress 2013
CineLink Work in Progress e двудневен форум, провеждащ се в рамките на ХІХ Международен филмов фестивал в Сараево (16-24 август 2013), в който се представят филми в постпродукция. Форумът е отворен и за проекти не само от Югоизточна Европа.

Краен срок за кандидатстване: 1 юли 2013 година
За повече информация: www.sff.ba


Connecting Cottbus 2013
Connecting Cottbus e пазар за копродукции, който се провежда в рамките на Филмовия фестивал в Котбус (Германия). През тази година пазарът се организира от 7 до 8 ноември, а за участие са поканени продуценти, търговски посредници и други представители на филмовата индустрия.
Краен срок за кандидатстване: 15 юли 2013 (с проект) и 1 октомври 2013 (безпроект)
За повече информация: www.connecting-cottbus.de


ScripTeast 2013-2014
ScripTeast е единствената тренингова програма, разработена за сценаристи от Централна и Източна Европа. За участие в тазгодишното, осмо по ред издание, организаторите набират кандидатури.
Крайният срок за кандидатстване: 31 юли 2013 година
За повече информация: www.scripteast.pl



Надяваме се тази информация да е полезна за Вас и за Вашите приятели и колеги.

Екип на Бюро МЕДИА България

MEDIA

Конкурс на МЕДИА
Разпространение, Селективна подкрепа (21/2012)
Краен срок за кандидатстване: 1 юли 2013 година
За повече информация:

Нови технологии, Пилотни проекти (08/2013)
Краен срок за кандидатстване: 5 юли 2013 година
За повече информация:


CineLink Work in Progress 2013
CineLink Work in Progress e двудневен форум, провеждащ се в рамките на ХІХ Международен филмов фестивал в Сараево (16-24 август 2013), в който се представят филми в постпродукция. Форумът е отворен и за проекти не само от Югоизточна Европа.

Краен срок за кандидатстване: 1 юли 2013 година
За повече информация: www.sff.ba


Connecting Cottbus 2013
Connecting Cottbus e пазар за копродукции, който се провежда в рамките на Филмовия фестивал в Котбус (Германия). През тази година пазарът се организира от 7 до 8 ноември, а за участие са поканени продуценти, търговски посредници и други представители на филмовата индустрия.
Краен срок за кандидатстване: 15 юли 2013 (с проект) и 1 октомври 2013 (безпроект)
За повече информация: www.connecting-cottbus.de


ScripTeast 2013-2014
ScripTeast е единствената тренингова програма, разработена за сценаристи от Централна и Източна Европа. За участие в тазгодишното, осмо по ред издание, организаторите набират кандидатури.
Крайният срок за кандидатстване: 31 юли 2013 година
За повече информация: www.scripteast.pl



Надяваме се тази информация да е полезна за Вас и за Вашите приятели и колеги.

Екип на Бюро МЕДИА България

Siggraph

Submit your work now to the best Computer Animation Festival in the world!

The deadline for submissions to SIGGRAPH Asia 2013 Computer Animation Festival is fast approaching.
To submit your work to Computer Animation Festival you need to create an account in the SIGGRAPH Asia 2013 online submission system at http://sis.siggraph.org/cgi-bin/SIS_Asia.py
All submissions must be received by 2 July 2013, 23:59(UTC/GMT).

If you have already submitted your entry to Computer Animation Festival, please make sure that all necessary materials related to your submission should be completed by this deadline.

For more submission information, please visit our websites or send us email as followings:
Website: http://sa2013.siggraph.org/en/submission-information.html
Email: caf_asia2013@siggraph.org

петък, 31 май 2013 г.

Impossible

Impossible is a mission for a filmmaker The Cannes 2013 Edition

Daazo.com - The European Short Film Centre announces a film contest for all the participants of Festival de Cannes’ Short Film Corner 2013 and for all the talents of the short film world.
Organized by the Festival de Cannes, the Short Film Corner is the essential rendez-vous for filmmakers. Since 2004, short film producers and directors have chosen the Short Film Corner as the place to present their films, make meetings reality and take decisive steps for their future careers. Just as the Short Film Corner, Daazo.com is also a hub for talented filmmakers. On Daazo.com you can follow and "like" others, upload and share your films in high quality and take part in contests like the Impossible Film Contest.
Now Daazo.com would like to give another chance for filmmakers to get more visibility and to compete for valuable prizes. Besides the talents of Short Film Corner, our contest is open to all other filmmakers as well.

The prizes are:
- pre-production filmmaking software by Production Minds (worth approx. $400)
- the winning film featured in the Daazo Sales Portfolio for free
- VODmania Distribution Contract
- Daazo Gift

In order to submit your film to the Impossible Film Contest you need to do the following:
- register to Daazo.com with you Facebook account (if your are not already a registered member of the website)
- pay the registration fee by clicking on the PayPal button: early bird €9.99 (deadline: 10th June), just in time: €16.99 (deadline: 11th June to 24th June) late runners: €19.99 (25th June to 1st July)
- go to Daazo.com/impossible2013 (if you read this, you are here already)
- if you have a short film already on Daazo.com you want to submit, just click on the submit button in the upper right corner of the site
- if you want to submit a new film, please click on the “upload one” button in the upper right corner of the site
- read the uploading instructions in the right column of the upload manager site and upload your film.
- fill out all fields of the “basic” tab of the upload manager site and set your film to “public”. Click “save”!
You can always check your submission under the “submissions” tab of the upload/edit film site. here you can submit manually later if you want.
For any questions please contact us on support@daazo.com
by uploading/submitting your film, you accept the general terms of use of Daazo.com.
Please note that however this contest is also open for Short Film Corner participants it is independently organized by Daazo.com

сряда, 29 май 2013 г.

Balkanima

Dear friends,

10th European Animated Film Festival Balkanima 2013, Belgrade, Serbia will take place in Student’s City Cultural Center from 1st  till 5th  of October 2013. On our internet site www.balkanima.org you will find on line entry form and rules. Pay attention to separated entry forms for student individual films and program of film schools/workshops. After you fill in entry form you will get your ID film number which should be clearly indicate on a DVD copy for pre-selection. Deadline for sending films is 10h of August (date of postmark), so we are hoping that you will send us your works as soon as possible. If you have any questions don't hesitate to ask us by this e-mail address.

We are expecting your films!

сряда, 13 февруари 2013 г.

Short Film Corner

Show your talent to the world of shorts!
Upload your film for a chance to be highlighted at the Cannes Film Festival's Short Film Corner and in the Cannes issue of World of Shorts magazine.

Daazo presents the World of Shorts film contest in cooperation with Cineuropa.

The members of the Jury are: the founders of Daazo, Domenico La Porta from Cineuropa. Other prestigious Jury members will be confirmed soon.

The winner of the Daazo prize will be highlighted in Daazo's sales portfolio at the Short Film Corner and featured in the Cannes issue of World of Shorts magazine which will be distributed at the venues of the Cannes Film Festival and the Marché du Film (market).

The winning films and their directors will be featured on Cineuropa.

More valuable prizes will be confirmed at a later date.

You can upload your film here: daazo.com/woshcontest2013

събота, 15 декември 2012 г.

Нов начин да представите проекта си на Берлинале


The World of Shorts Magazine - as one of the most significant short film magazine, dealing exclusively with the short programmes of A-lister film festivals - is getting a new edition for the Berlinale 2013. As the editors we are offering a chance for you to present your next short film project. This chance is the Pitch Page.

The Pitch Page is a brand new way to present your next short film project. It’s like a pitch but happens in a magazine. Take a blank sheet of paper, draw, write, use photos, do whatever, use whatever technique, style that sells your project. Be creative, visual, personal, catchy!

We, the editors, will select the best 7 entries and will publish them in a dedicated section in the magazine. The selected 7 entries, alongside the other shortlisted film plans, will also be highlighted on our Facebook page and blog. The magazine will be published at the Berlinale in 5000 copies and will be seen by many industry professionals, producers, decision makers. Although this is the first time the World of Shorts presents the Pitch Page project, you can check the previous issues of the magazine here: www.issuu.com/daazo.

The submission fee is only 20 Euros/project. You can submit more than one project of course, but only one of your projects can be selected.

So here is what you have to do. Visit the Pitch Page on Daazo.com (www.daazo.com/pitchpage2013), use the Pay Pal Button to pay your submission fee, fill out and submit the application form. Then take a blank sheet of paper and show us the essence of your next short film. Do everything by December 20, 2012.

www.daazo.com/pitchpage2013

Best Regards,
the World of Shorts Magazine team

петък, 12 октомври 2012 г.



Вдъхнови Европа с видео!

Знаете ли какво количество вода се използва за направата на чифт обувки?
8547 литрa за чифт!
А знаете ли какво е “воден отпечатък”?
Това е общото количество прясна вода, използвана за производството и консумацията на даден продукт, който се изчислява чрез комбиниране на преките и непреки количества, използвани в жизнения цикъл на продукта. Да вземем за пример пакет бланширани картофи. Пряката употреба на вода е тази, използвана в преработката – измиването и варенето на картофите. Непряката е, използваната в цялата верига на доставките и най-вече в производството на картофите. Индиректната употреба, необходима за
производството на стоки и услуги е изключително важна. Обикновено непрякото използване на вода е много по-голямо от прякото, тъй като то включва водно-интензивни процеси като напояване на култури например. Според холандски учени от университета в Твенте средния воден отпечатък на потребителите в периода 1996г. -
2005г. е 3800 л на ден (1385 m³). Неведнъж сме говорили колко е важно пестенето на вода. Имате възможност да вдъхновите хората да го правят и да спечелите награда за това.
Зад почти всяка икона в сайта http://www.imagineallthewater.eu  има забавна анимация, която показва колко пъти можете да полеете стайно растение или да вземете душ, за да изразходите същото количество вода, използвано в производството на чифт дънки или лист хартия. Петте икони без анимация са шоколад, хамбургер, бира, кафе и обувки. За всеки от петте продукта са указани количествата вода, изразходени за производството им. Представете си как може да се използва същото количество в друга област на живота и направете свой клип – документален, анимация, нямо кино, който да илюстрира това сравнение.
Видеото трябва да предава посланието си с образи, а не с думи, тъй като ще бъде видяно от много хора в цяла Европа. Ако все пак искате да използвате текст, посланията трябва да са на английски език, за да достигнат до повече хора. Клиповете трябва да са с продължителност до 2 минути и половина и не по-големи от 64 GB. Може да изпратите вашите видеа в следните формати : MPEG-4, MPEG, VOB, WMV, 3GP, AVI, MKV, MOV, FLV.
Крайният срок за изпращане на клиповете е 20 ноември 2012г. Можете да участвате неограничен брой пъти, но да спечелите само една награда. Петте печеливши ( по един за всеки продукт ) ще бъдат показани на сайта на Generation Awake.

Конкурсът се организира и хоства от „Огилви Груп Белгия“ (Ogilvy Group Belgium) за и от името на Европейската комисия, Генерална дирекция „Околна среда“.

За повече подробности и информация посетете: http://www.imagineallthewater.eu.

сряда, 26 септември 2012 г.

Малки университети


                                         Работилницата "Звук и спомени", Варна'12
            През изминалата седмица във Варна се състоя Осмият световен фестивал на анимационния филм. Предисторията на този фестивал, възроден миналата година след 15 годишно прекъсване благодарение на ентусиазма и усилията на няколко известни и все още начинаещи автори на анимационни филми, е интересна. През 80-те години на миналия век фестивалът успява за кратко време да се превърне в един от най-престижните фестивали на световната анимационна сцена. Все пак славата на фестивала все още живее в паметта на много аниматори от старото и средното поколение. Миналата година, водени от известния наш режисьор и художник, проф. Анри Кулев, една сравнително малка група хора успяха да възстановят фестивала и решиха да го направят ежегоден, за разлика от неговия предшественик.
Извън качеството на подбраните за конкурса и панорамата филми, фестивалът може да се похвали с нещо много ценно – до голяма степен във фокуса и на двете издания са студентските филми. В организацията на фестивала участват студенти и преподаватели от НБУ, а след спонсорите на фестивала е НБУ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Миналата година бяха представени студентски програми от НБУ; НАТФИЗ; Les Gobelins, Франция; Университета в Южна Калифорния, факултет „Джон Денч”, където се е учил Стивън Спийлбърг; ФАМУ, Чехия и Единбургския колеж по изкуствата. Тази година програмата също беше изпъстрена със студентски програми, анимационни работилници и майсторски класове. Имаше сборни програми със студентски филми от Института за дизайн и декоративни изкуства ENSAD, Франция; от уникалното висше училище само за анимация във Виборг, Дания – „The Animation Workshop; известното Студио „Шар”, което е същевременно продуцентска  къща и школа за младите руски аниматори;  Филмовата академия в Баден-Вюртенбург, Германия и отново от Единбургския колеж по изкуствата към Единбургския университет. Заедно с индивидуално състезаващите се студентски филми, срещите и контактите с различни автори, тези прожекции, майсторски класове и работилници се превръщат в малък университет.
Сред споменатите вече работилници особено място заемат две – детската работилница на Жан Люк Слок и Карин Миралес, които бяха гости и активни участници и на миналогодишното издание на фестивала и рабтилницата „Звук и спомени”, водена от преподавателите от Единбургския колеж по изкуствата към Единбургския университет Джаред Тейлър, директор на програмата по анимация в колежа и д-р Джонатан Мъри. В детската работилница е много оживено и малко по-шумно. Децата на Варна са много ентусиазирани и нетърпеливи, но целият този поток от енергия, идеи и желания е ненатрапчиво и много лесно овладяван от опитните Жан Люк Слок и Карин Миралес. Жан Люк е  продуцент на белгийското студио „Camera, etc., което се помещава в Лиеж и което има освен авторски филми, вече има произведени много филми с деца и възрастни. Целта на тези филми е да се научат и децата, и възрастните да работят заедно, да решават конфликти помежду си, да довършват започнатото и най-важното – да опитат от  вълшебната сила на творчеството. Анимацията тук служи като средство децата да се научат да мислят, да разказват, да търсят оригинални решения – и всичко това, докато се забавляват. От миналогодишната работилница на Жан Люк и Карин Миралес във Варна и после за студенти и професионалисти в организираната от НБУ „Анимационна работилница” в с.Варвара се родиха не само симпатични детски и после студентски филмчета, но и студенти, които се запалиха по техния начин на работа. Дипломантките от НБУ Ирина Арменкова и Росица Арменкова вече имат два малки филма, направени с деца, които имат здравословни проблеми и се обучават по специален режим в 99-то Основно болнично училище. Опитът на двете студентки заслужава отделно внимание, защото в България, за разлика от много други европейски страни, все още не оказваме достатъчна подкрепа на хората, които тръгват смело по неутъпкани пътеки.     
Работилницата, която проведоха Джаред Тейлър и Джонатан Мъри във Варна, беше всъщност едно малко видоизменено според тукашните технически условия упражнение от тяхната учебна програма. Задачата беше да направят малки екипи и всеки да запише един спомен в рамките на минута. После екипът от трима души решава кой от спомените има шансове да стане интересен анимационен филм и по звука, спазвайки ритъма на разказа, емоционалните паузи и акценти, да се направи бързо филма – в рамките най-много на месец. Прожекцията от студентските филми, направени по този начин в Шотландия, беше изключително интересна – и като професионални постижения на студентите, но също и като един голям разказ за това какво вълнува младите хора, кои теми се преповтарят. Някой каза на фестивала, че младите хора нямат много спомени, но бидейки близо до детството, спомените им са съвсем свежи и ярки.  Нашите студенти не успяха да направят филм поради ограниченото време и поради липсата на достатъчно оборудване, но представиха три обещаващи проекта за филми, които направиха в рамките на един ден.
Тук ви предлагам разговори с водещите работилниците – участниците в малкия университет, в който обещава да се превърне Варненският фестивал на анимационния филм. Университет както за опитни и начинаещи професионалисти, така и за широката публика.

                                            Джаред Тейлър, шеф на анимационната програма
                                            в Единбургския колеж по изкуствата към Единбургския университет
                                         д-р Джонатан Мъри, преподавател

-          Господин Тейлър, разкажете нещо за вашите методи на преподаване?
Джаред Тейлър: Преди да почна работа  в Единбургския колеж по изкуствата, преподавах в колежа „Ривънсбон” в Лондон. Там преподавах дигитални  технологии и всичко беше свързано с компютъра. Използваха се малко традиционни методи, но едно от най-важните неща по отношение на дигиталното обучение беше рисуването от натура. Там все още продължават много да рисуват. И това е изключително важно. Ако поставите пред компютъра някого, който не може да рисува, резултатът ще бъде лоша, но скъпа рисунка. После получих възможност да отида в Единбург, където нещата са съвсем различни. Тук не препоръчваме на студентите специални методи, които да използват, когато правят анимация. Стремим се да им покажем колкото се може повече различни методи за производство на филми. Разбира се, за ограниченото време, с което разполагаме, сме в състояние да им покажем само най-основното в толкова много техники. Във втората част на обучението те трябва да решат кой метод да изследват в дълбочина, или няколко метода и някаква комбинация от тях. Но не дигитални технологии, не и аналогови – а нещо средно между тях.
Много се радваме, че в колежа в Единбург имаме много добро студио и студентите го ползват през цялата година. Има добър обмен между самите студенти – те си помагат в проектите, споделят своя опит и не стоят разделени в класните си стаи. И първокурсници, и абсолвенти работят заедно.
Едно от нещата, които стимулираме в нашите студенти колкото можем, е да се стремят към това да завършват филмите си. Има ужасна тенденция  сред тях да се тревожат дали са намерили съвършената идея, преди да са направили каквото и да било. Моята философия за това защо хората творят и в нашия случай, защо правят анимация, няма нищо общо с това колко добър и траен ще бъде крайният резултат. Това е свързан с преди всичко с това как се чувствате, как виждате начини да подобрите нещата – просто това е един продължителен процес. По всяко време трябва да има баланс между творческия импулс да направите нещо и опасенията дали нещата ще се получат.
Затова се опитваме да накараме студентите да завършват кратки анимационни филми. Такава е и идеята на 10х10  - т. е. за 10 дни студентите да направят 10 филма. Т. е. по един филм на денонощие. Целта ни тук е да ги стимулираме в максимално кратък срок да направят нещо завършено. Понякога творческото мислене се стимулира от преодоляването на препятствия, решаването на конкретен проблем. В случая срокът от 24 часа е единственото препятствие и затова ги насърчаваме да го преодолеят по всякакъв начин.  Резултатът е, че студентите много експериментират, довършват повечето идеи, които им хрумват, просто физически повече се занимават с анимация.
-          Каква е разликата между вашите студенти и българските им колеги?
Джонатан Мъри: Трудно ни е да направим това сравнение за краткото време, през което работихме с българите. Целта ни беше да видим как студенти от други страни реагират на нашите обучителни методи, както и да видим как работят нашите колеги преподаватели от България, Франция и други страни. Студентите бяха много активни, имаха интересни идеи. В момента откриваме повече прилики, отколкото разлики между студентите от нашите две страни.
-          Има тенденция към съкращаване курса на обучение в много университети?
Джаред Тейлър: За щастие в Единбург студентите ни учат 4 години, за разлика от Англия. И съм убеден, че тази година им е необходима, за да пораснат просто, да съзреят  - както те, така и техните идеи. Освен това ние свързваме студентите с различни фирми, те понякога получават малки поръчки. Подобни контакти са много важни. Осигуряваме колкото се може по-различни проекти и възможности за участие, за да могат студентите да имат избор. Тази година имаме десетина души, които не са от нашия колеж със свои проекти, върху които да работят нашите студенти.
-          В почивките между фестивалните прожекции чувах някои хора да се тревожат, че няма достатъчно смешни филми. Смятате ли, че има тенденция към мрачни филми?
Джонатан Мъри:   Не знам дали такава тенденция съществува, но ако я има, това означава, че режисьорите искат да използват анимацията, за да се  занимават с всякакви теми, да изразяват всякакъв вид емоция.
Джаред Тейлър: Нито една тема не бива да бъде табу. Въпросът е авторът да бъде честен. Но пък ако той разкрива например самоубийството в романтична светлина, това една ли е много честно – просто означава, че някой не е знае какво е това загуба.

Миналата година, Единбургският колеж по изкуствата изпрати няколко филма за селекцията на фестивала, но нито един не беше селекциониран. Но авторът на един от филмите  - "Дългата птица", Уил Андерсън, беше на фестивала и казва, че срещата му с Варна му е била като талисман - филмът му печели награди в Анеси, Щутгарт и Варшава.
Тази година в програмата на Единбург пък имахме удоволствието да видим "Том Мууди", който се състезаваше в Отава и спечели Наградата "Уолт Дисни" за най-добър студентски филм.
                                        Кадър от Том Мууди, автор: Ейнсли Хендърсън


                                        Кадър от "Сянка", автор: Роза Брожек
                                       Кадър от  "Как поглъщаш толкова много сън?", автор Ан Гинзбург
 

Жан Люк Слок ( продуцент и режисьор в белгийското студио, чието име, преведено на български език подсказва целите му:„Камера, и прочие”
Студиото работи на три нива – с деца и ученици по време на ваканциите;с  възрастни; продуцираме и собствени филми. Третата част – работим в сътрудничество с други фирми. Студиото ми е отпреди 33 години и през целия си живот съм работил в него. Преди това съм имал за малко и друга работа, но откакто съм го създал.
Работим и в Африка – в Бурунди, Сенегал, Буркина Фасо – има субсидия от правителствата – 3-годишен проект, винаги се опитваме да предотвратим ефекта на one shot – отиваш, правиш кръжок и толкова. Ние подготвяме хора, които да продължат работата и след като сме си тръгнали оттам. Оставяме и апаратура.
Децата са по-нетърпеливи, а анимацията изисква търпение – преди да се анимира, трябва да се подготви установката, камерата, това отнема време. Във Варна раздвижваме фигурки от глина и пластилин, които децата са правили. Имаме два статива, а на всеки могат да работят само по три деца.
При възрастните няма такива проблеми. 
                                         Кадри от детската работилница на Жан Люк Слок и Карин Миралес


Карин Миралес, собственик и режисьор в студио „Лабоданим”
От една година имам самостоятелно студио във Франция, а преди това 11 години работех заедно с други колеги. Организирам кръжоци по анимация за деца и възрастни. За втори път съм на фестивала във Варна, където имам удоволствието да занимавам варненски ученици и да им помогна да направят кратък филм.   Работата ми се състои в това да уча децата как да гледат една картина, как да анимират рисунка, как да предават послание, как да използват анимацията като средство за изразяване.
Интересно е да се работи и с децата, и с възрастни. Много е хубаво да ги гледаш как се радват, когато картинката се раздвижи. Възклицанието често е: „Аз ли направих това?”
Разликата при работата с големи и малки е, че възрастните по-трудно се престрашават да правят нещо, за разлика от децата, които не се боят да допускат грешки и обикновено не мислят за това.
Сред възрастните, които посещават моите занимания, има учители, които искат да подпомаг своята преподавателска работа с анимационни материали. С малките пък правим филми, които се показват на фестивали като този в Дубровник през октомври, където филми за деца са правени от техни връстници. Има още няколко подобни фестивала по света.
Работила съм и по един проект със затворници, с които направих два филма. Ходих там три седмици всеки ден и винаги старателно ме пребъркваха, преди да вляза на урок. Няма да забравя звука при отключване на вратите – чували сме го в толкова много филми, че се  е превърнал вече в някакво клише – но наистина звукът е точно такъв, какъвто го познаваме от екрана. Във Франция не може да се снима на живо в затвора, или по-скоро заснетият материал не може да се изнася от затвора. И чрез средствата на анимацията затворниците могат да разказват за своя живот.