Търсене в този блог

неделя, 25 юли 2010 г.

Обяви

Call for entries
Media and video artists all around the world are invited to send video for the first edition of Facade Video Festival that will be held in Plovdiv from 5th - 10th October, 2010.
Deadline for entries is August 30!
Facade Video Festival is an annual video art exhibition taking video art projections into the wall of Houses in Old Town of Plovdiv, Facade Video Festival aims to create an interlock network of viewers and artists in which new forms of embodiment emerges throughout the experience of connecting art and the city. The theme is free.
For further information please check out our Bulgarian partners website:
http://www.facade.arttoday.org/

Artist-in-Residence
Tricky Women and quartier21/MQ Artist-in-Residence
in July and August is Delphine Hermans from Belgium.
Her film L´Enveloppe Jaune will be screened on the occasion of Frameout on 20th August, 9.30 p.m. at MQ (Hof 8).
www.frameout.at

26 Юли 2010 г.
26-31 юли (понеделник-събота) 2010, 10.00-20.00 ч. Червена зала
Кино техники във фотографиятауъркшоп с водещи Мигел Еспада и Хуан Санта Крус, Испания
Уъркшопът е предназначен за професионалисти фотографи и фотографи любители, имащи добри основни познания по фотография и интерес към авангардните изразни снимачни техники. Под ръководството на младия артистичен тандем Мигел Еспада и Хуан Санта Крус (espadaysantacruz studio), носители на награди както в областта на киното, така и на фотографията, преподаватели по философия, визуални изкуства, информатика, математика в най-престижното училище по фотография в Испания и в университетa Комплутенсе в продължение на 6 дни сутрин се провеждат демонстрации и следобeд практически занаятия, свързани с прилагането на кинематографичните осветителни техники в полето на фотографията.

Организира Barouh and Рartners Ltd. С подкрепата на Министерството на културата, Институт “Сервантес” и Испанското посолство в България.
На английски език, с превод на български език.
Вход за наблюдатели: 10 лв. на ден (местата са ограничени!)

сряда, 14 юли 2010 г.

Различни мнения за новия късометражен филм на Пиксар

Попаднах на интересна дискусия и на различни мнения за новия късометражен филм на Пиксар. Аз не съм го гледала и затова не мога да изкажа мнение, но дискусията ме заинтересува, защото се върти около вечните въпроси в анимационното кино- историята ли е по-важна или изображението, "смислените"(тези, окито се предполага, че носят някакво смислено послание) филми срещу "комерсиалните" ( тези които се предполага, че забавляват и затова лесно се продават), независимите автори и големите студии, традиционната анимация и компютърната анимация. Затова, с известни съкращения преведох част от дискусията във форума на Майкъл Спорн( който има малка студия, но е работил с доста известни имена, има и доста "независими" филми, и много добър блог, посветен най-вече на анимацията). Преведох и една статия от Р. Захед в Animation magazine, посветена на филма.


                                           Кадър от първия самостоятелен филм на Теди Нютън


Майкъл Спорн:
Преди две седмици се замислих за късометражните анимационни филми напоследък. Поводът беше последният късометражен филм на Пиксар "Ден и нощ". Филмът има много от проблемите, които са характерни за кратките филми на Пиксар. Но като се замислих, осъзнах, че това са проблеми изобщо на късометражните филми напоследък. Повечето от тях биха прилягали повече на студенти второкурсници.
За моя вкус на историите в тези филми липсва истинско послание. Ранните филмчета на Пиксар сякаш се стремят към технически постижения, например чрез "За птиците" като че ли Пиксар са си поставили задача да усъвършенстват компютърно анимирана перушина.(Както се оказва, това им е един от най-добрите им късометражни филми; с добре написана и таймирана история). По-късните им филмчета пък се опитват да преодолеят други технически бариери, но не успяват.
Не ме тревожи техниката, използвана в тези филми или качеството на анимацията. В крайна сметка Пиксар инвестират милиони долари в тези филми, прикачват ги към някой от големите си хитове и си възвръщат голяма част от инвестициите - нещо, което независимите аниматори едва ли някога ще успеят да постигнат. Така че тези филми би трябвало да са с добър дизайн, добра анимация, добре монтирани и озвучени. В по-голямата си част, те са с добър дизайн, добра анимация, монтирани и озвучени.
В този филм ,"Ден и нощ", главните герои са класическа анимация на черен фон, а вътре в тях има компютърна анимация представляваща "деня" при единия герой и "нощта" при другия герой. Единият завижда на другия докато не дойде полунощ и денят не става нощ и обратното. В последната минута повествованието става много помпозно - като че ли темата и посланието на филма са много важни. Всичко това ми изглежда вече познато - по много по-оригинален начин темата е третирана преди много години в други филми. Единствената разлика е, че този филм има лъскава 3D опаковка.

В "Ден и нощ" типажите сякаш са взети от 70 -те години. Холивудската версия на Загребската анимационна школа, която пък е югославската версия на ЮПиЕй, а историята също напомня на онези години.
Теди Нютън, режисьорът, изглежда обича "модерното" в анимацията. Последният му режисьорски опит, съвместно с Бърт Клайн - "Момчетата излизат вечер" и типажите му в други филми клонят към това, което аз наричам стил Кал Артс, малко по-ъгловата версия на типажите от средата на 50-те години. За мен този стил няма нищо общо с изкуството - просто се предъвква наново работата на други художници, които също са предъвквали работата на други художници - всичко това е твърде "гилдийно" и няма бъдеще.

       
Тук не визирам само този филм на Пиксар, много други късометражни филми се занимават и ограничават предимно с историята на анимацията, и то не с най-добрите филми. Когато Ласетър/Дисни решиха да направят преди няколко години нова версия на Гуфи - "Как да си направим домашен театър", спечелиха уважението ми не с друго, а с трудолюбието си и усилията си. Но те избраха един от по-последствените късометражни филми. Усилията им може би щяха да са по-големи, ако бяха избрали някой от шедьоврите с Мики.
С помощта на новите технологии вече се правят стотици късометражни филми и то бързо. Виждаме ги навсякъде. YouTube и уебсайтовете са пълни със студентски филми, между които има един-два добри. Просто ми се иска във всички тези филми да има повече внимание към историята. Тя е по-важна от анимацията, от дизайна и от музиката.
"Ден и нощ" сякаш е започнал със стила, а историята е напъхана вътре. На интелектуално ниво това не работи. Чудя се колко млади хора всъщност работят точно по този начин. започват с това как ще изглежда филмът, с рисунката, с дизайнът, а после опаковат някаква история вътре. Все пак причината да искаме да гледаме един или друг филм е историята. Имате ли нещо да ми кажете?
Всъщност, дори не съм сигурен, че е имало по-добри времена за късометражните анимационни филми изобщо. Всяка година според мене си струва да се видят един или два късометражни филми максимум -винаги има един-двама истински художници, за чиито филми се говори по фестивалите. Ето някои късометражни анимационни филми, които напоследък са ми харесали и които не бива да пропускате:

"Къщата от малки кубчета" на Йохиро Такита и Кунио Като
"Скизайн" на Джереми Клапен
"Любов и кражба" на Андреас Хикад
Късометражните филми на Аардман
Поредицата на Саймън Тофийлд "Котката на Саймън"

Всички говорят, че следващият голям хит на Пиксар ще бъде придружен от късометражен филм. Коли 2 ще се придружава от късометражен "Играта на играчките". Надяваме се, че ще намерят типажите, които ще се харесат на всички. Може би чрез тези филми ще разберем най-накрая какво се е случило с Бо Пийп.



Коментари:
Ричард О’ Конър:
Страхотно есе.
Аз някак си се обидих от всичко, което видях на премиерата на "Играта на играчките3" . Късомeтражният филм прилягаше на пълнометражния - прослава на кича и стилизацията за сметка на съдържанието. Излязох си едва ли не тананикайки си "декора".
Рей Косарин:
Това трябва да се прочете от всички в Кал Артс или Пиксар и от всички, които си мечтаят да попаднат на едно от двете места, както и от всички, които правят филми.
Елиът Коуън:
Еволюцията на късометражните филми на Пиксар според мен отразява еволюцията на пълнометражните им филми. Първоначално те бяха кратки и очарователни и бяха като приключения заради изпробването на нови технологии.
Колкото по-амбициозни ставаха, толкова по-малко очарователни ставаха.
Предполагам Пиксар се стремят филмите им да престанат да бъдат "очарователни", а да бъдат "смислени" и въпреки личното ми мнение, че не успяват да постигнат тази си цел, останалата част от света изглежда е на друго мнение.
Със сигурност сте забелязали, че всички кратки филми на Пиксар са за едно и също нещо - малкият човек, аутсайдерът и неудачникът е добрият.
Като самото студио. Но Пиксар вече не са малкото студио и не играят тази роля. Може би заради това вече не ми въздействат техните филми. А може би продължавам да имам различни от широките вкусове към комерсиалните филми.
Даниел Кейлър:
Майкъл, подплатил си коментара си със страхотни филми...
Арти:
Току що гледах "Момчетата излизат вечер". Просто не разбирам защо са хвърлили толкова труд в този анимиран виц, при това стар. Освен ако не е за да оправдаят непреодолимото си желание да рисуват мадами и русалки.
Дейв Леви:
В анимационния бранш има нещо странно. Някои хора с таланта на Теди Нютън( а той има доста голям талант) просто се опияняват от това, което обичат в анимацията, което ги вдъхновява и филмите им са просто проекция на техните увлечения. Те им позволяват за известно време да живеят, обградени от това, окето обичат. Съгласен съм, че трябва да казват нещо с филмите си и около това, което имат да кажат, да изграждат целия филм.
Абсолютно не съм съгласен. Страхотна идея, прекрасно изпълнение. И подобно на всяка друга филмова компания -голямя или независима -филмите варират по отношение на амбицията, намерението и качеството. Представете си да правите един и същи филм отново и отново и отново (и не особено добре) като Пол Дрисен. Ето какво значи СКУЧНО и лишено от въображение. Повечето от филмите му са чисто и просто боклук - всички казват едно и също нещо, а изображението е еднакво навсякъде. СКУЧНО
Възхищавам се на Пиксар за късометражните им филми. Приветствам новия филм на г-н Нютон, който в следващия сезон ще обере всички награди.

Майкъл:
Бих заменил всички късометражни филми на Пиксар само за един от филмите на Пол Дрисен. Мненията ни очевидно се разминават. Във всеки един от неговите филми има повече смисъл, отколкото във всички стилистични машинации на хората на Пиксар - дори ако перушината е перфектна.

Нийл:
Ето че си вкарваш автогол -достатъчно е да видиш един филм на Дрисен, не е нужно да гледаш всичките му филми. Пиксар поне опитват различни неща, филмите са по-забавни и винаги изглеждат по-добре.

Пиер:
Много харесвам Играта на играчките 3, а „Ден и нощ” харесах повече от всички късометражни филми на Пиксар. Според мене концепцията е добра, отлично реализирана, а най-важното – има традиционна анимация. Много се зарадвах и поне в този филм на Пиксар ми хареса дизайнът
Елиът Коуън:
Нийл, очевидно тук става въпрос за лични предпочитания. Спорът очевидно е задънена улица. Аз обаче твърдя, че в по-голямата си част късометражните филми на Пиксар повтарят една и съща тема. Що се отнася до стила - лъскава, високобюджетна компютърна анимация в повечето случаи. На мене ми изглеждат еднакви.

Майкъл:
Нийл, радвам се, че ти харесват кратките филми на Пиксар. Те ги правят заради тебе и заради билетчетата от $15, които купуваш, за да ги гледаш.

Майк Бариър:
Този спор се превърна в демонстрация на обиди, плоски и злостни реплики. Признавам си, че съм фен на Пиксар, макар че не харесвам всичките им филми. Например, единственият кадър, който заслужава да се гледа в „Коли” е този с финалните надписи. Не виждам голям смисъл в този спор, но някои мнения могат лесно да бъдат оспорени. Не може да се говори, че «на интелектуално ниво» филмът няма смисъл – хайде да не прекаляваме.
Второто твърдение, че миниатюрата трябва да съдържа история, е нелепо. Та краткият филм е идеалният формат за идеи без ограниченията на дългото повествование. Ако сте си научили уроците от историята на анимацията, първите филми с живопис под камера или драскане върху лента са от първите експериментални филми изобщо в киното.
Не казвам, че Пиксар правят експериментално кино и съм съгласен, че към края на «Ден и нощ» филмчето навява скука – също както безкрайните разходки на УОЛ-И и лошият монтаж на «В небето», но във всичките филми има и примери за модерен, дързък начин на разказване, които рядко се намират дори и в най-прехвалените от критиката напоследък филми изобщо.
А пък това, че филмът е прикрепенкъм Играта на играчките 3, е хубав начин всички деца да го гледат.

Майкъл Спорн:
Майк, примерите ти за структурата на историята в В небето и УОЛ-И са точно в целта. Пиксар са свършили чудесна работа в тези филми . Аз обаче говоря само за техните късометражни филми, а не за пълнометражните.
Всички филми от 1930г. насам имат история, независимо дали са експериментални или комерсиални. Дори и ако се обявяват открито против "историята", те пак имат история. Просто зависи какво наричаш история.


Най-доброто от двата свята
Р. Захед

Новият филм на Теди Нютън " Ден и нощ" съчетава класическата и компютърната анимация по начин, който не сме виждали до този момент, а освен това има филмът има страхотно послание!



Дванадесет рисунки и един лайнтест-това е всичко, с което аниматорът Теди Нютон продава идеята си за късометражен анимационен филм на художествения директор на Дисни / Пиксар Джон Ласетър през ноември 2008. Озаглавен "Ден и нощ", това остроумно кратко филмче се съсредоточава върху конфликта между две прости, ръчно нарисувани фигури, в които има компютърно анимирани дневни сцени и съответно нощни сцени.


Нютон, завършил анимация в Кал Артс и ветеран в Пиксар, работил също като художник в "Железният гигант", "Лабораторията на Декстър" и др., казва, че идеята му дошла след акто нарисувал чифт очи, които гледат през ключалка. "Беше поредица от гегове на базата на тази проста рисунка, и аз я показах ", спомня си той. "Тогава започнах да си играя с цветовете, и цялата концепция за нощта и деня започна да се избистря. Започнах да обмислям идеята как ще се вижда един и същи хоризонт в различните часови зони. Не беше нещо много по-сложно от това. Започнах да импровизирам върху тази идея и преди да се усетя, имах тема - която е за различието, за хората, които имат различни гледни точки. "

                                              Типаж на Теди Нютън от "Престо"

Когато Нютон и продуцентът Кевин Риър споделят идеята с Ласетър и му показват рисунката, дори не те необходимо да завършат презентацията си. Ласетър харесва идеята, а президентът на Дисни /Пиксар Ед Катмъл предлага да прикачат филмчето към Играта на Играчките 3. Екипът, в който се вклрючва и дизайнерът от "Горе" започва да работи по сториборда още същия месец, а през януари на 2009 започва сложния процес на анимацията.
"Смятам, че е много ефектно, когато съпоставяме плоски обекти с триизмерно изображение", казва Нютън, който е работил също така по "Рататуи", "Горе" и нашумелия късомтражен филм "Престо" . "Това наистина прави 3-D анимацията по-интересна. В началото хората казваха, че Джон Ласетър няма да одобри тази идея, защото тя е твърде абстрактна, или твърде свързана с традиционната анимация, но се оказа точно обратното. Някои хора дори казват: "Хей, какво общо има това с "Играта на играчките 3"? Но като се замислиш, това е напълно в стила на Пиксар- искаме да правим нови и необичайни неща. Няма как да експериментираме без филм като "Играта на играчките".
Въпреки че първоначално филмчето е трябвало да бъде три минути, накрая времетраенето се увеличи двойно. Докато филмът "Вашият приятел Плъхчо" е първият опит на Пиксар в традиционната анимация, "Ден и нощ" е особено забележителен, заради новаторския начин да се смесят класическата и компютърната анимация. В действителност, наложи се да се наемат още доста хора за конкретния проект.



Нютън си спомня, че първоначално решили да направят компютърната анимация, а след това да добавят ръчно рисуваните елементи. "Първоначално решихме, че ще го направим по начина, по който е направен заека Роджър, но това се оказа неправилен начин в нашия случай- ръчната анимация трябваше да води", обяснява той. "В много случаи, се чувствахме като скулптори на тези големи фигури. необходими ни бяха много художници които да контролират филма през многото му етапи, за да сесме сигурни, че ще съвпаднат всички страни и цветове в това голямо кубче на рубик ще си дойдат на мястото. Трябваха ни хора с художнически усет. Дали времетраенето на кадрите е добро? Дали кадрите ас добре композирани? Всички работехме малко на сляпо. Плюс това, имахме 18 декора, много повече, отколкото сме свикнали за късометражен филм. "

За щастие, ръчно рисуваните герои са просто кодови фигури, които напомнят за типажите от 1950 от епохата на ЮПиЕй и телевизионните реклами, създадени от Джон Хъбли. "Това са най-простите символи може да разчита, че може да се използва като прозорци към света на деня и вечерни", отбелязва директорът, който посочва "Точка и линия" и "Патокът в амок" като два от любимите му филми на всички времена .


Кадър от първия филм на Т. Нютън
Във филма са използвани естествени звуци - песента на птиците в ранни зори или воя на вълци през нощта за по-ясно разграничение между двата свята. Има и един интересен аудиоклип от популярния автори говорител Уейн Дуайър, в който се обяснява защо хората са противят на промяната и се страхуват от неизвестното. "Майка ми имаше запис с Уейн Дуайър, спомних си, че съм го слушал преди 20 години и си помислих, че това, което той говори е идеално за нашия филм, така че чухме записа, взехме най-добрата част от него, и той пасна добре! "

Поглеждайки назад, Нютон казва, че е много горд от това, че екипът му не се страхува да опитва нови неща. "Наистина мисля, че те са най добрият пример за темата на филмчето - те са винаги отворени за неизползвани до този момент технологии, без изобщо да се оплакват. Те наистина "преживяват" посланието на филма. "

неделя, 4 юли 2010 г.

За Уолтър Р. Сикърт



        Вчера гледах по Viasat History два много интересни филма: единият беше на известния английски изкуствовед Валдемар Янушчак и беше посветен на "битката" между двамата английски художници Сарджънт и Сикърт. Другият беше от поредицата за история на фотографията, която препоръчвам горещо и за която, ако намеря време, също искам да напиша тук.
        Но сега ще се концентрирам върху Уолтър Сикърт, защото:

  •  Уви, английските художници са малко познати и според мене, незаслужено пренебрегвани в България; 

  •  Защото голямото му творчество е повлияло на художници като Люсиен Писаро(сина на Камий Писаро), скулптора сър Джейкъб Епщайн, Уиндъм Луис; по-късно: Лусиън Фройд, Китаж, Оскар Кокошка; и още по-късно: на Чък Клоуз, Герхард Рихтер и редица други.

  •  Защото в картините му често присъстват фигури, които не се гледат един друг; или се взират в пространството отвъд рамките на картината, или не е ясно накъде гледат, тъй като лицата им са почти замазани. Липсата на връзки между хората в големия град очевидно е неговата тема още преди  думите "алиенация" и "отчуждение" да станат едва ли не знакови в модерното общество.
  •  Защото е рисувал по съвета на близкия си приятел Дега по скици, по памет, ( а някои изкуствоведи твърдят, че е имал манекен в ателието си в Кемдън таун) за да избяга от "тиранията на натурата" . Въпреки това владее отлично пространството и понякога избира невероятни, почти невъзможни гледни точки, правейки ги обаче напълно убедителни.

  • Защото се е разбунтувал срещу модата на деня: “ Модерната вълна да се изобразяват лишени от съдържание образи, претенциозно удостоени с  названията "актове" са демонстрация не на нещо друго, а на пълен провал от артистична и интелектуална гледна точка”. И Сикърт, за разлика от Сарджънт, който има ателие в модния квартал Челси, си наема ателие в северен Лондон, Кемдън Таун, и започва да рисува голи женски тела , изтегнати върху смачкани чаршафи зад спуснатите завеси на сумрачни тесни стаи и излъчващи меланхолия, умора, скука и тъга. 

  • Защото е рисувал, цитирайки и парафразирайки други художници, а в края на живота си и фотографии, без изобщо да се притеснява, че някой ще го обвини в плагиатство. Серията картини, които Сикърт прави преди смъртта си са по фотографии. Следите от мрежата за увеличаване на мащаба не са заличени в някои от платната. Серията, наречена "Отзвуци", е предизвикала презрението на съвременниците му. Днес "Отзвуци"се считат за най-добрите му картини.

Не го обвиняват в плагиатство, обвиняват го в убийство и то 64 години след смъртта му. Дали е невинна жертва на сензационализма, който започва да се разпространява все повече в тогавашното общество и който в днешни дни ни е хванал за гърлата с железна хватка? А може би е имал нюх към това, че сензацията продава и така, без да иска, става посмъртно жертва на нелепите обвинения, че е Джак изкормвача? Аз си мисля, че Сикърт просто е с по-изострени сетива към реалността, тя  е завладяла съзнанието му; затова рисува мрачните тесни къщи на северен Лондон, затова е един от първите художници, които ползват фотографии, и заглавия от вестниците, за да озаглавяват картините си. Така, без да иска, си навлича тези абсурдни обвинения. В убийство го обвинява открито една известна американска писателка на криминални романи, Патриша Корнуел, (приятелка на сем. Буш) която написва през 2002г. книгата "Портретът на един сериен убиец: Джак изкормвачът- случаят е приключен." Тя го подозира, защото  рисувал  мрачни голи тела; защото в детските си години претърпял операция, която го направила импотентен (всъщност  операцията е била от хемороиди; а Сикърт е имал три брака и още много връзки, с три деца); защото  хазяйката му твърдяла, че предишният наемател на ателието му в Кемдън Таун бил заподозрян в убийствата от УайтЧапъл и Сикърт си  нарисувал ателието, озаглавявайки картината "Спалнята на Джак изкормвача";


 защото  години след убийствата в УайтЧапъл, Сикърт сменя заглавието на една прекрасна своя картина от " Как да си платим наема?"(виж горе) с "Убийството в Кемдън таун", взимайки заглавието от вестниците, които шумели непрекъснато около убийството на  Емили Димък - работничка денем и проститутка нощем, когато съпругът й бил на работа .

Патриша Корнуол плаща 3млн. долара и откупва над 30 платна от Сикърт, за да търси ДНК доказателство за това, че той е Джак изкормвача. Такова доказателство не се намира, но тя все още е обзета от тази си мания. Особено е горда с факта, че е разпознала една от жертвите на Джак изкормвача в едно от платната на Сикърт. Тъй като я обвиняват, че е повредила някои от картините, търсейки доказателства за "чудовищните престъпления на художника", тя се принуждава да дари голяма част от картините на Музея Фог в Харвард. Все пак си задържа някои от платната, дали защото са й скъпи, или защото наистина ги е повредила, никой не може да каже.
  •  Сикърт е работил в техниката "импасто", напластявайки боята в дебели, груби слоеве, върху които релефно личи всяко докосване на четката. Той  се съсредоточава по-скоро  върху обемите и композицията, работи в ограничена цветова гама, понякога с големи  зони, тонирани в един цвят почти плакатно. Ето част от платната му от Венеция, която често е посещавал.


  • Биографията на художника е достатъчно интересна и без размишленията на Патриша Корнуол дали художникът е бил импотентен. Дори и това живо да интересува някои хора, няма начин да се установи истината по този въпрос и затова ще спомена някои далече по-интересни подробности от живота му. Син на потомствения датски художник  Освалд Сикерт и незаконната дъщеря на известния английски математик и астроном преподобния Ричард Шийпшанкс, в юношеските си години Сикърт става актьор, защото баща му не го поощрявал да се занимава с рисуване. След три-четири години в една известна лондонска трупа, Сикърт се запознава с известния  импресионист Уислър и започва да посещава ателието му. После заминава за Франция с две препоръчителни писма от Уислър, адресирани до Мане и Дега. С Мане само се запознава, а с Дега се сприятелява.  Влиянието на Дега личи в ранните картини на Сикърт - и двамата рисуват сцени от мюзикхолите и вариететата в край на 19 и началото на 20 век. И двамата имат периоди, в окито се увличат по Ар Деко - рисуват по тапетите в картините си декоративни арабески. И двамата се увличат по фотографията. Една от най-известните картини на Сикърт - "Скука" е реплика към една картина на  Дега -"Интериор", която някои, с подобен начин на мислене като този на  Патриша Корнуел, наричат "След изнасилването".
                                                                           Е. Дега
                                                                        У. Сикърт
      Сикърт става един от основателите на групата художници, кръстили течението си " Камдън Таун". Бил е личност с много богат диапазон от връзки - сред приятелите му има рибари, работници, бохеми, Оскар Уайлд, Одри Биърдзли, лорд Бийвърсбрук - медиен магнат от онова време и притежател на най-голямата колекция от творби на Сикърт, известни актьори, политици и т.н.
Една от съпругите му е дъщеря на известния английски либерал Ричард Кобдън, а в един период Сикърт е бил учител на У. Чърчил по живопис. Противно на очакванията, Сикърт е нямал кой знае какъв финансов усет. Две от бившите му съпруги на практика са го издържали, тайно купувайки платната му, които той, може би от мързел, продавал на дребни
търговци на картини на цели партиди и много евтино.
        По-късно в годините Сикърт се присъединява към Кралската академия, но след време напуска демонстративно, за да защити един свой колега - сър Джейкъб Епщайн. Уислър, който е
твърде властен, му се разсърдва заради това, че е дръзнал да изрази свое мнение.
        Преди Патриша Корнуол един друг английски писател - Стивън Райт- го забърква в масонска конспирация, в която има и кралски особи, които стоели зад убийствата на улица УайтЧапъл. От друга страна, най-сериозният му биограф твърди, че "няма по-мил човек от У. Сикърт". 
         Това, което стана повод, за  да напиша тази кратка справка за Сикърт е филмът на Янушчак, който завършва с думите (не цитирам точно): "Битката" между Сарджънт и Сикърт в 19 век е спечелил Сарджънт. В крайна сметка във висшите кръгове на Лондон са се шегували: "Ако те нарисува Сарджънт, вече можеш да умреш". Но Сикърт печели "битката", що се отнася до 20 век." И аз се съгласявам с него - дори ще отида по-далече, Сикърт не е типичен импресионист, постимпресионист, експресионист, нито представителн на Ар Деко течението. За мене това е един от малкото художници с почти кинематографично виждане - аз го намирам за художник-документалист и се радвам, че е имал таланта, търпението и честността да нарисува това, което е нарисувал.