Търсене в този блог

събота, 11 септември 2010 г.

Малко за анимацията с пясък

Тук публикувам една част от разказа на Хедър Кениън за един уъркшоп за анимация под камера.

Анимиране под камера
от Хедър Кениън

Помолихме няколко известни художници, работещи с техника направо под камера, да дадат някои съвети и да покажат някои хватки, които са научили от опита си с материали, които трудно се контролират - пясък, маслени бои, пастел и др. Надяваме се, че това ще ви окуражи да експериментирате с тези или дори с други техники
Всички тези художници ни уверяват, че точно трудното в тази техника, я прави толкова привлекателна за тях - спонтанността, мигновеното чувство, с което създавате образа само за да го заместите с нов след малко, унищожавайки го докато създавате новия.

Що се отнася до техниката с пясък, интервюирахме Карълайн Лийф, Мария Прохазкова, Ели Нойс и Джералд Кон, а за маслото под камера - Александър Петров, Елди Тилби, Елинор"Елън" Рамос и Людмила Кошкина.


Пясъкът


Тази скица на Карълайн Лийф илюстрира как се работи с пясък - просветка, статив, осветление. © Caroline Leaf.

Карълайн Лийф
"Бухалът, който се ожени за гъската" 1974г.
Работя с бял пясък от плажа. Изсипвам го върху стъкло с долно осветление в тъмна стая. Единствената светлина в стаята идва от просветката, под стъклото. Така пясъкът
очертава тъмни силуети на бял фон. Макар и пясъкът да е много фин, необходим ми е по-голям формат, за да мога да правя детайли с пясъка. Форматът обикновено е 24/18 инча. Най-добрият начин да осветиш такава голяма повърхност равномерно е следният: от двете страни на стъклото има две лампи насочени надолу, които се отразяват нагоре чрез голямо парче огънат картон, който лежи директно на пода.
Важно преимущество на това индиректно осветление е, че светлината не те блъска направо в очите докато рисуваш. Това напряга не само защото те заслепява, но и защото окото трудно определя контраста между светлото и тъмното. Предпочитам възможно най-слабото осветление, когато става дума за долно осветление.

Когато работя с пясък винаги предпочитам стъкло, а не плексиглас. Плексигласът се наелектризира от триенето, което кара песъчинките да се плъзгат наоколо неконтролируемо, особено когато въздухът е сух, както е в Монреал през зимата.
Най-доброто стъкло за мене е скъпо и рядко се намира- наричат го млечно стъкло. То е с дебелината на прозорец, от едната страна чисто, а от другата с много фино бяло покритие. Продават го обикновено в големите магазини за фотографски пособия. Изберете си стъкло без мехурчета и бялата страна нека да е отгоре, за да избегнете отражения на светлината вътре в стъклото.


 Можете да видите "Бухала" на Каралайн Лийф на този адрес: http://www.nfb.ca/animation/objanim/en/films/film.php?sort=director&director=Leaf%2C+Caroline&id=10510

Мария Прохазкова
Стъпки
Когато реших да направя филм на такава тема- за нещо просто и обикновено като стъпките, човешките следи, които така бързо се заличават, осъзнах, че този филм не може да бъде рисуван и ще ми трябва такава техника, която да изразява основната идея - за преходността на всичко и за невъзможността да запазим каквото и да било. Колебаех се между захар и брашно и накрая се спрях на пясъка, заради красивия му цвят. Освен това, реших, че като се навлажни, той може за известно време да се фиксира. Използвах пясъчен слой с дебелина около 6см, в който правех отпечатъци с малки форми и шаблони. Пръсках с вода пясъка на кратки интервали, така че да мога свободно да работя, а и за да не изсветлява пясъкът. Внимавах и да не потъмнее много като го намокря прекалено. Пясъкът изсъхваше бързо заради силното осветление отгоре. Налагаше се да рискувам и да пръскам с вода дори по време на покадровата снимка - беше опасно да не разместя изображението. Използвах ситно сито за кадрите в близък план така че пясъкът да не изглежда по-груб от този в общите планове. Това, което най-много ми хареса, че образите се появяваха директно под камерата и изчезваха в следващите кадри, за да може да се роди нов образ.

Ели Нойс
"Пясъчният човек"


Работих с пясък в средата на седемдесетте години, върху просветката, която все още държа на тавана си в Ню Йорк. Експериментирах и така се получи краткият филм "Пясъчният човек". После успях да убедя Children's Television Workshop да ме оставят да направя цялата азбука с пясък, като главните букви ставаха малки. Там също използвах геройчетата от "Пясъчният човек".
Съвети и хватки ли? Ами купих си пясък от магазин за аквариуми. Пясъкът беше много светъл, така че го напръсках с черно, за да си личи. После направих една малка бездънна кутия за пясък от дърво и я поставих върху голямо стъкло с долно осветление. Експериментирах с какви ли не четки, пръчици, длета, инструменти за глина и т.н. Най-удобно ми се видя да работя с твърда, средно голяма четка - с нея придвижвах пясъка по стъклото. Най-полезният инструмент се оказа едно мое изобретение, направено от буркан за майонеза и няколко тръбички от рибарския магазин. Едната тръбичка пробиваше  станиолената капачка на буркана и стигаше до дъното на буркана, а другата тръбичка беше доста по-къса и имаше залепен филтър от марля върху долния отвор. Като всмуквах през късата тръбичка, дългата тръбичка се превръщаше в нещо като прахосмукачка, с която събирах малките частички пясък, които не можех да изчистя от стъклото. Това много ми помагаше, когато исках да направя чиста линия с пясъка или пък да правя по-светли дупки в тъмните форми.
Но най-важно за мене е да оставя материала, с който работя да ми "разказва" за себе си и това ми помага да открия красотата му. Пясъкът оставя следи, когато го местите по стъклото - тези следи могат да ви влязат в употреба, ако не им се дразните. Ето такава трябва да бъде философията ви, когато работите с пясък- експериментирайте непрекъснато, докато намерите изображението и стила, които ви харесват.

Джералд Кон

Използвам пясък във филмите си вече близо десет години. Предпочитам да работя директно под камерата, тъй като този метод на работа ми дава възможност за по-голяма спонтанност и импровизация. За мен процесът прилича на моделиране на форми с глина, в който непрекъснато добавяш или отнемаш нещо, докато търсиш вярната форма. Подготвям си сценария и сториборда много внимателно и обикновено работя с ритмограма - това ми дава основната структура на филма.

Според мен анимацията с пясък е особено подходяща за някои теми. Във филмите ми няма много герои - пясъкът ми се струва особено подходящ за филми с животни и природни явления. Обичам да ползвам движения с камерата за драматичен ефект. В този вид техника с пясъка движенията с камера не изглеждат механично както при рисувания филм, защото те самите са своего рода анимация. Често използвам мастила върху второ стъкло и ги комбинирам с цвета на пясъка. Трудно е да се правят детайли по този начин, но аз намирам, че това дава на анимацията допълнително измерение.

Бих казал, че най-важното при работата с пясък е да се използва тънък слой от материала върху стъклото. Това ви позволява да контролирате по-добре тонално изображението, а така и формите стават по-убедителни. Аз лично предпочитам да работя с доста груб, зърнест пясък. Харесва ми зърнистата текстура на изображението. .

Няма коментари: