Търсене в този блог

петък, 26 март 2010 г.

Парцалената Ан





Джони Грюел (1880 г. – 1938г.) е американски художник, политически карикатурист, автор и илюстратор на детски книги, както и на песни. Най-широка популярност добива като създател на детските книжки „Парцалените Ан и Анди”, както и на куклата „Парцалената Ан”. Характерно за него като художник на комикси, карикатури и илюстрации, е че директно е рисувал с туш и перо, без предварителни скици с молив.


Джони Грюел е роден в Аркола, щата Илиноис. Баща му, Ричард Грюел, е пейзажист, обвързан с известната група художници- импресионисти „ Хужър ”(така в САЩ разговорно наричат всеки жител на Индиана), от Индиана. Първият си комикс Джон Грюел, публикува едва на 14г. През 1911г Грюел печели конкурса на издателство „Воланд”(побеждавайки 1500 участници ) с комикса си, който се печата редовно до 1913г. През 1914г. „Сладкият господин Грюел” заменя „Малкият Немо” от Уиндзър МакКей и продължава да се публикува в „Ню Хералд Трибюн” чак до 1921г. Веднъж Грюел намира на тавана една прашна парцалена кукла,  поправя я, рисува й лице и я дава на дъщеря си Марсела да си играе с нея. Марсела толкова я заобичва, че Грюел патентова куклата и започва да пише и илюстрира поредица детски книжки за нея.

 Илюстрация на "Приказки от братя Грим" от Дж. Грюел






Парцалената Ан има голям успех и в двете си въплъщения. За съжаление, Марсела умира едва на 13 години поради лекарска грешка при ваксина. Грюел преживява тежка криза, затваря се в себе си и мнозина си спомнят, че дълго време е общувал едва ли не само с парцалената кукла на покойната си дъщеря.

След тази трагична случка, художникът се мести в Орегон, а после в Кънектикът. Все пак продължава да рисува до края на дните си през 1938г., когато умира от сърдечен удар. Дотогава се публикува и комиксът му „Брутъс”.





През 1977г. в Америка след доста перипетии излиза пълнометражният филм „ Парцалените Ан и Анди: Музикално приключение”. Първоначално режисьор на филма е Ейб Левитоу( eдин от прочутите „деветима старци”, както на шега са наричали големите майстори- аниматори на Дисни”. Сценарият е написан по книгите на Джон Грюел, а типажите са си неговите рисунки, пригодени за анимация. Консултант на филма е Патриша Хил, автор на биографична книга и документален филм за Джони Грюел и дългогодишен изследовател на творчеството му. За съжаление Ейб Левитоу умира малко след като започва работа по филма и работата поема Ричард Уилямс, който е верен почитател на „деветимата страци” и който от друга страна 20 години събира средства за голямата си мечта „Крадецът и обущарят”. Филмът няма голям успех като цяло, но някои от епизодите му все още се цитират от мнозина като незабравими шедьоври, дори надминаващи продукцията на Дисни- това са епизодът с камилата на Арт Бабит; „Страната на лудостта” на Джон Кимбъл, син на дисниевата легенда Уорд Кимбъл(аниматора на Мики Маус), епизодите с Лакомника, направени от други двама легендарни аниматори на Дисни - Емери Хокинс и Грим Натуик. Във филма работят и художниците от UPA(Юнайтед Продакшънс ъв Америка), Корни Коул и Тиса Дейвид. Музиката на Джо Рапосо за филма след години след години се превръща в мюзикъл, който има голям успех на Бродуей. Интересно е, че на филма е посветена цяла книга от Джон Кейнмейкър, американски аниматор, илюстратор и историк на анимационното кино. В нея има много интересни спомени за работата на Арт Бабит по камилата. Когато Ричард Уилямс го моли да приеме работата, Арт Бабит първоначално отказва- той е седемдесетгодишен, пострадал в автомобилна катастрофа, с тежка травма на гръбнака и от години не прави сам анимация- по-скоро режисира, „поправя и гледа чужди анимации” . Ричард Уилямс някак успява обаче да го примами и Арт Бабит поема епизода с камилата и си измисля уникален начин да анимира камилата.

"Не бях правил анимация от години. Повече режисирах и поправях анимацията на други хора. За мене беше предизвикателство да седна отново на просветката. Налегна ме тежка сценична треска, бях много несигурен, но накрая намерих себе си… Камилата всъщност има три лица;в нея живеят три характера – задната й част, която е доста тъпа; предната й част, която е малко по-умна,но пък се отнася високомерно към задната част. Накрая- главата…”


Кадър от "Щурата страна". Можете да гледате Raggedy Ann and Andy; Musical Adventure
в Youtube.
През 1977г. в Америка след доста перипетии излиза пълнометражният филм „ Парцалените Ан и Анди: Музикално приключение”, продуцент: Бобс&Мерил.  Първоначално режисьор на филма е Ейб Левитоу( eдин от прочутите „деветима старци”, както на шега са наричали големите майстори- аниматори на Дисни”. Сценарият е написан по книгите на Джон Грюел, а типажите са си неговите рисунки, пригодени за анимация. Консултант на филма е Патриша Хил, автор на биографична книга и документален филм за Джони Грюел и дългогодишен изследовател на творчеството му. За съжаление Ейб Левитоу умира малко след като започва работа по филма и работата поема Ричард Уилямс, който е верен почитател на „деветимата
старци” и който от друга страна 20 години събира средства за голямата си мечта „Крадецът и обущарят”. Филмът няма голям успех като цяло, но някои от епизодите му все още се цитират от мнозина като незабравими шедьоври, дори надминаващи продукцията на Дисни- това са епизодът с камилата на Арт Бабит; "Щурата страна” на Джон Кимбъл, син на дисниевата легенда Уорд Кимбъл, епизодите с Лакомника, направени от други двама легендарни аниматори на Дисни - Емери Хокинс и Грим Натуик. Във филма работят и художниците от UPA(Юнайтед Продакшънс ъв Америка) Ерик Голдбърг, Корни Коул и Теса Дейвид. Музиката на Джо Рапосо за филма след години след години се превръща в мюзикъл, който има голям успех на Бродуей. Интересно е, че на филма е посветена цяла книга от Джон Кейнмейкър, американски аниматор, илюстратор и историк на анимационното кино. В нея има много интересни спомени за работата на Арт Бабит по камилата. Когато Ричард Уилямс го моли да приеме работата, Арт Бабит първоначално отказва- той е седемдесетгодишен, пострадал в автомобилна катастрофа, с тежка травма на гръбнака и от години не прави сам анимация- по-скоро режисира, „поправя и гледа чужди анимации” . Ричард Уилямс някак успява обаче да го примами и Арт Бабит поема епизода с камилата и си измисля уникален начин да анимира камилата.
                                             Карикатура на Арт Бабит от Емери Хокинс
"Не бях правил анимация от години. Повече режисирах и поправях анимацията на други хора. За мене беше предизвикателство да седна отново на просветката. Налегна ме тежка сценична треска, бях много несигурен, но накрая намерих себе си… Камилата всъщност има три лица;в нея живеят три характера – задната й част, която е доста тъпа; предната й част, която е малко по-умна,но пък се отнася високомерно към задната част. Накрая- главата…”

                                                  Арт Бабит обсъжда сториборда.

                                               
                                               Компановки към филма от Корни Коул

Лакомникът на Емери Хокинз
                                          Анимационни рисунки от Арт Бабит.   Единият крак и муцуната са на друга група.

неделя, 21 март 2010 г.

Специални ефекти в рисуваната анимация_01

 За ефектите в рисуваната анимация




Откъс от „Илюзия за живот” от Оли Джонстън и Франк Томас



Отделът за ефекти





Аниматорът, който прави ефекти е особен художник: той изпитва нестихващо любопитство към неживата природа, към начина на движение на неживата природа и има усет към абстрактната красота на шарките, симетриите и повтарящите се структури в нея. Някои от тези аниматори са запалени по чистия реализъм и неистово се опитват да копират природата, други успяват да уловят „ духа” на водата и лавата, „драмата” в движението на огъня и пламъците и удивителната поезия в падането на листата и снега. Когато правехме „ Снежанка”, отделът се беше разраснал до 56 човека, като мнозина от тях се бяха специализирали, а всички притежаваха невероятно търпение и работоспособност.

В началото нямаше отделни аниматори по ефекти, всички анимираха сами дъжда, снега, пушека, сенките, облаците, праха в кадрите си; слагаха скоростни линии, или къдрави линии около типажа, за да внушат треперене; дори въпросителни знаци, за да изиграят объркването на типажа. Според Уолт в тази анимация липсваше стил и все ни приканваше да бъдем по-наблюдателни и внимателно да анализираме, преди да рисуваме. Когато осъзнахме, че бързото движение изглежда размазано, всички аниматори се втурнаха да търсят свой начин да постигнат това в рисунките си. В надпреварата си, създавахме такива форми, които доминираха над героя, а колегите ни от „Контур и колор” се чудеха да ги вадят ли с контур от горната страна на плаките, да правят суха четка или да ги оцветяват в различни цветове.

Много популярен начин за рисуване на бързо движещ се крак или ръка беше цяла поредица от крака и ръце, следващи основните рисунки. За съжаление обаче тези многобройни крака и ръце по-скоро приличаха на спагети, отколкото да създават илюзията за размазано движение. Карлтън(Джак) Бойд, който по-късно стана шеф на отдела и досега се разсмива като си спомни тези крака: „ Четири крака, приличащи на мокри спагети. Изглеждаха ужасно, но ние се опитвахме да измислим как да постигнем ефекта!

Трябваше да направим много грешки, докато открием решението.” Всички тези индивидуални експерименти приключиха внезапно, когато Уолт обособи отдела за ефекти, за да може да въведе някакви стандарти, да уеднакви начина, по който изглеждаха ефектите на екран, както и да може по-лесно да контролира качеството им.

С обособяването на отдела, ефектите, считани дотогава за по-маловажна анимация, добиха ново значение и хората, избрани да работят в отдела, рядко се примиряваха да играят поддържащи роли. Макар и да разбираха, че тяхната работа в повечето кадри не бива да доминира, те толкова трескаво и ентусиазирано експериментираха, че често губеха мярката и здравата си преценка. Джак Бойд поклаща глава и се засмива, когато си спомня за един свой кадър. „Току що бях открил как се анимира вода. Бях истинска звезда! Може да сте анимирали героите страхотно, но аз „плиснах малко вода и залях цялата ви анимация”! После въздъхва: „Сега изтръпвам като си помисля какво съм си позволявал.”

Сенките представляваха друг проблем. Първоначално ги правехме по много прост начин, защото създаваха усещането, че героят стъпва на земята. Без да маркираме леко около краката, героите сякаш ходят във въздуха, колкото и да се мъчехме да им придадем тежест. Едно кръгло петно около краката им, оцветено в ненатрапчив сив цвят, определяше къде стъпват и при ходене или скачане, то подсказваше къде са краката- на земята или във въздуха. Петната бяха непрозрачни и покриваха всичко в декора, освен ако не бяха внимателно нарисувани по декора. Доста често се прибягваше до по-лесен начин – пътеката, по която щеше да стъпва героят, се оставяше празна в декора или се замазваха всякакви камъчета, тревички и т.н., които биха могли да попречат.

Качеството на рисунките все повече се доближаваше до тези на илюстрациите и тази недодялана сянка беше заменена с по-изпипана сянка с прозрачна боя. Зад нея се прозираха всякакви камъчета, цветенца и красоти в декора. Лошото беше, че тази боя засъхваше изключително бързо върху плаките , не можеше да се нанася равномерно и на всяка следваща плака оставяше различни черти или локвички, които караха сянката да трепери и да изглежда като жива на екрана.

Когато боята беше студена, можеше да се нанася по-равномерно, и сръчните момичета от колора се справяха добре с по-малките по площ сенки. Затова работеха близо до хладилника с бои и щом вземеха бурканчето, едва ли не тичаха към работните си места, за да не се стопли боята. Но за по-големи по площ сенки беше невъзможно да се нанесе равномерно.

Много по-добре се получаваха сенките, когато ги правеха с черна боя и ги снимаха на непълна експозиция. По този начин постигахме пълен контрол. Ако я снимаха с 30% експозиция, сянката светлееше, ако я експонираха 70%, сянката ставаше твърде тъмна, затова ползваха експозиция в тези рамки и можеха да направят каквато си поискат сянка, обогатявайки формите и цветовите нюанси в декора, без да нарушават общата хармония.

Точно това ни трябваше при джуджетата – маскирайки част от сцената и заснемайки я с непълна експозиция – не беше нужно да рисуваме сутрешен и вечерен декор. Светлите участъци и сенките се постигаха лесно, но освен това така се постигаше удивителна дълбочина, както и блясъци и бликове, където е необходимо. Сенките, хвърляни от джуджетата върху стените на пещерата, съдържаха такива богати нюанси и цветове, каквито нямаше в палитрите и така допринасяха за приказната атмосфера във филма. В същото време различните размери и нюанси на сенките(в зависимост от мястото, на което падаха) премахнаха един неприятен проблем – без тях джуджетата приличаха на редица, наредена в полицейското управление за разпознаване от свидетел.

Двойно експонираните сенки от друга страна налагаха кадрите да бъдат заснети по два пъти- веднъж със сенки, веднъж без. Това беше главоболно за операторите, но освен това оскъпяваше двойно продукцията. Не след дълго обаче операторите щяха да снимат и по десет пъти един и същи кадър, маскирайки едно или друго в кадрите със специални ефекти, така че двойната експозиция на сенките им се виждаше вече лесно. В по-бедните години обаче първото нещо, което орязваха, бяха двойните експозиции за сенките.

Драматичен ефект можеше да се получи и когато декорът беше много прецизно нарисуван спрямо героите и с такава тоналност и текстура, която поглъщаше сенките. Сцената в „Спасителите”, в която мишките и момичето се спускат в пещерата, щеше да бъде идеална за игра на сенките, хвърлени от малкото фенерче, но се реши, че кадърът е достатъчно плашещ и така; затова стените на пещерата бяха много тъмни и сякаш мокри. Обувките и краката на героите бяха също тъмни – сякаш част от декора – и така се създаваше усещането, че са потънали в сянката.

През 30 години целият отдел за ефекти се състоеше от двама души: Уго д’Орси – прям, много упорит и отдаден на работата италианец и Сай Йанг, тих, чувствителен, но също толкова упорит китаец, който обичаше да свири на виола в свободното си време. И двамата говореха с толкова силни акценти, че повечето работещи в студиото трудно ги разбираха, а комуникацията между двамата беше почти невъзможна, особено когато се ядосваха. Те вършеха сами почти всичко и имаха нужда само от един асистент, който беше по-зает да превежда, да служи като дипломатическа совалка между двамата и да ги омиротворява. При все това, малко аниматори са надминали прекрасните резултати, които двамата художници бавно и прецизно успяха да постигнат с вроденото си чувство за дизайн и движение.

Едва ли има зрител, който е забравил как изящно се носи във въздуха балерината-цветче във „Фантазия” и как нежно кацва върху водната повърхност, само за да разцъфне отново и да затанцува с другите цветчета –този е един от най- добрите епизоди на Сай Йанг. Рядко се случва аниматор да създаде такава поезия просто от едно падане на цветче в езеро. Уго беше по-драматичен и динамичен, но не по-малко чувствителен към дизайна. Типична за него е анимацията на водата, която следва заповедите на Мики в „Чиракът и магьосникът” от „Фантазия”. Режисьорът на този епизод от „Фантазия” разказва за „ изумителното търпение и упоритост, с които Уго рисува тези филигранни вълни и пяна- той практически ги създава с въображението, много преди да фотографията да е напреднала до степен да ги улавя.”

И Сай и Уго искаха да постигнат реализъм и непрекъснато изучаваха природата. Един ден двамата обсъждаха кадър, в който котелът на една вещица ври злокобно на огъня. В компановките котелът беше стар, ръждясал, с петна от сажди. Сай мислеше, че пламъците ще се отразяват равномерно по цялата повърхност на котела. Уго пък твърдеше, че саждите ще погълнат светлината и ще има отражения само върху незацапаната със сажди повърхност на котела. И двамата бяха непреклонни и за да проверят кой е прав, запалиха огън в една филмова кутия по средата на стаята, а вместо котел обърнаха абажура на една настолна лампа. Скоро от кутията весело затанцуваха пламъци.

Докато всички крещяха: „Изгасете огъня!”, спорът съвсем се разгорещи. Цялата повърхност на абажура еднакво отразяваше пламъците. Все още нямаше сажди. По коридорите тичаха хора и се чуваха викове: „Пожар”, но двамата не обръщаха внимание и наведени над абажура, следяха отраженията на пламъците върху него.

Линолеумът на пода беше започнал да се набръчква, когато отряд пожарникари влетя в стаята, изгаси огъня и попречи на двамата аниматори да направят експеримента и да докажат правотата си. Отраженията по стените на котела бяха нещо не толкова съществено, но ентусиазмът и любознателността им бяха типични за подхода им към всяка задача.

През 1935г. отделът вече беше започнал да се разраства и непрекъснато постъпваха нови хора, пълни с идеи. Сред тях беше и Джош Мийдър – млад, с независим дух, той притежаваше рядко срещана комбинация от таланти – освен че беше страхотен рисувач, художник, дизайнер, той имаше и забележителни технически способности. Към края на 1939г. , когато привърши работата над „Пинокио”, той вече беше оглавил отдела за ефекти, а за „Фантазия” отделът вече наброяваше стотина души, които анимираха най-впечатляващите ефекти в историята на рисуваната анимация. Един от тези аниматори си спомня Джош Мийдър: „ Джош непрекъснато снимаше води, огньове, вълни, пушек и експериментираше. Той проучваше всяко явление изключително задълбочено. Никога не сядаше да рисува вода, излизаше, снимаше, дълго проучваше кадрите вкъщи- тогава всички правехме така, отивахме си вкъщи и дълго се упражнявахме, преди да започнем да анимираме.”

Някои неща просто не могат да бъдат нарисувани с молив – вятъра, мъглата, гъстия облак прах, всички видове сняг. Блен Гибсън, аниматор и скулптор, който години наред работеше в отдела за ефекти, си спомня: „това си е истинско предизвикателство- щом очертаеш нещо с контур, независимо, че после ще се снима с 30% или 40% експозиция, ефектът изглежда вече различно.” Но това не обезкуражава Джош Мийдър.

Когато имаше буря, той беше навън със своите хора, за да снимат чудесата на природата и до края на зимата, студиото разполагаше с цяла библиотека от заснети природни и атмосферни явления: дъжд, дъждец, порой, дъжд при силен вятър, дъжд при виелица, ръмящ дъжд… Снимките бяха отпечатани на специални хартии и при нужда се комбинираха с анимацията за подсилване на ефекта. Джош казваше: „ Когато гледам дъжда, не виждам никакви черни контури около капките, дори изобщо не виждам самите капки, виждам само завеса от светещи ивици и малки локви на земята.” Само анимационните рисунки не можеха да постигнат този ефект, но в комбинация с отпечатаните фотографии, се постигаше дори настроението, което дъждът внушава - тъжния дъжд в „Снежанка”, когато джуджетата я оплакват, бурния дъжд преди това, когато джуджетата гонят вещицата; пороят, който сякаш заличава всичко, включително и лошите спомени. Няколко години след това в „Бамби” една поредица от кадри с лятна буря е един от най-добрите епизоди във филма. Ефектите бяха станали съществен елемент от филма, допринасяйки за драматизма, настроението, атмосферата на кадрите, както и за основната цел- всичко да изглежда убедително на екрана.

От всичко, които трябваше да бъдат рисувано с молив без светлосенки , най-трудна винаги се оказваше водата. Комбинацията от прозрачност, еластичност, тежест, подвижност, плътност, както и с ритъма на дъжда, който създава съответното настроение, беше невъзможна за постигане с реалистично имитиране на природата.


                                                                                                                Следва продължение

петък, 19 март 2010 г.

Конкурс в Канада

HOME CONTEST DETAILS CONTEST OUTLINE ELIGIBILITY AND SUBMISSION REQUIREMENTS APPLICATION FORM APPLICATION FORM RULES AND REGULATIONS TERMS AND CONDITIONS



FEB 8

Submissions

Start JUNE 15

Submissions End

Reviews begin JULY 12

Top 15 Finalists

Announced SEPT 15

Winners

Announced






http://www.portfolioentertainment.com/contest/?p=application


Portfolio Entertainment Inc. wants to make their next show with you! InToon with Tweens is designed to encourage creativity, fearlessness, out-of-the-box thinking by opening the doors to new voices within the animation community. We are handing over the creative reigns and invite you to bring the funny with your concept for a TV or multi- platform series that will crack-up kids. Projects should be fresh, surprising and utterly new for children 8 to 12 years old.

Submit your projects for a chance at the First Place Prize of $7,500 CDN as part of a a 2 year Option and Development Agreement or a Second Place Prize of $2,500 CDN as part of a 1 year Option and Development Agreement. Want to take a shot? SUBMIT HERE for a chance to produce your project with Portfolio Entertainment. The top 15 finalists as selected by Portfolio Entertainment will gain unprecedented exposure to industry decision-makers in the area of children's programming. Our distinguished panel of judges is comprised of Portfolio Entertainment executives, broadcasters and prominent industry veterans (the "Judges").



FIRST PRIZE



$7,500 CDN will be paid as the First Prize to the best eligible Submission as selected by the Judges as part of a 2 year Option and Development Agreement with Portfolio Entertainment upon signature of a mutually agreeable Option and Development Agreement. If the First Prize Winner and Portfolio Entertainment cannot come to agreement on the terms of the Option and Development Agreement, then Portfolio Entertainment reserves the right to award the First Prize to the next eligible Submission as selected by the Judges.





SECOND PRIZE



$2,500 CDN will be paid as the Second Prize to the best eligible Submission as selected by the Judges as part of a 1 year Option and Development Agreement with Portfolio Entertainment upon signature of a mutually agreeable Option and Development Agreement. If the Second Prize Winner and Portfolio Entertainment cannot come to agreement on the terms of the Option and Development Agreement, then Portfolio Entertainment reserves the right to award the Second Prize to the next eligible Submission as selected by the Judges.



Prizes must be accepted as awarded, and are not transferable. Odds of winning a Prize may be dependent on a number of factors including the number of eligible entries received, the quality of the entries and the discretion of the Judges.



ELIGIBILITY and SUBMISSION REQUIREMENTS



Submissions will be judged first by Portfolio Entertainment who will select the best 15 eligible Submissions in their sole discretion. These 15 Submissions (the "Finalists") will then be reviewed by a panel of industry experts including Portfolio executives, broadcasters and industry decision makers who will be looking for the most entertaining, engaging and innovative projects meeting the judging criteria: adherence to eligibility requirements, originality, creativity, humour, innovation, marketability, feasibility and the overall quality of materials submitted.



ELIGIBILITY REQUIREMENTS







Television or Multi-Platform Projects





Content targeted at children 8 - 12 years old (Comedy preferred)





Applicant or one member of the creative team for the Submission must have at least one professional credit on a completed television animation pilot or series, or web site, web game, or web series (does not have to have been picked up or aired)





All intellectual property (copyright, trademarks, logos, etc) in the Submission must be owned and controlled by the Applicant and must not be under option or have been optioned by any other producer prior to submission, and for the duration of the Contest until the Winners are declared [See Terms and Conditions for details]





Applicant(s) must be 19 years of age or older





All applications must be in the English Language Only





No vulgarity, extreme violence, pornography





Applicants must not be residents of the Province of Quebec or any other jurisdiction where participation in this Contest would be prohibited by law





SUBMISSION REQUIREMENTS





Completed Application Form including; bio(s) of the individual or creative and producing team, animation artist's website, reel or sample of work





Project Elements which must include; project synopsis (one page mnimum), character descriptions, character designs, and not less than 3 episodic outlines and may include sample animation. In addition, multi-platform projects must include a description of the use experience.





Acceptance of Rules and Regulations and Terms and Conditions

To be considered, all completed application forms and support materials noted below must be submitted online no later than 11:59 PM EST on Tuesday, June 15, 2010. Materials submitted will not be returned. Read the Official Rules and Regulations here.



Participants will be contacted via phone and/or email. Please ensure that you provide a working email address.





PROCEED TO APPLICATION

RULES AND REGULATIONS

TERMS AND CONDITIONS











© 2010 Portfolio Entertainment Inc. All rights reserved.

вторник, 16 март 2010 г.

Дневник с рисунки по памет


Някои рисунки от моя дневник със скици по памет от последните два- три месеца. Публикувам ги тук, за да ви напомня, че вие имате много по-интересни от тези и е добре да не си изоставяте дневниците. Ако някои от вас иска да публикува тук своите неща, е добре дошъл, стига да ми подскаже как това може да стане.




Измислиците и сънищата също са добре дошли, просто сега започнах с този си скицник!





 


НН