Търсене в този блог

вторник, 28 септември 2010 г.

Спорът около скулптурите на Дега

Откритието в леярната Валсуани (Copyright The Degas Sculpture Project Ltd. All Rights Reserved. Photo: Olivier Brunet) Photo by Joseph Coscia Jr. © 2009, courtesy the Degas Sculpture Project Ltd. All rights reserved. Лявата отливка е на Хебрар, дясната - на Валсуани Заради изложбата на Едгар Дега в Националната художествена галерия по БНТ имаше филм за Дега, който изпуснах от разсеяност. Надявам се да е същият, който се прожектира в самата галерия. Изложбата е много интересна и ми хрумна, че може да се направи упражнение за студенти-аниматори, а защо не и за аниматори, чиито любопитство и дух още не са съвсем премазани от прекрасната заобикаляща ни действителност:от скициране на избрани скулпттури - независимо на коне или балерини, да се направи анимационен етюд. Бронзовите пластики на Дега винаги са предизвиквали смут, спорове и противоречия, тъй като се появяват за пръв път пет години след смъртта на художника. Приживе Дега никога не е лял бронзови отливки. Работел е с глина и восък. От всички негови скулптури той позволил само една, "Четиринадесетгодишната балерина", да бъде показана на шестата изложба на импресионистите през 1881 година. Малката танцьорка, изработена от жълт восък и облечена в балетен костюм, е нападната яростно от критиците. След смъртта на художника през 1917 г. около 150 от неговите скулптури от восък и глина са открити в студиото му в много лошо състояние. Въпреки посмъртната воля на художника, наследниците му с помощта на двамата близки на Дега арт-дилъри Амброаз Волар и Пол Дюран Рюел, позволяват на леярната Хебрар да направи модели на 74 от тези скулптури, от които после да се направят отливки. Планът бил да се направят по 22 отливки на всяка всяка фигура: 20 за продажба и по един за наследниците и леярната. През 1936 г. леярната се закрива и отливането на скулптурите се поема от леярна Валсуани, под ръководството на дъщерята на Адриен Хебрар. В крайна сметка отливките далеч надхвърлят първоначално договорения размер и всички носят печата на Хебрар. Историята на скулптурите и Мейбаум започва през 2001 г., когато той се натъква на друга отливка на "Малката танцьорка" във Франция, която е поразително различна от версията на Хебрар. Отливката се оказва производство на леярна Валсуани, чийто собственик, Леонардо Бенатов, завежда Мейбаум до една заключена стая, която съдържала 74 забележително добре съхранени гипсови модели. "Нито един от тях не бяха известни и аз едва не умрях от изумление", спомня си Мейбаум, който в последствие ги купува за своя проект "Скулптурите на Дега". Започва се спор чии гипсови модели повече отговарят на оригиналните скулптури - тези на Хебрар, които дъщеря му продава през 1955г. в Ню Йорк(дълго време се е смятало, че моделите на Хебрар са унищожени и мистериозната им поява също предизвиква сензация), или тези, открити преди девет години в леярната Валсуани. В спора се включват много изкуствоведи, търговци на картини,директори на музеи и частни колекционери. Един от специалистите напълно отхвърля колекцията на Мейбаум:"Лоша отливка. Краката й я правят да прилича повече на играч на ръгби, а не на слабичко 14 годишно момиче, освен това плитката й е много дълга и дебела. Не прилича на балерина от Дега." Опонира му изкуствоведът Хедберг, който казва:"Ако гипсовите модели бяха фалшиви, те нямаше да изглеждат така, както изглеждат сега- с вътрешна арматура, с восък отгоре - те щяха да бъдат направени така, че да заблудят хората." Самият Мейбаум има намерение да настани колекцията в големите музеи, като за да тръгне проектът, продава някои отливки на частни колекционери и музеи, а също и част от намерените гипсови модели(15 наследници на Дега получават своите дялове от всяка продажба). Но основната му цел е колекцията да обиколи света. "Мисля, че след известно време споровете ще се уталожат. Всяко голямо откритие се приема трудно, особено ако не е направено от някоя от важните институции. Ако откритието беше направено от Метрополитън мюзиъм или от Националната галерия в Ню Йорк, щеше да бъде на корицата на списание "Таймс", казва Мейбаум. Сега колекцията е собственост на Центъра за изобразителни изкуства М.Т. Ейбръхъм. София е третият домакин на проекта на Мейбаум. Споровете около Дега не се изчерпват с мистериозните гипсови модели, на които обърнах внимание нарочно, с цел да предизвикам малко любопитството на тези, които не са намерили време да видят изложбата. Някои изкуствоведи изоставят настрана трудния въпрос кои модели са по-автентични и направени докато Дега още е бил жив и повече се съсредоточават върху етичния въпрос дали е редно да се отливат негови скулптури против желанието му. Според Франсоа Тибо- Сисон, журналист от началото на века, Дега казал: “С времето всички тези скулптури ще се съсипят и изпочупят и така ще бъде най-добре за моята репутация.”Много изкуствоведи твърдят, че той се е занимавал със скулптура само, за да изучава любимите си обекти- конете и балерините. Другите спорове около Дега са дали и доколко е използвал фотографията, включително фотографиите на иконата на аниматорите, Едуард Мейбридж; дали и доколко е бил антисемит и женомразец и дали и доколко е импресионист - самият той предпочитал да го наричат реалист. Не е обичал да прави пленери и е верен ученик на Енгр. Често повтарял съвета му: "Рисувайте линии, млади човече, и още линии, както от натура, така и по памет и ще станете добър художник." Следва продължение

събота, 25 септември 2010 г.

Обяви_04

Patrimonito Сториборд (комикс) конкурс - 2010 - 2011 г. обяви ЮНЕСКО за младите хора Краен срок: 15 декември 2010 г. Конкурсът се провежда в рамките на Образователната програма за световното наследство. Подготовката на комикс представлява рисуване на скици в хронологична последователност, описващи история с обект на световното наследство по избор. Предложените теми са четири - "Световното наследство и ролята на общността", "Световното наследство и устойчив туризъм", "Световното наследство и устойчивото развитие" и "Световното наследство и биологичното разнообразие". Мненията и рисунките трябва да отразяват знания за обекта, предизвикателствата, пред които е изправен и предложение за решение на проблемите. До пет комикс истории ще се избират от Националната комисия на Р България. Всички национални финалисти ще имат шанса да влязат в международен кръг. От най-добрите комикси ще бъдат направени анимационни филми. Героят Patrimonito е създаден въз основа на емблемата на световното наследство от група испаноезични студенти в рамките на Първия младежки форум за световното наследство в Берген, Норвегия през 1995 година. Patrtimonito означава "малко наследство" и представлява младите пазители на световното наследство. От тогава е талисман на Образователната програма. От 2002 година Patrimonito е главен герой на анимационните филми за световното наследство - Приключенията на Patrtimonito. Национален координатор - България: Красимира Тодорова Главен експерт, Отдел „Международно и европейско сътрудничество” Министерство на образованието, младежта и науката Тел.:02 9217 735 Факс: 02 988 06 00 Email: k.todorova@mon.bg

петък, 24 септември 2010 г.

четвъртък, 23 септември 2010 г.

За Варварския "уъркшоп"

Ето какво направихме с колежката Боряна Кръстева в една обедна почивка на Варвара. Наложи се да го редактирам в After effects, защото позабравихме някои ръце вътре, притеснихме се, че ядем времето на студентите, а и нямахме сценарий- вдъхновихме се от съседската циганска сватба. Идеята беше диалог с пясък - единият задава изображение, другият отговаря. Ето какво се получи, след като го поизгладих малко в AE, макар че пък се наложи силно да го компресирам, за да мога да го кача тука. От грешките човек се учи, затова го публикувам.

неделя, 12 септември 2010 г.

Още за пясъка

По повод анимацията с пясък, някои аниматори освен филми, правят и пърформанси на живо. Преди години един от известните "пясъчни" майстори Ференц Цако от Унгария направи представление в Дома на киното. Спомням си, че представлението ми хареса, но не помня никакъв определен образ. Предполагам, че художниците, които правят предимно пърформанси, се движат на ръба между добре заучените красиви образи и метаморфози и импровизацията. Поне с такива впечатления останах от представянето на Ференц Цако.

По-долу си позволих да публикувам един руски «пясъчен» филм на възпитаничка на ВГИК с българско име- Албена Дюлгерова. Филмът може би е студентски, но не успях да намеря повече подробности за авторката. Пясъкът е разноцветен. Това е един пример, че с пясък се разказват и истории, както прави и «пионерът» на анимацията с пясък, Карълайн Лийф.

Мислейки си за анимацията с пясък, един детски спомен нахлува в главата ми- как гледах от балкона едно съседско момче, което рисуваше коне в двора с пръчка. Той сега е известен илюстратор и вероятно защото това е детски спомен, неговите коне помня по-ярко от поетичната виртуозност на Ференц Цако. Предполагам, че е въпрос на настроението, с което «пърформансът» ви сварва, а може би бързината в пърформанса принуждава авторите, колкото и да са виртуозни и талантливи, да прибягват до най-близки асоциации при метаморфозите си- коси на девойка се превръщат в клони на дърво – във вълни – в пясъчни дюни, в които се появяват стъпки и т.н.

Вероятно заради повторяемостта, в главата ми се е забил един форшпан с животни на National Geographic или Animal Planet.

Рисуването с пясък напомня на едно изкуство, което владеят хората, изповядващи будизма и индуизма в Индия – подреждането на стилизирани фигури от цветен прах, пясък, камъчета, наречени „мандала” или „миндала”, над които хората работят дни наред и които после ритуално измитат. „Мандала” винаги има пълен кръг, в който има квадрат, в който има друг кръг. Винаги има и четири отвора, или порти с формата на буквата Т. „Мандала” означава на санскритски „ завършване”, „кръг” и в индуизма, а по-късно в будизма е символ на целостта, вселената, микро и макрокосмоса – зависи кой обяснява смисъла на „мандала”. Ползва се при медитация. Карл Юнг е диагностицирал и лекувал пациентите си като ги е оставял да рисуват „мандала” – не с пясък, защото е запазил доста прекрасни рисунки на свои пациенти. Самият той също е рисувал „мандала”.

Подобия на „мандала” има и в християнството, исляма, дори и в някои аборигенски ритуали. Подобието обаче е по-скоро в символите, стилизацията, но не и в ритуала по унищожаването на символа.

Ако се абстрахираме от камерата, която запечатва по наше желание и по наш избор всеки образ, който сме създали, анимацията с пясък е подобна на „мандала” – авторът всъщност прави множество пъти „мандала” – създава образ, после го разваля; създава образ, после го разваля. Е, едва ли след целия този труд ще се намерят аниматори, които да запалят лентата или да изтрият файловете си от компютъра, но наистина им е нужна концентрация и почти будистко вглъбяване в това, което правят с пясъка, за да остане то в паметта на зрителя дори като общо внушение.

Може би влиянието на будизма и джайнизма е причина в Китай да има доста школи по рисуване с пясък. Освен украинката Ксения Симонова и Александра Коновалская от Белорус, известни със своите пърформанси са и Ерика Чен, която пее и рисува с пясък едновременно, Илана Йахав от Израел, Джо Костело, който прави пясъчни пърформанси към музиката към филма на Мел Гибсън „Страсти Христови” и Дейвид Мириъм от Франция, който освен представления, има и филми. Тук публикувам връзка към филмите му.

www.tramage.com

Руската анимационна школа също има много примери за анимация с пясък – Ала Чурикова, Наталия Антипова, Владимир Петкевич, Евгений Сивокон, Мария Степанова и т.н.

събота, 11 септември 2010 г.

Птичка "Это моё"

Малко за анимацията с пясък

Тук публикувам една част от разказа на Хедър Кениън за един уъркшоп за анимация под камера.

Анимиране под камера
от Хедър Кениън

Помолихме няколко известни художници, работещи с техника направо под камера, да дадат някои съвети и да покажат някои хватки, които са научили от опита си с материали, които трудно се контролират - пясък, маслени бои, пастел и др. Надяваме се, че това ще ви окуражи да експериментирате с тези или дори с други техники
Всички тези художници ни уверяват, че точно трудното в тази техника, я прави толкова привлекателна за тях - спонтанността, мигновеното чувство, с което създавате образа само за да го заместите с нов след малко, унищожавайки го докато създавате новия.

Що се отнася до техниката с пясък, интервюирахме Карълайн Лийф, Мария Прохазкова, Ели Нойс и Джералд Кон, а за маслото под камера - Александър Петров, Елди Тилби, Елинор"Елън" Рамос и Людмила Кошкина.


Пясъкът


Тази скица на Карълайн Лийф илюстрира как се работи с пясък - просветка, статив, осветление. © Caroline Leaf.

Карълайн Лийф
"Бухалът, който се ожени за гъската" 1974г.
Работя с бял пясък от плажа. Изсипвам го върху стъкло с долно осветление в тъмна стая. Единствената светлина в стаята идва от просветката, под стъклото. Така пясъкът
очертава тъмни силуети на бял фон. Макар и пясъкът да е много фин, необходим ми е по-голям формат, за да мога да правя детайли с пясъка. Форматът обикновено е 24/18 инча. Най-добрият начин да осветиш такава голяма повърхност равномерно е следният: от двете страни на стъклото има две лампи насочени надолу, които се отразяват нагоре чрез голямо парче огънат картон, който лежи директно на пода.
Важно преимущество на това индиректно осветление е, че светлината не те блъска направо в очите докато рисуваш. Това напряга не само защото те заслепява, но и защото окото трудно определя контраста между светлото и тъмното. Предпочитам възможно най-слабото осветление, когато става дума за долно осветление.

Когато работя с пясък винаги предпочитам стъкло, а не плексиглас. Плексигласът се наелектризира от триенето, което кара песъчинките да се плъзгат наоколо неконтролируемо, особено когато въздухът е сух, както е в Монреал през зимата.
Най-доброто стъкло за мене е скъпо и рядко се намира- наричат го млечно стъкло. То е с дебелината на прозорец, от едната страна чисто, а от другата с много фино бяло покритие. Продават го обикновено в големите магазини за фотографски пособия. Изберете си стъкло без мехурчета и бялата страна нека да е отгоре, за да избегнете отражения на светлината вътре в стъклото.


 Можете да видите "Бухала" на Каралайн Лийф на този адрес: http://www.nfb.ca/animation/objanim/en/films/film.php?sort=director&director=Leaf%2C+Caroline&id=10510

Мария Прохазкова
Стъпки
Когато реших да направя филм на такава тема- за нещо просто и обикновено като стъпките, човешките следи, които така бързо се заличават, осъзнах, че този филм не може да бъде рисуван и ще ми трябва такава техника, която да изразява основната идея - за преходността на всичко и за невъзможността да запазим каквото и да било. Колебаех се между захар и брашно и накрая се спрях на пясъка, заради красивия му цвят. Освен това, реших, че като се навлажни, той може за известно време да се фиксира. Използвах пясъчен слой с дебелина около 6см, в който правех отпечатъци с малки форми и шаблони. Пръсках с вода пясъка на кратки интервали, така че да мога свободно да работя, а и за да не изсветлява пясъкът. Внимавах и да не потъмнее много като го намокря прекалено. Пясъкът изсъхваше бързо заради силното осветление отгоре. Налагаше се да рискувам и да пръскам с вода дори по време на покадровата снимка - беше опасно да не разместя изображението. Използвах ситно сито за кадрите в близък план така че пясъкът да не изглежда по-груб от този в общите планове. Това, което най-много ми хареса, че образите се появяваха директно под камерата и изчезваха в следващите кадри, за да може да се роди нов образ.

Ели Нойс
"Пясъчният човек"


Работих с пясък в средата на седемдесетте години, върху просветката, която все още държа на тавана си в Ню Йорк. Експериментирах и така се получи краткият филм "Пясъчният човек". После успях да убедя Children's Television Workshop да ме оставят да направя цялата азбука с пясък, като главните букви ставаха малки. Там също използвах геройчетата от "Пясъчният човек".
Съвети и хватки ли? Ами купих си пясък от магазин за аквариуми. Пясъкът беше много светъл, така че го напръсках с черно, за да си личи. После направих една малка бездънна кутия за пясък от дърво и я поставих върху голямо стъкло с долно осветление. Експериментирах с какви ли не четки, пръчици, длета, инструменти за глина и т.н. Най-удобно ми се видя да работя с твърда, средно голяма четка - с нея придвижвах пясъка по стъклото. Най-полезният инструмент се оказа едно мое изобретение, направено от буркан за майонеза и няколко тръбички от рибарския магазин. Едната тръбичка пробиваше  станиолената капачка на буркана и стигаше до дъното на буркана, а другата тръбичка беше доста по-къса и имаше залепен филтър от марля върху долния отвор. Като всмуквах през късата тръбичка, дългата тръбичка се превръщаше в нещо като прахосмукачка, с която събирах малките частички пясък, които не можех да изчистя от стъклото. Това много ми помагаше, когато исках да направя чиста линия с пясъка или пък да правя по-светли дупки в тъмните форми.
Но най-важно за мене е да оставя материала, с който работя да ми "разказва" за себе си и това ми помага да открия красотата му. Пясъкът оставя следи, когато го местите по стъклото - тези следи могат да ви влязат в употреба, ако не им се дразните. Ето такава трябва да бъде философията ви, когато работите с пясък- експериментирайте непрекъснато, докато намерите изображението и стила, които ви харесват.

Джералд Кон

Използвам пясък във филмите си вече близо десет години. Предпочитам да работя директно под камерата, тъй като този метод на работа ми дава възможност за по-голяма спонтанност и импровизация. За мен процесът прилича на моделиране на форми с глина, в който непрекъснато добавяш или отнемаш нещо, докато търсиш вярната форма. Подготвям си сценария и сториборда много внимателно и обикновено работя с ритмограма - това ми дава основната структура на филма.

Според мен анимацията с пясък е особено подходяща за някои теми. Във филмите ми няма много герои - пясъкът ми се струва особено подходящ за филми с животни и природни явления. Обичам да ползвам движения с камерата за драматичен ефект. В този вид техника с пясъка движенията с камера не изглеждат механично както при рисувания филм, защото те самите са своего рода анимация. Често използвам мастила върху второ стъкло и ги комбинирам с цвета на пясъка. Трудно е да се правят детайли по този начин, но аз намирам, че това дава на анимацията допълнително измерение.

Бих казал, че най-важното при работата с пясък е да се използва тънък слой от материала върху стъклото. Това ви позволява да контролирате по-добре тонално изображението, а така и формите стават по-убедителни. Аз лично предпочитам да работя с доста груб, зърнест пясък. Харесва ми зърнистата текстура на изображението. .

петък, 10 септември 2010 г.

За Прит Пярн

 Малко за Прит Пярн


Публикувах по-долу третия  самостоятелен филм на Прит Пярн, 1981г. – „Упражнения по пътя към самостоятелния живот”. Качеството е лошо, но аз го публикувах тука съвсем информативно – за тези, които ще присъстват на  неговия и на съпругата му workshop, а дори още повече за тези, които нямат възможност да присъстват.  Прит Пярн е правил филма на 35-годишна възраст и вие ще се запитате защо толкова късно започва пътя си в анимационното кино. Но той е работил като еколог и ботаник, а рисуването и карикатурата са му били хоби. През 1971г. го поканват да бъде художник-постановчик на един филм на Райн Раамат и след още шест години дебютира със самостоятелен филм –„Кръгла ли е земята?”.
За стила му критиците ще кажат: гротеска, черен хумор, сюрреализъм с комичен ефект, суров, условен и нерафиниран рисунък и пр. Но на мене ми харесаха няколко коментара в You tube под съвместния му с Яно Полдма филм “1895”, (1995г.), посветен на стогодишния рожден ден на киното. Тe гласят така:”  Толкова странен и толкова добре направен, наистина е удивителен! Не мога да обясня атмосферата, но наистина ме хваща!”
Следващият коментар е следният: Не разбирам.”
       И накрая: « Фантастична анимация, много нереална и добре пасва с носталгията ми. Аз съм само на 17, но съм гледал Mr Bean и други телевизионни програми от 80-90 години и този стил го разбирам. Харесва ми неограничената свобода и непредвидимост, прилича ми на черните комедии на Дейвид Фърт и пр. Пярн е гений!”
       Както често става с много други талантливи и оригинални автори, и Пярн става пример за подражание на много други, може би талантливи, но не особено оригинални автори. Някои направо го копират и колкото повече го копират, толкова повече аз лично губя интерес към "гротеската, черния хумор, сюрреализма с комичен ефект, суровия, условен и нерафиниран рисунък и пр." (Тук цитирам себе си.) От друга страна, това е много сложна тема - Прит Пярн от 1994-5г. преподава анимация в Турку, Финландия и вероятно яркият му талант оказва влияние върху студентите му, дори и без той да го иска. 
       Мнозина от студентите му може би работят в небезизвестното студио "Кlasky& Czupo", които са от малкото американски студия, работещи с емигранти предимно от Източна  Европа. Това си личи в стила им - "A-a-ah.Real monsters!", " Rugrats" , участие в «Сем. Симпсън» и т.н. Но "Кlasky& Czupo" заслужават отделно внимание, защото успяха да наложат в големия пейзаж на американската анимация източноевропейски отпечатък.
       Филмографията на Прит Пярн ще намерите в интернет, но аз за всеки случай ще я публикувам съкратена тука за тези, които ги мързи да ровят:
  • ...And Plays Tricks (... И прави номера, 1978)
  • The Triangle (Триъгълникът, 1982)

  • Time Out (Пауза, 1984)
    Голямата награда на Варненския фестивал, 1985г.

  • Breakfast On The Grass (Закуска на тревата, 1987)

  • 1895 (1995)  (съвместно с Яно Полдма)


  •  Night Of The Carrots (Нощта на морковите, 1998)

  • Frank And Wendy (Франк и Уенди, 2003-2005)( съвместно с Юло Пикоф, Прит Тендер и К. Янчия)
  • http://www.youtube.com/watch?v=_p5hr-szHcw&feature=related
  Не публикувах многото други награди, освен тези от Варненския фестивал, както и няколкото реклами, които също са взели доста награди.
  
      

"Exercises In Preparation For Independent Life" (1980)

Обяви_03

Магистърска програма "Артистични психо-социални практики" набира студенти за учебната 2010-2011 г.
Магистърска програма “Артистични психо-социални практики” - съвместна програма на Нов български университет и Центъра за култура и дебат “Червената къща” - набира студенти за учебната 2010-2011 година
В програмата се приемат завършили бакалавърска степен в областта на:
• различните изкуства (театър, музика, танц, визуални изкуства и др.);
• психологията, социалната работа, педагогиката, хуманитаристиката, социологията, философията, икономиката, медицината и др.;
• мениджмънта на културни дейности, културната политика и др.
Приемът в програмата се извършва на базата на 1. мотивационно есе и 2. интервю.

Завършилите програмата придобиват специалност и професионална квалификация: Изкуство и социална работа със специализация “Театър в социалната работа, психодрама, социометрия и групова динамика” и образователна и научна степен “Магистър по Артистични психо-социални практики”.

Консултации, приемно интервю и стипендии
Предварителни въпроси могат да бъдат задавани по електронна поща на адрес tzviossifova@gmail.com, на мобилен 0888 95 25 00 или, след 7 септември 2010 г., на тел. 02 / 988 81 88, 986 44 16.
Консултации и приемно интервю:
Консултации:10 септември (петък), 11.00-13.00 ч., НБУ, корпус І, зала 129
20 септември (понеделник), 11.00-13.00 ч., НБУ, корпус І, зала 129
24 септември (петък), 11.00-13.00 ч., НБУ, корпус І, зала 129
За явяване на приемно интервю е необходимо предварително да се регистрирате като кандидат-студент. Документи за кандидатстване се подават в НБУ, отдел “Студенти”, стая 215, корпус І. Повече информация на www.nbu.bg
Приемното интервю за програмата ще се проведе на 27 септември (понеделник), от 10.30 до 16.00 ч. в НБУ, корпус І, зала 129.

Мотивационното есе, с което се кандидатства, трябва да бъде предварително подготвено и представено на приемното интервю.
НБУ предлага възможности за получаване на стипендии. Повече за процедурата за отпускане на стипендии може да научите на www.nbu.bg.

Полезни адреси:
Червената къща: ул. „Любен Каравелов” 15, София 1142
Нов български университет: ул. „Монтевидео” 21, София 1635