Търсене в този блог

петък, 26 март 2010 г.

Парцалената Ан





Джони Грюел (1880 г. – 1938г.) е американски художник, политически карикатурист, автор и илюстратор на детски книги, както и на песни. Най-широка популярност добива като създател на детските книжки „Парцалените Ан и Анди”, както и на куклата „Парцалената Ан”. Характерно за него като художник на комикси, карикатури и илюстрации, е че директно е рисувал с туш и перо, без предварителни скици с молив.


Джони Грюел е роден в Аркола, щата Илиноис. Баща му, Ричард Грюел, е пейзажист, обвързан с известната група художници- импресионисти „ Хужър ”(така в САЩ разговорно наричат всеки жител на Индиана), от Индиана. Първият си комикс Джон Грюел, публикува едва на 14г. През 1911г Грюел печели конкурса на издателство „Воланд”(побеждавайки 1500 участници ) с комикса си, който се печата редовно до 1913г. През 1914г. „Сладкият господин Грюел” заменя „Малкият Немо” от Уиндзър МакКей и продължава да се публикува в „Ню Хералд Трибюн” чак до 1921г. Веднъж Грюел намира на тавана една прашна парцалена кукла,  поправя я, рисува й лице и я дава на дъщеря си Марсела да си играе с нея. Марсела толкова я заобичва, че Грюел патентова куклата и започва да пише и илюстрира поредица детски книжки за нея.

 Илюстрация на "Приказки от братя Грим" от Дж. Грюел






Парцалената Ан има голям успех и в двете си въплъщения. За съжаление, Марсела умира едва на 13 години поради лекарска грешка при ваксина. Грюел преживява тежка криза, затваря се в себе си и мнозина си спомнят, че дълго време е общувал едва ли не само с парцалената кукла на покойната си дъщеря.

След тази трагична случка, художникът се мести в Орегон, а после в Кънектикът. Все пак продължава да рисува до края на дните си през 1938г., когато умира от сърдечен удар. Дотогава се публикува и комиксът му „Брутъс”.





През 1977г. в Америка след доста перипетии излиза пълнометражният филм „ Парцалените Ан и Анди: Музикално приключение”. Първоначално режисьор на филма е Ейб Левитоу( eдин от прочутите „деветима старци”, както на шега са наричали големите майстори- аниматори на Дисни”. Сценарият е написан по книгите на Джон Грюел, а типажите са си неговите рисунки, пригодени за анимация. Консултант на филма е Патриша Хил, автор на биографична книга и документален филм за Джони Грюел и дългогодишен изследовател на творчеството му. За съжаление Ейб Левитоу умира малко след като започва работа по филма и работата поема Ричард Уилямс, който е верен почитател на „деветимата страци” и който от друга страна 20 години събира средства за голямата си мечта „Крадецът и обущарят”. Филмът няма голям успех като цяло, но някои от епизодите му все още се цитират от мнозина като незабравими шедьоври, дори надминаващи продукцията на Дисни- това са епизодът с камилата на Арт Бабит; „Страната на лудостта” на Джон Кимбъл, син на дисниевата легенда Уорд Кимбъл(аниматора на Мики Маус), епизодите с Лакомника, направени от други двама легендарни аниматори на Дисни - Емери Хокинс и Грим Натуик. Във филма работят и художниците от UPA(Юнайтед Продакшънс ъв Америка), Корни Коул и Тиса Дейвид. Музиката на Джо Рапосо за филма след години след години се превръща в мюзикъл, който има голям успех на Бродуей. Интересно е, че на филма е посветена цяла книга от Джон Кейнмейкър, американски аниматор, илюстратор и историк на анимационното кино. В нея има много интересни спомени за работата на Арт Бабит по камилата. Когато Ричард Уилямс го моли да приеме работата, Арт Бабит първоначално отказва- той е седемдесетгодишен, пострадал в автомобилна катастрофа, с тежка травма на гръбнака и от години не прави сам анимация- по-скоро режисира, „поправя и гледа чужди анимации” . Ричард Уилямс някак успява обаче да го примами и Арт Бабит поема епизода с камилата и си измисля уникален начин да анимира камилата.

"Не бях правил анимация от години. Повече режисирах и поправях анимацията на други хора. За мене беше предизвикателство да седна отново на просветката. Налегна ме тежка сценична треска, бях много несигурен, но накрая намерих себе си… Камилата всъщност има три лица;в нея живеят три характера – задната й част, която е доста тъпа; предната й част, която е малко по-умна,но пък се отнася високомерно към задната част. Накрая- главата…”


Кадър от "Щурата страна". Можете да гледате Raggedy Ann and Andy; Musical Adventure
в Youtube.
През 1977г. в Америка след доста перипетии излиза пълнометражният филм „ Парцалените Ан и Анди: Музикално приключение”, продуцент: Бобс&Мерил.  Първоначално режисьор на филма е Ейб Левитоу( eдин от прочутите „деветима старци”, както на шега са наричали големите майстори- аниматори на Дисни”. Сценарият е написан по книгите на Джон Грюел, а типажите са си неговите рисунки, пригодени за анимация. Консултант на филма е Патриша Хил, автор на биографична книга и документален филм за Джони Грюел и дългогодишен изследовател на творчеството му. За съжаление Ейб Левитоу умира малко след като започва работа по филма и работата поема Ричард Уилямс, който е верен почитател на „деветимата
старци” и който от друга страна 20 години събира средства за голямата си мечта „Крадецът и обущарят”. Филмът няма голям успех като цяло, но някои от епизодите му все още се цитират от мнозина като незабравими шедьоври, дори надминаващи продукцията на Дисни- това са епизодът с камилата на Арт Бабит; "Щурата страна” на Джон Кимбъл, син на дисниевата легенда Уорд Кимбъл, епизодите с Лакомника, направени от други двама легендарни аниматори на Дисни - Емери Хокинс и Грим Натуик. Във филма работят и художниците от UPA(Юнайтед Продакшънс ъв Америка) Ерик Голдбърг, Корни Коул и Теса Дейвид. Музиката на Джо Рапосо за филма след години след години се превръща в мюзикъл, който има голям успех на Бродуей. Интересно е, че на филма е посветена цяла книга от Джон Кейнмейкър, американски аниматор, илюстратор и историк на анимационното кино. В нея има много интересни спомени за работата на Арт Бабит по камилата. Когато Ричард Уилямс го моли да приеме работата, Арт Бабит първоначално отказва- той е седемдесетгодишен, пострадал в автомобилна катастрофа, с тежка травма на гръбнака и от години не прави сам анимация- по-скоро режисира, „поправя и гледа чужди анимации” . Ричард Уилямс някак успява обаче да го примами и Арт Бабит поема епизода с камилата и си измисля уникален начин да анимира камилата.
                                             Карикатура на Арт Бабит от Емери Хокинс
"Не бях правил анимация от години. Повече режисирах и поправях анимацията на други хора. За мене беше предизвикателство да седна отново на просветката. Налегна ме тежка сценична треска, бях много несигурен, но накрая намерих себе си… Камилата всъщност има три лица;в нея живеят три характера – задната й част, която е доста тъпа; предната й част, която е малко по-умна,но пък се отнася високомерно към задната част. Накрая- главата…”

                                                  Арт Бабит обсъжда сториборда.

                                               
                                               Компановки към филма от Корни Коул

Лакомникът на Емери Хокинз
                                          Анимационни рисунки от Арт Бабит.   Единият крак и муцуната са на друга група.

Няма коментари: