Търсене в този блог

събота, 15 декември 2012 г.

Нов начин да представите проекта си на Берлинале


The World of Shorts Magazine - as one of the most significant short film magazine, dealing exclusively with the short programmes of A-lister film festivals - is getting a new edition for the Berlinale 2013. As the editors we are offering a chance for you to present your next short film project. This chance is the Pitch Page.

The Pitch Page is a brand new way to present your next short film project. It’s like a pitch but happens in a magazine. Take a blank sheet of paper, draw, write, use photos, do whatever, use whatever technique, style that sells your project. Be creative, visual, personal, catchy!

We, the editors, will select the best 7 entries and will publish them in a dedicated section in the magazine. The selected 7 entries, alongside the other shortlisted film plans, will also be highlighted on our Facebook page and blog. The magazine will be published at the Berlinale in 5000 copies and will be seen by many industry professionals, producers, decision makers. Although this is the first time the World of Shorts presents the Pitch Page project, you can check the previous issues of the magazine here: www.issuu.com/daazo.

The submission fee is only 20 Euros/project. You can submit more than one project of course, but only one of your projects can be selected.

So here is what you have to do. Visit the Pitch Page on Daazo.com (www.daazo.com/pitchpage2013), use the Pay Pal Button to pay your submission fee, fill out and submit the application form. Then take a blank sheet of paper and show us the essence of your next short film. Do everything by December 20, 2012.

www.daazo.com/pitchpage2013

Best Regards,
the World of Shorts Magazine team

петък, 12 октомври 2012 г.



Вдъхнови Европа с видео!

Знаете ли какво количество вода се използва за направата на чифт обувки?
8547 литрa за чифт!
А знаете ли какво е “воден отпечатък”?
Това е общото количество прясна вода, използвана за производството и консумацията на даден продукт, който се изчислява чрез комбиниране на преките и непреки количества, използвани в жизнения цикъл на продукта. Да вземем за пример пакет бланширани картофи. Пряката употреба на вода е тази, използвана в преработката – измиването и варенето на картофите. Непряката е, използваната в цялата верига на доставките и най-вече в производството на картофите. Индиректната употреба, необходима за
производството на стоки и услуги е изключително важна. Обикновено непрякото използване на вода е много по-голямо от прякото, тъй като то включва водно-интензивни процеси като напояване на култури например. Според холандски учени от университета в Твенте средния воден отпечатък на потребителите в периода 1996г. -
2005г. е 3800 л на ден (1385 m³). Неведнъж сме говорили колко е важно пестенето на вода. Имате възможност да вдъхновите хората да го правят и да спечелите награда за това.
Зад почти всяка икона в сайта http://www.imagineallthewater.eu  има забавна анимация, която показва колко пъти можете да полеете стайно растение или да вземете душ, за да изразходите същото количество вода, използвано в производството на чифт дънки или лист хартия. Петте икони без анимация са шоколад, хамбургер, бира, кафе и обувки. За всеки от петте продукта са указани количествата вода, изразходени за производството им. Представете си как може да се използва същото количество в друга област на живота и направете свой клип – документален, анимация, нямо кино, който да илюстрира това сравнение.
Видеото трябва да предава посланието си с образи, а не с думи, тъй като ще бъде видяно от много хора в цяла Европа. Ако все пак искате да използвате текст, посланията трябва да са на английски език, за да достигнат до повече хора. Клиповете трябва да са с продължителност до 2 минути и половина и не по-големи от 64 GB. Може да изпратите вашите видеа в следните формати : MPEG-4, MPEG, VOB, WMV, 3GP, AVI, MKV, MOV, FLV.
Крайният срок за изпращане на клиповете е 20 ноември 2012г. Можете да участвате неограничен брой пъти, но да спечелите само една награда. Петте печеливши ( по един за всеки продукт ) ще бъдат показани на сайта на Generation Awake.

Конкурсът се организира и хоства от „Огилви Груп Белгия“ (Ogilvy Group Belgium) за и от името на Европейската комисия, Генерална дирекция „Околна среда“.

За повече подробности и информация посетете: http://www.imagineallthewater.eu.

сряда, 26 септември 2012 г.

Малки университети


                                         Работилницата "Звук и спомени", Варна'12
            През изминалата седмица във Варна се състоя Осмият световен фестивал на анимационния филм. Предисторията на този фестивал, възроден миналата година след 15 годишно прекъсване благодарение на ентусиазма и усилията на няколко известни и все още начинаещи автори на анимационни филми, е интересна. През 80-те години на миналия век фестивалът успява за кратко време да се превърне в един от най-престижните фестивали на световната анимационна сцена. Все пак славата на фестивала все още живее в паметта на много аниматори от старото и средното поколение. Миналата година, водени от известния наш режисьор и художник, проф. Анри Кулев, една сравнително малка група хора успяха да възстановят фестивала и решиха да го направят ежегоден, за разлика от неговия предшественик.
Извън качеството на подбраните за конкурса и панорамата филми, фестивалът може да се похвали с нещо много ценно – до голяма степен във фокуса и на двете издания са студентските филми. В организацията на фестивала участват студенти и преподаватели от НБУ, а след спонсорите на фестивала е НБУ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Миналата година бяха представени студентски програми от НБУ; НАТФИЗ; Les Gobelins, Франция; Университета в Южна Калифорния, факултет „Джон Денч”, където се е учил Стивън Спийлбърг; ФАМУ, Чехия и Единбургския колеж по изкуствата. Тази година програмата също беше изпъстрена със студентски програми, анимационни работилници и майсторски класове. Имаше сборни програми със студентски филми от Института за дизайн и декоративни изкуства ENSAD, Франция; от уникалното висше училище само за анимация във Виборг, Дания – „The Animation Workshop; известното Студио „Шар”, което е същевременно продуцентска  къща и школа за младите руски аниматори;  Филмовата академия в Баден-Вюртенбург, Германия и отново от Единбургския колеж по изкуствата към Единбургския университет. Заедно с индивидуално състезаващите се студентски филми, срещите и контактите с различни автори, тези прожекции, майсторски класове и работилници се превръщат в малък университет.
Сред споменатите вече работилници особено място заемат две – детската работилница на Жан Люк Слок и Карин Миралес, които бяха гости и активни участници и на миналогодишното издание на фестивала и рабтилницата „Звук и спомени”, водена от преподавателите от Единбургския колеж по изкуствата към Единбургския университет Джаред Тейлър, директор на програмата по анимация в колежа и д-р Джонатан Мъри. В детската работилница е много оживено и малко по-шумно. Децата на Варна са много ентусиазирани и нетърпеливи, но целият този поток от енергия, идеи и желания е ненатрапчиво и много лесно овладяван от опитните Жан Люк Слок и Карин Миралес. Жан Люк е  продуцент на белгийското студио „Camera, etc., което се помещава в Лиеж и което има освен авторски филми, вече има произведени много филми с деца и възрастни. Целта на тези филми е да се научат и децата, и възрастните да работят заедно, да решават конфликти помежду си, да довършват започнатото и най-важното – да опитат от  вълшебната сила на творчеството. Анимацията тук служи като средство децата да се научат да мислят, да разказват, да търсят оригинални решения – и всичко това, докато се забавляват. От миналогодишната работилница на Жан Люк и Карин Миралес във Варна и после за студенти и професионалисти в организираната от НБУ „Анимационна работилница” в с.Варвара се родиха не само симпатични детски и после студентски филмчета, но и студенти, които се запалиха по техния начин на работа. Дипломантките от НБУ Ирина Арменкова и Росица Арменкова вече имат два малки филма, направени с деца, които имат здравословни проблеми и се обучават по специален режим в 99-то Основно болнично училище. Опитът на двете студентки заслужава отделно внимание, защото в България, за разлика от много други европейски страни, все още не оказваме достатъчна подкрепа на хората, които тръгват смело по неутъпкани пътеки.     
Работилницата, която проведоха Джаред Тейлър и Джонатан Мъри във Варна, беше всъщност едно малко видоизменено според тукашните технически условия упражнение от тяхната учебна програма. Задачата беше да направят малки екипи и всеки да запише един спомен в рамките на минута. После екипът от трима души решава кой от спомените има шансове да стане интересен анимационен филм и по звука, спазвайки ритъма на разказа, емоционалните паузи и акценти, да се направи бързо филма – в рамките най-много на месец. Прожекцията от студентските филми, направени по този начин в Шотландия, беше изключително интересна – и като професионални постижения на студентите, но също и като един голям разказ за това какво вълнува младите хора, кои теми се преповтарят. Някой каза на фестивала, че младите хора нямат много спомени, но бидейки близо до детството, спомените им са съвсем свежи и ярки.  Нашите студенти не успяха да направят филм поради ограниченото време и поради липсата на достатъчно оборудване, но представиха три обещаващи проекта за филми, които направиха в рамките на един ден.
Тук ви предлагам разговори с водещите работилниците – участниците в малкия университет, в който обещава да се превърне Варненският фестивал на анимационния филм. Университет както за опитни и начинаещи професионалисти, така и за широката публика.

                                            Джаред Тейлър, шеф на анимационната програма
                                            в Единбургския колеж по изкуствата към Единбургския университет
                                         д-р Джонатан Мъри, преподавател

-          Господин Тейлър, разкажете нещо за вашите методи на преподаване?
Джаред Тейлър: Преди да почна работа  в Единбургския колеж по изкуствата, преподавах в колежа „Ривънсбон” в Лондон. Там преподавах дигитални  технологии и всичко беше свързано с компютъра. Използваха се малко традиционни методи, но едно от най-важните неща по отношение на дигиталното обучение беше рисуването от натура. Там все още продължават много да рисуват. И това е изключително важно. Ако поставите пред компютъра някого, който не може да рисува, резултатът ще бъде лоша, но скъпа рисунка. После получих възможност да отида в Единбург, където нещата са съвсем различни. Тук не препоръчваме на студентите специални методи, които да използват, когато правят анимация. Стремим се да им покажем колкото се може повече различни методи за производство на филми. Разбира се, за ограниченото време, с което разполагаме, сме в състояние да им покажем само най-основното в толкова много техники. Във втората част на обучението те трябва да решат кой метод да изследват в дълбочина, или няколко метода и някаква комбинация от тях. Но не дигитални технологии, не и аналогови – а нещо средно между тях.
Много се радваме, че в колежа в Единбург имаме много добро студио и студентите го ползват през цялата година. Има добър обмен между самите студенти – те си помагат в проектите, споделят своя опит и не стоят разделени в класните си стаи. И първокурсници, и абсолвенти работят заедно.
Едно от нещата, които стимулираме в нашите студенти колкото можем, е да се стремят към това да завършват филмите си. Има ужасна тенденция  сред тях да се тревожат дали са намерили съвършената идея, преди да са направили каквото и да било. Моята философия за това защо хората творят и в нашия случай, защо правят анимация, няма нищо общо с това колко добър и траен ще бъде крайният резултат. Това е свързан с преди всичко с това как се чувствате, как виждате начини да подобрите нещата – просто това е един продължителен процес. По всяко време трябва да има баланс между творческия импулс да направите нещо и опасенията дали нещата ще се получат.
Затова се опитваме да накараме студентите да завършват кратки анимационни филми. Такава е и идеята на 10х10  - т. е. за 10 дни студентите да направят 10 филма. Т. е. по един филм на денонощие. Целта ни тук е да ги стимулираме в максимално кратък срок да направят нещо завършено. Понякога творческото мислене се стимулира от преодоляването на препятствия, решаването на конкретен проблем. В случая срокът от 24 часа е единственото препятствие и затова ги насърчаваме да го преодолеят по всякакъв начин.  Резултатът е, че студентите много експериментират, довършват повечето идеи, които им хрумват, просто физически повече се занимават с анимация.
-          Каква е разликата между вашите студенти и българските им колеги?
Джонатан Мъри: Трудно ни е да направим това сравнение за краткото време, през което работихме с българите. Целта ни беше да видим как студенти от други страни реагират на нашите обучителни методи, както и да видим как работят нашите колеги преподаватели от България, Франция и други страни. Студентите бяха много активни, имаха интересни идеи. В момента откриваме повече прилики, отколкото разлики между студентите от нашите две страни.
-          Има тенденция към съкращаване курса на обучение в много университети?
Джаред Тейлър: За щастие в Единбург студентите ни учат 4 години, за разлика от Англия. И съм убеден, че тази година им е необходима, за да пораснат просто, да съзреят  - както те, така и техните идеи. Освен това ние свързваме студентите с различни фирми, те понякога получават малки поръчки. Подобни контакти са много важни. Осигуряваме колкото се може по-различни проекти и възможности за участие, за да могат студентите да имат избор. Тази година имаме десетина души, които не са от нашия колеж със свои проекти, върху които да работят нашите студенти.
-          В почивките между фестивалните прожекции чувах някои хора да се тревожат, че няма достатъчно смешни филми. Смятате ли, че има тенденция към мрачни филми?
Джонатан Мъри:   Не знам дали такава тенденция съществува, но ако я има, това означава, че режисьорите искат да използват анимацията, за да се  занимават с всякакви теми, да изразяват всякакъв вид емоция.
Джаред Тейлър: Нито една тема не бива да бъде табу. Въпросът е авторът да бъде честен. Но пък ако той разкрива например самоубийството в романтична светлина, това една ли е много честно – просто означава, че някой не е знае какво е това загуба.

Миналата година, Единбургският колеж по изкуствата изпрати няколко филма за селекцията на фестивала, но нито един не беше селекциониран. Но авторът на един от филмите  - "Дългата птица", Уил Андерсън, беше на фестивала и казва, че срещата му с Варна му е била като талисман - филмът му печели награди в Анеси, Щутгарт и Варшава.
Тази година в програмата на Единбург пък имахме удоволствието да видим "Том Мууди", който се състезаваше в Отава и спечели Наградата "Уолт Дисни" за най-добър студентски филм.
                                        Кадър от Том Мууди, автор: Ейнсли Хендърсън


                                        Кадър от "Сянка", автор: Роза Брожек
                                       Кадър от  "Как поглъщаш толкова много сън?", автор Ан Гинзбург
 

Жан Люк Слок ( продуцент и режисьор в белгийското студио, чието име, преведено на български език подсказва целите му:„Камера, и прочие”
Студиото работи на три нива – с деца и ученици по време на ваканциите;с  възрастни; продуцираме и собствени филми. Третата част – работим в сътрудничество с други фирми. Студиото ми е отпреди 33 години и през целия си живот съм работил в него. Преди това съм имал за малко и друга работа, но откакто съм го създал.
Работим и в Африка – в Бурунди, Сенегал, Буркина Фасо – има субсидия от правителствата – 3-годишен проект, винаги се опитваме да предотвратим ефекта на one shot – отиваш, правиш кръжок и толкова. Ние подготвяме хора, които да продължат работата и след като сме си тръгнали оттам. Оставяме и апаратура.
Децата са по-нетърпеливи, а анимацията изисква търпение – преди да се анимира, трябва да се подготви установката, камерата, това отнема време. Във Варна раздвижваме фигурки от глина и пластилин, които децата са правили. Имаме два статива, а на всеки могат да работят само по три деца.
При възрастните няма такива проблеми. 
                                         Кадри от детската работилница на Жан Люк Слок и Карин Миралес


Карин Миралес, собственик и режисьор в студио „Лабоданим”
От една година имам самостоятелно студио във Франция, а преди това 11 години работех заедно с други колеги. Организирам кръжоци по анимация за деца и възрастни. За втори път съм на фестивала във Варна, където имам удоволствието да занимавам варненски ученици и да им помогна да направят кратък филм.   Работата ми се състои в това да уча децата как да гледат една картина, как да анимират рисунка, как да предават послание, как да използват анимацията като средство за изразяване.
Интересно е да се работи и с децата, и с възрастни. Много е хубаво да ги гледаш как се радват, когато картинката се раздвижи. Възклицанието често е: „Аз ли направих това?”
Разликата при работата с големи и малки е, че възрастните по-трудно се престрашават да правят нещо, за разлика от децата, които не се боят да допускат грешки и обикновено не мислят за това.
Сред възрастните, които посещават моите занимания, има учители, които искат да подпомаг своята преподавателска работа с анимационни материали. С малките пък правим филми, които се показват на фестивали като този в Дубровник през октомври, където филми за деца са правени от техни връстници. Има още няколко подобни фестивала по света.
Работила съм и по един проект със затворници, с които направих два филма. Ходих там три седмици всеки ден и винаги старателно ме пребъркваха, преди да вляза на урок. Няма да забравя звука при отключване на вратите – чували сме го в толкова много филми, че се  е превърнал вече в някакво клише – но наистина звукът е точно такъв, какъвто го познаваме от екрана. Във Франция не може да се снима на живо в затвора, или по-скоро заснетият материал не може да се изнася от затвора. И чрез средствата на анимацията затворниците могат да разказват за своя живот.

петък, 3 август 2012 г.

NISI MASA

NISI MASA is the European Network of Young Cinema, composed of organizations or associations in 26 European or neighboring countries including Albania, Kosovo, Macedonia, Montenegro, Russia and Ukraine – the local branch in Germany is the Munich Film Society (Münchner Filmwerkstatt). Since 2007, NISI MASA annually holds the European Short Pitch, an initiative aimed at promoting the European coproduction of short films. It combines a scriptwriting workshop in residency and a coproduction forum bringing together scriptwriters and industry professionals from all over Europe. From the previous editions (2007-2012), around 125 projects were presented that have resulted so far in the making of 25 short films – many of them having a successful international career.

NISI MASA is now calling for projects from writers, directors and producers (aged between 18-35 years old) with international short film projects in development. Your nationality or country of residence should be one of the member countries of the MEDIA Program (European Union + Croatia, Iceland, Liechtenstein, Norway and Switzerland). European Short Pitch will also select up to 3 projects from non-member countries of the MEDIA Program where NISI MASA has a member organization. The deadline is 30th September, before midnight! All submitted projects will be evaluted in a two-level-process, resulting in the announcement of up to 25 selected projects on the 19th of November 2012. These projects will be participating in a scriptwriting workshop in residency from the 8th till the 13th of January 2013 in Zagreb, Croatia, a subsequent on-line session and a coproduction forum from the 28th of February till the 3rd of March 2013 in Luxembourg, where 35 industry professionals from all over Europe (producers, distributors, sales agents, financers and buyers) will attend.

The participation fee for each project is 500 Euros, covering the travel costs, the accomodation and subsistence for both on-location sessions. Applicants must confirm their availability for the different sessions. The working language of European Short Pitch is English; thus, a good knowledge of English is essential in order to participate. Last not least, it is strongly advised to already have nationally a production company interested or attached to the project, especially at the time of the coproduction forum. Projects from the Munich region might huddle under the umbrella of the Munich Film Society for this purpose.

More information and the application form can be found on the Internet at www.nisimasa.com/?q=node/458 – and if you have any questions, please contact the NISI MASA European headquarters in Paris at +33 960 396 338 or by eMail to europeanshortpitch@nisimasa.com

All the best,
Martin Blankemeyer.


----------------------------------------------------
GERMAN VERSION - DEUTSCHE FASSUNG
----------------------------------------------------

NISI MASA ist ein europäisches Netzwerk junger Filmschaffender, bestehend aus jeweils einer Organisation oder einem Verein in 26 europäischen oder benachbearten Staaten wie Albanien, dem Kosovo, Mazedonien, Montenegro, Rußland oder der Ukraine – in Deutschland ist das die Münchner Filmwerkstatt. Seit 2007 veranstaltet NISI MASA alljährlich den European Short Pitch, ein Stoffentwicklungs- und Koproduktionsprogramm für Kurzfilme aus ganz Europa. Rund 125 Projekte haben in den vergangenen Jahren hier teilgenommen, von denen 25 inzwischen realisiert wurden und sehr erfolgreich auf Festivals in Europa und weltweit präsentiert wurden.

Jetzt hat NISI MASA den Teilnahmeaufruf für den European Short Pitch 2013 veröffentlicht, nach dem Drehbuchautoren und -teams ihre Kurzfilmprojekte bis zum 30. September 2012 um Mitternacht einreichen können. Die Teilnehmer müssen mindestens 18 und dürfen höchstens 35 Jahre alt sein und aus der EU oder einem der folgenden Staaten kommen: Kroatien, Island, Liechtenstein, Norwegen, Schweiz, Albanien, Kosovo, Mazedonien, Montenegro, Russland oder Ukraine. Alle eingereichten Projekte durchlaufen ein zweistufiges Auswahlverfahren, an dessen Ende am 19. November 2012 bis zu 25 Projekte ausgewählt werden. Diese nehmen dann vom 8. bis zum 13. Januar 2013 an einem Drehbuchworkshop im kroatischen Zagreb, einer anschließenden Online-Beratung und vom 28. Februar bis zum 3. März 2013 an einem Koproduktionsforum in Luxemburg teil, zu dem 35 auf Kurzfilme spezialisierte Produzenten, Filmförderer, Verleiher und Einkäufer anreisen werden.

Die Teilnahmegebühr für die ausgewählten Projekte beim European Short Pitch beträgt 500 Euro, dafür werden u.a. die Reisekosten nach Zagreb und Luxemburg und Unterkunft und Verpflegung vor Ort übernommen. Die Arbeitssprache des European Short Pitch ist englisch, dementsprechend müssen alle Projekte auch in englischer Sprache eingereicht werden und die Teilnehmer über hinreichende englische Sprachkenntnisse verfügen. Last not least sollen die Projekte spätestens während des Abschlußevents bereits einen Produzenten in ihrem Heimatland haben – Projekte aus dem Münchner Raum können dafür bei Interesse die Münchner Filmwerkstatt nutzen.

Weitere Informationen und das Anmeldeformular finden sich im Internet unter www.nisimasa.com/?q=node/458 – und für Fragen steht die Europazentrale von NISI MASA in Paris unter der Telefonnummer +33 960 396 338 oder per eMail an europeanshortpitch@nisimasa.com zur Verfügung.

Mit besten Grüßen,
Martin Blankemeyer.


--
Münchner Filmwerkstatt e.V.
Postfach 860 525
81632 München
Tel. 089 / 20 333 712
Fax 089 / 20 333 714
www.muenchner-filmwerkstatt.de
info@muenchner-filmwerkstatt.de

четвъртък, 5 юли 2012 г.

От департамента - 02

Уважаема г-жо Нанчева,
 
Приложено Ви изпращам информация за Международния фестивал за анимация Грюнтвиг, който тази година ще се проведе от 01-05 октомври в  Джвижино на Балтийско море. Работилницата тази година ще е под надслов „Let’s integrate and animate”. Участието и пребиваването са безплатни, като ще бъдат избрани 18 участника от Европа.
 
В прикачените файлове ще намерите условията за участие и формата за кандидатстване. Надяваме се това да представлява интерес за Вашите преподаватели и студенти. Желая успех!
 
Поздрави,
 
Албена Попова
Програмен отдел
Полски институт в София
Ул. Веслец 12
София 1000
тел. +359 9810907
факс +359 9815744
http://www.facebook.com/Instytut.Polski.w.Sofii

вторник, 12 юни 2012 г.

The Impossible Film Contest

Daazo.com - the European Shortfilm Centre: sharing and celebrating shortfilms in high quality!
Is this email not displaying correctly?
View it in your browser.
Dear friend,
We invite you to submit your films to the Impossible Film Contest on Daazo.com!

The Impossible Film Contest on Daazo.com gives you the chance to win a GOPRO HD camera or participation in a Raindance filmmaking course. All you have to do is to log in to Daazo.com with your Facebook account, upload your film and submit it to the Impossible Film Contest by 15th June. You can find more info on daazo.com/impossible2012

The Prizes

1. Daazo Award - chosen by Daazo founders: Zoltán Aprily and Dániel Deák
2. Audience Award (awarded to the film with the most “likes” on Daazo.com)
Deadline: June 15th
Winners will be announced on Daazo.com and via email.
Please let us know via email if you wish to take part in the film contest, or if you have any questions regarding the film contest.

Also, If you want to read more about the Cannes Film Festival’s short film programme and want to find out about the tips&tricks of making and promoting your films, read World of Shorts magazine:
http://issuu.com/daazo/docs/cannes2012

четвъртък, 17 май 2012 г.

Много обяви, много нещо

Cartoon Brew Student Animation Festival
We’re excited to announce a call for entries for our third annual Student Film Festival, a yearly showcase of outstanding student films from around the globe. We’ve received hundreds of submissions in our first two years that have resulted in a fantastic selection of films, and we hope to continue that trend this year. Click to see the 2010 lineup and 2011 lineup.
Our mission for the festival is simple: to share student-produced animated shorts with the widest possible community of industry artists, fellow students and animation fans. And not just any student films, but films of the highest caliber…the most original, the most thought-provoking, the ones that make us laugh hardest and engage us emotionally. Of course, we present student films throughout the year on Cartoon Brew, but we want the festival to direct even greater attention to the exciting work being produced by today’s up-and-coming filmmakers.
Filmmakers who are selected to screen in Cartoon Brew’s Student Animation Festival will each receive $300. We’re also adding a new twist this year. After all the films have debuted, there will be an audience poll where Cartoon Brew viewers can vote on their favorite film. The winner of the audience choice award will earn an additional $500.
Here’s all the info you need:
RULES
1. It has to be animated. (Obviously.)
2. It has to be a student film. (Even more obvious.)
3. Must have been completed after May 1, 2011.
4. Must be an online premiere. (Films that are accessible online to the public will not be considered.)
5. Submissions due by Thursday, May 31, 2012
SUBMIT
To submit, send an email to studentfest (at) cartoonbrew (dot) com with the following info:
• Your name, school and country
• Film title and synopsis
• Private link and password (ex: Password-Protected Vimeo link, Private or Unlisted YouTube link, or a website download link).
WHAT HAPPENS IF I’M SELECTED
Up to 12 films will be selected for the festival. We will announce the festival selections in early June. Screenings will begin on Cartoon Brew in late June. Every film that is selected to screen as part of the Cartoon Brew Student Film Festival will be paid a screening fee of $300(US). We don’t assume any exclusivity or ownership of your film. In other words, you are still free to submit to festivals, sell it to distributors, and post it anywhere else on-line shortly after its online debut in our festival.
ONE FINAL NOTE
Many students are informed in school that posting their film on-line ruins their festival chances. We’ve explored the issue before by speaking with festival directors and recommend reading this. None of the major animation festivals enforce such a rule today. However, some non-animation festivals, like Sundance, ask that a film be taken off-line during the course of their festival. As far as we know, the only awards organization that strictly demands films remain off-line is the Academy of Motion Picture Arts & Sciences, so if you’re trying to qualify for a Student Academy Award, you don’t want to post your film on-line. To understand the issues better, read this case study written by Avner Geller, who co-directed Defective Detective, a film that appeared in last year’s Student Animation Festival as well as won a Student Academy Award.

четвъртък, 10 май 2012 г.

Още повече обяви

1.К О Н К У Р С
ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА СТУДЕНТСКИ
ФИЛМОВИ ПРОЕКТИ

Кандидатите трябва да са студенти по кино и телевизия.

Необходими документи:

автобиография,
сценарий, режисьорска експликация,
анотация на сценария и бюджет

Краен срок за изпращане на документите – 10 юни 2012 г.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на интернет страниците на Американска фондация за България (http://www.afbulgaria.org/) и Международен студентски филмов фестивал „Ранно пиле” (http://earlybirdfest.org/) до 30 юни.

Документи може да изпращате на:

e-mail: amffbg@yahoo.com

earlybird.isff@gmail.com


За повече информация:

тел.: 02 / 9897982

e-mail: amffbg@yahoo.com

earlybird.isff@gmail.com
2.

Cartoon Digital (19-22 June): cross-media animation and interactive entertainment

Picture
The next conference will be entirely dedicated to the digital world through case studies and best practices.
 
Experts will share their experience and know-how on, among other topics: next generation productions, creating transmedia universes, the new YouTube animation network, (r)evolutions of applications, digital pipeline management, commercialising content on Facebook, tablet contents, and much more.
 
Cartoon Digital will take place from 19-22 June in Viborg (Denmark), where the well-known school The Animation Workshop, our organisation partner, is based.
 
 

четвъртък, 3 май 2012 г.

Още една възможност за студенти

Here’s a tiny DepicT! trailer calling for tiny shorts:
http://vimeo.com/40661986
DepicT! challenges filmmakers worldwide  to get creative in just one little minute and a half. Enter online for free and be in with a chance of winning £1500 prize money, invaluable industry exposure, and other exclusive prizes including the Shooting People Audience Award. Year after year, the shortlisted DepicT! filmmakers gain a prime industry exposure at the Encounters Film and Animation Festival (18 - 23 Sept 2012) and beyond. DepicT! Deadline for entries: Mon 9 July 2012.  For more info, head for: http://www.depict.org
If your films are longer than 90 seconds, you can still enter into Encounters Film and Animation Festival – Deadline is 6 June 2012
For more info, head for: http://www.encounters-festival.org.uk
“The cinematic Trojan horse returns, smuggling short film-makers into the big league, even more so now it's a qualifying festival for the Oscars and Baftas.” The Guardian on Encounters Festival 2011
Feel free to get in touch if you’d like more info,

Cheers,

Maddy
--
Madeleine Probst - Programme Producer
+44 (0)117 927 5120 t / +44 (0)117 921 3958 f / twitter.com/MaddyProbst
Watershed, 1 Canon's Road, Harbourside, Bristol, BS1 5TX

what's on:
http://www.watershed.co.uk
creative content: http://www.dshed.net 

петък, 20 април 2012 г.

За студенти

Register Now: Animation Summer - Tricky Women Summer Academy July 6 - 12, 2012


Dear friend of animated film!

We would like to invite you kindly to participate in the Tricky Women Summer Academy in cooperation with the University of Applied Sciences St. Pölten. Artistic practice, creative processes and theoretical reflection on animation are the centre of attention for one week. The participants have the possibility of both, obtaining basic knowledge and skills and deepening their existing ones in workshops, film screenings, retrospectives and talks. Internationally renowned speakers and workshop instructors guarantee a high quality education and most up-to-date information. Besides workshops, face to face conversations with artists and networking with like-minded people are possible.
The Registration is possible from now on until May 25, 2012! Please register here.
The following workshops are among the choices:
  • Cameraless Animation-Direct on film (E)
  • 3D Character Animation with MAYA (D/E)
  • Dreamwords – Storytelling for Animation (D)
  • Classical Drawing (E)
  • Animated Sounds – Sounding Animation (D/E)
  • Cutting edges – Material based 2D animation (D/E)
  • Animated Statement – a cutout workshop (D)
  • Mapping Animation / Gebäudemapping (D/E)
  • Character Design & Development (E)
    E: in English/ D: in German
Location: Fachhochschule St. Pölten, Matthias Corvinus-Straße 15, 3100 St. Pölten, Austria
Information & Registration: www.animationsummer.at
Contact: office@animationsummer.at or Phone: +43 1 9904663
We are looking forward to a summer full of animation and please spread the word for this year's Tricky Women Summer Academy!
Warm regards from Vienna!
The Tricky Women Team

Tricky Women Festival/
culture2culture
quartier21/MQ
Museumsplatz 1
A-1070 Wien
fon: +43 1 990 46 63
fax: +43 1 990 46 64
www.trickywomen.at
Tricky Women on facebook.
To unsubscribe the newsletter please send a no, thanks mail at office@trickywomen.at

сряда, 18 април 2012 г.

Почит към Джон Халас



Джон Халас е роден в Будапеща на 16 април 1912 г.; а Джой Бачлър - в Уотфорд, Хертфордшир, на 22 май 1914 г. В предвоенния период двамата работят като графични  дизайнъри. През 1940 г. се венчават и основават филмовото студио „ Халас и Бачлър”. Анимират реклами, образователни и пропагандни филми.

 В стила на Халас и Банлър можем да открием следи от почерка на Дисни, но и от Баухаус естетиката, характерна за Централна Европа. Всъщност учители на Халас са Шандор А. Бортник и Ласло Мохоли-Наги.
Шандор А. Бортник


"Двоен портрет" от Мохоли-Наги

Творби от Бортник

Освен автори на многобройни(над 70) анимационни реклами, пропагандни и образователни филми, Халас и Бачлър са авторите на първия британски пълнометражен анимационен филм – Handling ships – образователен филм, поръчан от британското адмиралтейство, изпълнен в техника стоп-моушън. Филмът не се е прожектирал по кината, тъй като се е считало, че ще го гледат само млади капитани. Но филмът печели успех на фестивала в Кан и е официално признат за първият пълнометражен анимационен филм във Великобритания.
Кадър от "Дилема" на Джон Халасq 1979 г.
Джон Халас и Джой Бачлър изпробват и други анимационни техники – изрезки; кукли,  както и компютърни технологии още през 50-те години на миналия век.  „Бухалът и котката” от 1952 г. е стереоскопичен филм по мотиви от легендарния автор на нонсенс поезия и художник Едуард Лир. През 70-те години Джон Халас вече изследва възможностите на компютърната анимация. Филмът му „Дилема”, участвал на фестивала във Варна през 1981 г. и спечелил редица международни награди, също е изпълнен с компютърна технология и иронично, филмът задава въпроса с какви цели се използват от човечеството бързо развиващите се технологии.


Във внушителното им творчество откриваме траен интерес към „високото” изкуство и литература  - освен Едуард Лир, те правят филм по поговорките на Питър Брьогел още в ранните 60 години, в който има и анимация и се изследват възможностите на покадровата снимка и трик масата за снимане на картини. Преди две-три години, без да знам за филма, дадох на студентите си такава задача. Днес, по повод стогодишнината на Халас, видях в огромната му автобиография и този филм, направен още преди да съм била родена. Преди време пък разбрах, че същата задача давал Юрий Норщейн на студентите си. Блажено е било невежеството ми, тъй като очевидно поговорките са много подходящи за младите аниматори. Жалкото е, че много малко студенти си направиха това домашно.

Интересът им към изкуството и литературата всъщност води до тяхното запознанство – Халас, след доста трудни и бедни години като дизайнер и практика в анимацията при Джордж Пал – майстор на обемната анимация, който заслужава отделно внимание – най-после получава поръчка да направи анимационно- документален филм за Ференц Лист, пуска обява във вестника, че търси аниматор и получава автобиографията на бъдещата си съпруга Джой Бачлър. Интересът и на двамата към изкуството и литературата продължава. Те са сред основателите на британския фестивал „Поезия и живопис”. Забележителен сред авторските филми на Халас е филмът „Вълшебното платно” от 1948 г., който е направен по музиката на Матиаш Сийбер, ученик на Бела Барток. Филмът стои така, сякаш е ползвана компютърна технология, но е направен ръчно.

Халас и Бачълър са автори на „ Фермата на животните” от 1951 г., рисуваната интерпретация на антиутопичния роман на Джордж Оруел. Филмът има голям успех и все още се върти в интернет. Халас упорито опровергава слуховете,  че филмът е финансиран от ЦРУ и казва, че филмът не е антикомунистически и антисъветски, а визира всички тоталитарни и авторитарни общества и защитава уязвимата в такива режими хуманност.








Лейаути, типажи, сравнителна таблица и кадри от "Ферма за животни" на Джон Халас


Други постижения на Халас са телевизионните серии „Клъц и Щрак” с персонажи, вдъхновени от датския скулптор и майстор на книжните изрезки Ток; „Фу-фу” – вдъхновен от Емил Кол и Ото Месмер , „Чарли”; „ Приказките на Хофнунг” по карикатурите на известния британски карикатурист Джерард Хофнунг; пълнометражната анимационна оперета по Гилбърт и Съливан „Ръдигор”; анимационно-документалния филм „История на киното” ; предвестника на  Флинстоун „Светът на малкия Иг” и много други интересни филми като поредицата на БиБиСи „Майстори в анимацията”, документалния филм, посветен на големия унгарски художник, фонограф и кинематографист Мохоли –Наги. В началото на 70-те години Халас и Бачлър правят популярна анимационна поредица в събота сутрин, от която все още се помнят „The Jacksons Five”  и “The Osmonds”.
Кадър от "Магическа симфония" на Халас и Бачлър

"Клъц и Щрак" от Джон Халас.
 

Много дължим на Джон Халас и заради богатата му библиография:
1.    How to Cartoon
John Halas and Bob Privitt
Focal Press, London 1959
2.    Design in Motion
John Halas
Studio Vista, London 1962
3.    Film and TV Graphics
John Halas and Walter Herdeg
Graphis Press Geneva 1968
4.    The Technique of Film Animation
John Halas and Roger Manvell
Focal Press London 1969
5.    Art in Movement
John Halas and Roger Manvell)
Studio Vista, London 1970
6.    Computer Animation
John Halas
Focal Press, London 1974
7.    Visual Scripting
John Halas
Focal Press, London 1975
8.    The Great Movie Cartoon Parade
John Halas and David Rider
Crown, New York 1976
9.    Film animation, a simplified approach
UNESCO, Paris London 1976
Full length animated feature film
Bruno Edera, edited by John Halas
Focal Press, London 1977
10.    Graphics in Motion
John Halas
Novum Press, Bruckmann, Munich, 1981
11.    Masters of Animation
John Halas
BBC Books, London 1987
12.    The Contemporary Animator
Focal Press London and USA, 1990
    Освен Престън Блеър, Франк Томас и Оли Джонстън, Чък Джоунс и Ричард Уилямс, книгата на Джон Халас и Харолд Уитикър  „Timing for Animation” е неизчерпаем източник за всички учители и студенти по анимация. Поклон за щедростта, с която тези майстори споделят „тайните” на изкуството си. Очевидно те обичат повече самото изкуство, а не толкова себе си в него.
 Имала съм удоволствието два пъти да разговарям с Джон Халас – единият път на фестивала в Загреб, от който си пазя като спомен един бърз негов шарж. Другият път  „самият” Джон Халас покани на вечеря цяла тумба български аниматори, озовали се в Лондон. Изключително фин и мил човек, с чувство за хумор и с отворено сърце за всички – малки и големи, прочули се и не толкова прочули се почитатели на анимацията като изкуство.

Remembering John Halas (2012)

събота, 14 април 2012 г.

Обяви_04_12

КАНДИДАТСТВАНЕТО ЗА “СТУДЕНТСКИ СТИПЕНДИИ И НАГРАДИ” ЗА ЛЕТЕН СЕМЕСТЪР 2011/2012 Г. ЗАПОЧВА ОТ 2 АПРИЛ 2012 г. 
2 април 2012 г.

На 2 април 2012 г. стартира кандидатстването за стипендии и награди за летен семестър на учебната 2011/2012 г. по проект „Студентски стипендии и награди”. В срок от 02.04.2012 до 07.05.2012 г. студентите имат възможност да кандидатстват по електронен път чрез сайта http://eurostipendii.mon.bg . Крайната дата за подаване на документите за стипендии и награди на хартиен носител във висшите училища е 11.05.2012 г. През настоящата кампания студентите ще могат да кандидатстват за над 16 000 стипендии за срок от 5 месеца и за 7 500 награди.

Проект BG051PO001-4.2.04 „Студентски стипендии и награди” – ІІ фаза, се изпълнява по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Той съответства на специфичната цел на програмата за увеличено инвестиране в човешкия капитал чрез по-добро и по-достъпно образование, като допълва и разширява действието на сега съществуващите в Република България политики за студентско подпомагане, осъществявани със средства от държавния бюджет.

Бенефициент по проекта е Министерството на образованието, младежта и науката чрез дирекция "Висше образование". Общата сума по проекта е над 46 млн. лв. Партньори на министерството са всички 51 висши училища в Република България.

Проектът започва през 2008 г. и се реализира в двугодишни фази. Това е последният (четвърти) семестър от втората му фаза, като се предвижда и трета фаза за следващи две години. През първата фаза (академичните 2008/2009 г. и 2009/2010 г.) са изплатени 308 626 месечни стипендии и са присъдени 30 412 семестриални награди. В рамките на втората фаза, обхващаща академичните 2010/2011 г. и 2011/2012 г., ще бъдат предоставени общо 320 000 месечни стипендии по 120 лв. за до 8 на сто от студентите в редовна форма на обучение и 30 000 еднократни семестриални награди по 200 лв., обхващащи до 10 на сто от студентите в редовна форма на обучение, обучаващи се в посочените професионални направления от съответните приоритетни области на висше образование.

събота, 7 април 2012 г.

Balkanima

Dear friends,

9th European Animated Film Festival Balkanima 2012, Belgrade, Serbia will take place in Student’s City Cultural Center from 2nd  till 6th  of October 2012. On our internet site www.balkanima.org you will find on line entry form and rules. Pay attention to separated entry forms for student individual films and program of film schools/workshops. After you fill in entry form you will get your ID film number which should be clearly indicate on a DVD copy for pre-selection. Deadline for sending films is 30th of May (date of postmark), so we are hoping that you will send us your works as soon as possible. If you have any questions don't hesitate to ask us by this e-mail address.

We are expecting your films!

Balkanima Team 2012

четвъртък, 5 април 2012 г.

разни

 В първото няма стипендия, затова не се ядосвайте, че срокът е минал!!! За останалите не знам.


 

Cartoon CINE, 23-25 April 2012, Munich (Germany)
Why is animation the leader of European audiovisual exports? More at Cartoon Cine

Picture
Did you know that animation was the leader of European audiovisual exports? The international conference Cartoon Cine will give you the keys to increase the distribution of your animation film across borders and efficiently promote your film. Among the programme:
  • Distribution: pre-financing and co-production strategies of distributors (StudioCanal, Wide House, Senator)
  • Broadcasters’ involvement in animation films: France 3 Cinema, DR (tbc), ZDF (tbc)
  • Financing: available tax shelters and incentives in Europe and compatibilities
  • New platforms: partnerships with Netflix and Hulu
  • Marketing: deals with media agencies and use of social networks
  • Surveys: latest statistics on European animated films circulation and audience
  • Case studies

Cartoon FORUM, 11-14 September 2012, Toulouse (France)
Don't forget the deadline to submit a series project: 3 May 2012

Picture
The Cartoon Forum is the place to pitch your animated TV series in development, in order to test it in front of all decision-makers.
Submit your project of TV series (or TV special) by 3 May, and if selected you will have 40 minutes to present it to all potential partners, co-producers and broadcasters.
The 23rd Cartoon Forum will take place in Toulouse (France) from 11-14 September 2012.

Project submission – Vade-mecum (ENFR) – Last year’s video

Cartoon CONNECTION CANADA, 10-12 December 2012, Quebec (Canada)
Europe strengthens its ties with third markets: after Korea, next Cartoon Connection in Canada

Picture
Cartoon Connection Korea (19-22 March) was a real success. For three intense days 140 animation professionals from Europe and Korea had the chance to meet, exchange and sign deals.
The next edition of Cartoon Connection is scheduled from 10 to 12 December 2012 in Quebec City, Canada.

сряда, 4 април 2012 г.

Фестивал в Бристъл

Welcome

Bristol Encounters Short Film & Animation Festival is the leading UK gateway to the world's most prestigious awards, and is the longest running competitive short film and animation festival in England. The umbrella festival for competition strands Animated Encounters and Brief Encounters, together they present one of the world's best-known showcases and meeting points for new and established international short film and animation talent.

Latest

Brief Encounters Call for Submissions
Submissions now open!
» Read more

Latest

Animated Encounters Call for Submissions
Submissions now open!
» Read more

четвъртък, 22 март 2012 г.

Documation




               
                                                         АНИМИРАНИ РЕАЛНОСТИ
                Конференцията, озаглавена „Анимирани реалности”, която протече през юни 2011 г. в рамките на Международния кинофестивал в Единбург, повдигна въпроси, които в последното десетилетие занимават все повече режисьори, автори, кинотеоретици, кинокритици и преподаватели по анимация от различни киноучилища. Организирана съвместно от фестивала, Единбургския университет и от Обществото за изследвания в областта на анимационното кино, конференцията предложи доста разнообразни гледни точки към модерната тенденция да се разказват действително случили се истории с езика на анимацията, като същевременно участниците в конференцията имаха възможност да гледат прожекциите на кинофестивала.
                 Още през 1918 г. един от пионерите на анимационното кино Уиндзър МакКей прави документално-анимационен филм  – „Потъването на кораба „Лузитания”, но оттогава досега подобни филми са се правели доста спорадично. Филмът на МакКей заслужава внимание не само защото е първи опит в този смесен жанр, но и заради изключителния талант на автора, един от пионерите в анимационното кино и комикса. С прочутия женски динозавър, наречен Гърти, МакКей е пионер и в още един жанр – интерактивното кино. Някои интересни и забележителни подробности около филма „Потъването на кораба „Лузитания” го превръщат в предвестник на почти всички основни проблеми, обсъждани в конференцията. Самото ужасяващо събитие, залегнало в основата на филма,  все още не е напълно разнищено от историците. На  първи  май 1915 г. корабът „Лузитания” отплава от Ню Йорк към Ливърпул и е потопен от германска подводница. Преобладаващото мнение е, че корабът е бил построен със солидна финансова помощ от Великобритания и е бил използван да превозва тайно оръжие, за което германците са научили. Все още се спори дали наистина е било така или германците са обстрелвали напосоки. Използването на пътнически кораб за превозване на оръжие поставя и тогавашното американско правителство в неудобна ситуация. Президентът Уилсън подава официално протестна нота към германското правителство, а държавният секретар на САЩ Уилям Дженингз Брайън, пацифист по убеждение, подава оставка. Трагедията е огромна – край бреговете на Ирландия загиват 1924 души, 114 от които са американци. Светът е шокиран, германското правителство се извинява и поема ангажимент да предупреждава за всяко нападение и да взима мерки за безопасността на цивилните граждани. Потъването на Лузитания изиграва голяма роля за влизането на САЩ във войната. Дори съществуват спекулации, че зад потъването му стои Уинстън Чърчил, за да предизвика Америка да влезе във войната. Не е ясно защо на „Титаник” са му били нужни два часа и половина, за да потъне, а на „Лузитания” – само 18 минути.  Някои твърдят, че германската подводница е изстреляла два снаряда срещу кораба. Така или иначе оттогава няма снимки, само спомени на малкото оцелели, на жителите на крайбрежното ирландско градче Коб, няколко пропагандни плаката, които призовават за отмъщение, няколко илюстрации на трагедията, фотография на отплаващия кораб във фаталния ден и филма на МакКей.
                Надарен с фотографска памет, МакКей успява да постигне много реалистично движение във филмите си. Известна е легендата, че негови приятели са го подозирали, че ползва ротоскопия в анимацията си и за да опровергае това, той се захваща да анимира динозавър. Реалистично нарисуваните персонажи и движение обаче в повечето му филми са част от фантастични истории, докато в „Потъването на „Лузитания” МакКей подхожда с изключителна прецизност, дори педантичност. Тук за първи път той използва плаки и не е било нужно да копира декора на всяка рисунка, както постъпва с „Гърти” и „Историята на един комар”. Някои изследователи на творчеството му, като Дан Норт и Джон Кейнмейкър, твърдят, че тук той не е използвал цикли за разлика от другите си филми, но аз се усъмних в някои от морските вълни и пушеците. Въпреки противоречивите мнения за филма, който според съвременните етични норми е реакционен и призоваващ към отмъщение, филмът е много интересен в сравнение с някои съвременни образци на анимационно-документалните филми и тъкмо затова започвам краткия си преглед за конференцията, като напомням за него. Ако го сравним с някои тогавашни плакати и илюстрации на събитието, които съвсем директно, макар и повече вербално призовават за кръвно отмъщение, той е направен доста по-прибрано и за времето си е максимално изчистен от подробности, които биха могли да предизвикат жажда за мъст и войнствени реакции. Това, че германците са атакували кораба два пъти, е вече опровергано от историците, но МакКей  е избрал да покаже точно тази драма, избягвайки да показва давещи се хора, вероятно спазвайки тогавашната журналистическа етика.  Вместо това е извадил фотографии на известни личности, загинали в трагедията и кратки текстове „in memoriam, както и някои факти  за случилото се.   Филмът така или иначе не успява да изиграе роля в предизвикването на войната, защото е завършен едва през 1918 г. въпреки светкавичната скорост на художника (25 000 рисунки за осем месеца).
                В Единбург се показаха няколко интересни филма от паралелно протичащия кинофестивал и имаше обсъждания, в които живо участие взеха освен участниците в конференцията, авторите на филмите, критици, зрители и студенти от Единбургския университет. Особено разгорещена дискусия се разгоря около германската продукция „Зелената вълна” на реж. Али Самади Ахади, роден в Иран, показана в сесия, озаглавена „Документалната анимация в света на разединените нации”. Сравнявайки „Зелената вълна” с „Потъването на кораба Лузитания”, стигнах до няколко извода. Двата филма могат да бъдат сравнявани дори само защото третират важни исторически драматични събития, за които истината е различна в зависимост от гледната точка. И двата филма ползват анимация, като тука разликата е огромна: МакКей не е ползвал ротоскопия, за разлика от младия ирански автор, който се извини пред публиката, че поради липсата на нормално финансиране е прибягнал до ротоскопия. Анимацията на МакКей е майсторска и много по-внушителна от анимацията в германския филм, която служеше по-скоро да разказва за събития, които са строго цензурирани от иранското правителство. Отделните истории във филма са разказани от анонимни блогъри или обявили се с истинските си имена бегълци.  Виртуозният реализъм на МакКей, който в другите му филми служи за изграждането на сюрреалистична или подобна на „магическия реализъм” атмосфера, тук служи за създаването на драматичен пейзаж, наситен с много визуални ефекти – вълни, облаци, експлозия, пушек. Почти винаги корабът е в общ план – гледната точка е от дистанция, която като че ли изразява уважението на автора към трагедията. В онези времена не се е надзъртало толкова отблизо в ужасяващата маска на войната, както това става във финалния кадър на един шедьовър на анимационно-документалния жанр „Валс с Башир”. В „Зелената вълна” ротоскопията на места беше абсолютно излишна и не спомагаше за ефекта от филма. Много по-изразителни бяха разказите на действащите лица, въпреки че точно те предизвикаха дискусия дали филмът не е прекалено необективен, пристрастен към жертвите и не по-малко пропаганден от „Потъването на „Лузитания”, а напротив. От коментарите след прожекцията и въпросите, които хората задаваха на автора, стана ясно, че нормата в третирането на трагични исторически събития наистина се е променила – някои се тревожеха къде са другите гледни точки. Това обаче са очаквания на зрители главно от Западна Европа и Америка, които не искат техните държави да   станат световни полицаи, особено като им се представя едната от страните. Освен това сега открито се показват ужасяващи и покъртващи сцени. Дали това няма да доведе до   преумора на сетивата и способността за съчувствие?  Това не се случва обаче с филма „Валс с Башир”, който  неминуемо беше обект на най-голям брой изследвания на конференцията. Според  Охад Ландзман и Рой Бендър филмът „Валс с Башир”  успява да разшири границите на документалното кино, като чрез рисунките и анимацията представя сънища, спомени, сюрреалистични видения. Натуралистичното движение и рисунка, както и използването на ротоскопия тук подпомага точно този по-висш „реализъм” - по същия начин Уиндзър Маккей, ползвайки не ротоскопия, а своята фотографска памет и невероятна рисунка, за да разказва своите фантастични истории така, че всички зрители да се потопят в една субективно-обективна реалност. Опира се до един стар въпрос  за истината, на който Вивиан Собчак, нашумял филмов критик и теоретик, дава следния отговор: „Документалният филм е по-малко факт, а повече преживяване.” Особено интересна беше анкетата с участници в събитието за това как са възприели филма. Голяма част от тях страдат от посттравматичен стрес и сънуват кошмари. Някои от отговорилите в анкетата са преживели пристъп на паника, гледайки филма. други твърдят, че сега често виждат рисунките, които са изместили истинските им спомени. Докладът на Пентекост беше озаглавен „Травмата във военната зона” и наистина изследваше филма не само като силен антивоенен филм, но и като начин за справяне с травмата. С филм и с  доклад участваше   на конференцията  Ан Мари Флеминг. Последният й филм е „Аз съм дете на Холокоста” (2010, Канада), който участваше в конкурсната програма на Варненския фестивал и за мое учудване беше излъчен в детската програма. Търсенията на тази авторка са също свързани с големи исторически събития, които  до голяма степен изграждат историите на малкото семейство или на отделния човек. Много интересен е разказът й за нейния баща – пътуващ  по света китайски фокусник: Многократно награждаваният филм  „Вълшебният живот на дългия Так Сам” (2008, Канада) поставя  въпроса за мястото на биографичните филми в  голямото разнообразие от                 анимационно-документални филми. За разлика от „В царството на нереалното” (реж. Джесика Ю, 2004), филм за ексцентричния американски художник и писател Хенри Дейнджър, филмите на Флеминг не ползват анимацията като пълнеж и илюстрация, по-скоро анимацията е езикът, на който се разказва историята и чрез който авторът „лекува” травмите си. Подобен „лечебен” ефект намират в анимацията няколко участници в конференцията. Например в доклада си, озаглавен „Потенциалът на анимационно-документалния филм за разграждането на стереотипите за умствени и физически заболявания”, Майк Таис разглежда филмите „Да си завържеш обувките”   (реж. Шира Авни, 2009), „Райън” (реж. Крис Ландрет, 2004), „Сенките на звуците” (реж. Джули Ангас, 2008) и „Анимирано съзнание” (реж. Анди Глин, 2003-2009). Интересни са експериментите на Суджан Шреща и Фил Дейвис от университета  „Тоусън”, Мериланд. Те са се съсредоточили върху когнитивните ефекти от анимирането на действителни случки, като са работили със студенти, но също и с група аутисти. Според експеримента анимацията имала благотворен ефект върху аутистите. Разбира се, тепърва предстоят още и още подобни експерименти. Въпреки че за арт терапия се говори отдавна (още Юнг провежда подобна терапия на свои пациенти, които са рисували  миндала). Засега не са натрупани достатъчно данни за категорични изводи от страна на специалистите, но вече има няколко направени подобни анимационни филми. Извън Единбург такъв опит направиха абсолвентките от Нов български университет Ирина Арменкова и Росица Вангелова, които работиха с онкоболни деца в ИСУЛ, които с тяхна помощ са направили филм, не с цел научно да изследват възможностите на анимацията да лекува душевни травми и да помага на когнитивните способности, а просто, както те се изразяват – „за да зарадват децата”.
 Допирни точки с тази  неизследвана тема имаше докладът на английската аниматорка  и преподавател в Метрополитън юнивърсити, Лондон, Мишел Саломон. Нейното изследване беше фокусирано върху анимацията като мнемоническо средство. На раздвижената откровена рисунка някои изследователи и автори гледат като на най-съкровения начин за разказване на „лични истини” – нещо, към което се стремят не малко чисто документални филми напоследък. С подобна насоченост бяха докладите на Нанет Крайкампф от Амстердамската асоциация „Риторт Арт Спейс” и Меган Гилбрайд от Юнивърсити колидж, Лондон. Обобщаващият доклад  на известния британски филмов теоретик и историк Пол Уелс също поставяше акцент върху това магическо свойство на анимацията. Цитирайки една нашумяла статия на американския учен Кърт Болакър, който предупреждава за вероятна „тъмна дигитална епоха”[1], Уелс възприема ”тъмната дигитална епоха” като реална заплаха компютърната памет на човечеството и средствата, с които тя да бъде разчитана, да изчезнат, но и като важна метафора, която говори много за съвременния начин на мислене. Според него ролята на анимационно-документалното кино ще нараства все повече и ще става белег на модерната култура.
Не по-малко интересни от горните теми бяха няколко доклада, които се занимаваха с анимационното кино като средство за „разказване” на архитектурата и градското пространство. В доклада си Сюзън Бюкън изследва къде е границата между анимационно-документален филм, посветен на  архитектурата и на изобразителното изкуство, както и на документално-биографичните филми с художествената измислица. Според нея се ражда един нов начин на разказване, тъй като аниматорите имат богат регистър на изразни средства и технологии – ксерокс, колаж, фотографии, ротоскопия, скици, рисунки, триизмерна компютърна анимация, обемна анимация и т. н.
Тъй като на английски език документалните филми обхващат и научно-популярните, както ние ги наричаме, доста автори изследваха нарастващата роля на анимацията в този род филми. Анимацията, по очевидни причини, е може би най-добрия език за илюстриране на научни хипотези – с това започваха повечето автори. Жалко е, че в българското кино, поради много обективни причини, тази симбиоза не се е развила достатъчно.
Имитацията на натурно движение, най-често чрез ротоскопия, както и фотореалистичното изображение, са сред характерните черти на редица анимационно-документални филми. Посветени на противоречието между илюзията и стремежът да се открие „истината” зад привидността бяха няколко доклада, сред които особен интерес предизвика  този на д-р Леон Гуревич от Нова Зеландия, който се спря на зрелищността на мощните компютърни симулации, сравнявайки я във филми като   „Аватар” и в анимационно-документалните филми, като тук най-вече се визират научно-популярните филми, които ползват компютърни симулации. Тезата на д-р Гуревич, че мнозина автори, разделени от тематиката и посланията си, използват компютърната анимация заради зрелищността и натуроподобието – в „Аватар” - за да го продадат на масовия зрител, а в сериозните документални филми – сякаш за да легитимират посланията си с труда и средствата, които публиката очевидно знае, че са вложени в тези мощни зрелища.
Тук е мястото да споменем псевдодокументалните филми – появяват се все повече такива. На фестивала в Единбург, например беше показан студентският филм „Как бе създадена ”Птицата с дълга шия” (реж. Уил Андерсен, 2010), който е посветен на  несъществуващия ученик на Ладислав Старевич, Владимир Фелтов и на неговия несъществуващ филм „Птицата с дълга шия”. Филмът дори е отхвърлен от някои фестивали тъкмо защото се счита за изцяло документален. Същият филм бе показан на Варненския фестивал за анимационно кино миналата година в рамките на студентска програма от Единбург и успя да заблуди доста от зрителите, че историята, разказана в него, е напълно достоверна. Филмът всъщност се занимава с анимацията като творчество. На фестивала във Вална беше показан и „Дневниците на Липсет” – филм, който прави портрет на авангардния канадски режисьор през 1960 г. Артър Липсет, позовавайки се в заглавието си на „несъществуващите му дневници”, но пък използвайки кадри от неговия филм „Много приятно, много приятно!”
Няколко доклада бяха посветени на „Сън наяве” от Ричард Линклейтър, който, колкото и да е странно, очевидно бива възприеман като анимационно-документален филм,  вероятно заради интервютата в него; а може би заради лъжедокументалната анимационна технология, използвана в него - ротоскопията. „Анимацията във философските филми” беше озаглавен трудът на Надид Джизем Алкюлджил, в който основният акцент падаше върху анимацията като единственото възможно средство да се разкаже за „прозрачния сън”, термин, който учените използват, когато говорят за съня, в който човек съзнава, че сънува.  Това, разбира се, не е единственият филм, в който се използват документални интервюта. Нека си припомним „Благини за тялото”[2] от Ник Парк, филм в който се ползват интервюта с обитатели на общински жилища, старчески дом, бразилски студент и едно семейство, което живее в местен магазин.  В него не се използва ротоскопия, а точно обратното – пластилиновата анимация, в която Ник Парк е майстор и животинските персонажи, които говорят от екрана вместо реалните емигранти, аутсайдери и изоставени старци, се характеризира със силна карикатурност от една страна  и напомня стария тип анимационни персонажи. Във филма има много чувство за хумор, човечност без сантименталност и той става повод същите персонажи да станат герои в реклами. Това е малко парадоксално, имайки предвид текстовете в интервютата, в които прозира съзнат или неосъзнат протест срещу консуматорското общество.
 Подобен е подходът и във филма на Джош Раскин  „Аз срещнах моржа” (2007, Канада ). Авторът  анимира едно интервю с Джон Ленън, взето от едно 14 годишно момче, промъкнало се в стаята на Ленън в един хотел в  Торонто. Рисунката е съвсем свободна, без да имитира стила на Джон Ленън като рисувач, метаморфозите  и монтажът създават леко психоделична атмосфера.
Къде е лъжата, къде е илюзията и къде е истината? Има ли истина? Има ли разлика между  „анимираните реалности” и „лъжата, илюзията и истината” в това, което сме свикнали да наричаме документално кино? Разсъждавайки за всичко това, можем да споменем не малко различни един от друг филми, които един или друг начин попадат в тази зона: „Бродене” (режисьор и продуцент: Райън Ларкин, 1962 г.), „Музиката на улицата” (режисьор и продуцент: Райън Ларкин, 1972 г.), „Босият генерал” (реж. Мори Масаки, 1983), ”Сита пее блус” (реж. Нина Пейли, 2008), „Сън наяве” (реж. Ричард Линклейтър, 2001 г.), „Улицата” ( реж. Каролайн Лийф по документалния разказ на известния канадски писател Мордехай Рихлер, 1976 г.) „Райън” (реж. Крис Ландрет, 2004 г.) „Персеполис” (реж. Марджане Сатрапи, 2007), „Сън наяве” (реж. Ричард Линклейтър, 2001 г.), „Танц с Башир” (реж. Ари Фолман, 2008 г. ), „Илюзионистът” (реж. Силвен Шоме, 2009 г.)  „Чико и Рита” (реж. Тоно Ерандо и Хавиер Марискал, 2010 г.), новият филм „Баща” (реж. Иван Богданов, 2012 г.) и др. Ако проследим годините, през които тези филми са направени, забелязваме нещо като разцвет през последните десет години – това вероятно е дало повод на организаторите на Лайпцигския фестивал да отделят специално място за такива филми в програмата си „АнимаДок”, която се развива от няколко години. Тези филми очевидно все повече и повече намират своята публика, но не само това е важно - те имат дял във формирането на модерния кинематографичен език. За да завърша, си спомням един филм за Хирошима, който гледах в програмата на фестивала на анимационното кино в Белград и в който беше анимирана снимка на единствената оцеляла сграда от бомбардировката в Хирошима. Филмът беше не по-малко вълнуващ от шокиращите документални снимки, които сме виждали. Неудобно ми е да призная, но не запомних името на автора и не успях да го открия в архивите. Въздействието от филма и досега е живо в съзнанието ми, доказвайки, че анимацията  в документалното кино е не само илюстративно средство, средство за „пълнеж” или за „карикатурна пауза”, както е във филмите на Майкъл Мур, а език, с който може да се разказва  за това как реалните факти от живота се врязват в човешкото съзнание.



[1] Статията е публикувана в сп. „Американ сайънтист”. В израза „тъмни епоха” има препратка  към „тъмните векове”, както на английски наричат периода на Ранната готика.
[2]  Преводът на ,Creature Comforts” е на автора.