Търсене в този блог

сряда, 18 април 2012 г.

Почит към Джон Халас



Джон Халас е роден в Будапеща на 16 април 1912 г.; а Джой Бачлър - в Уотфорд, Хертфордшир, на 22 май 1914 г. В предвоенния период двамата работят като графични  дизайнъри. През 1940 г. се венчават и основават филмовото студио „ Халас и Бачлър”. Анимират реклами, образователни и пропагандни филми.

 В стила на Халас и Банлър можем да открием следи от почерка на Дисни, но и от Баухаус естетиката, характерна за Централна Европа. Всъщност учители на Халас са Шандор А. Бортник и Ласло Мохоли-Наги.
Шандор А. Бортник


"Двоен портрет" от Мохоли-Наги

Творби от Бортник

Освен автори на многобройни(над 70) анимационни реклами, пропагандни и образователни филми, Халас и Бачлър са авторите на първия британски пълнометражен анимационен филм – Handling ships – образователен филм, поръчан от британското адмиралтейство, изпълнен в техника стоп-моушън. Филмът не се е прожектирал по кината, тъй като се е считало, че ще го гледат само млади капитани. Но филмът печели успех на фестивала в Кан и е официално признат за първият пълнометражен анимационен филм във Великобритания.
Кадър от "Дилема" на Джон Халасq 1979 г.
Джон Халас и Джой Бачлър изпробват и други анимационни техники – изрезки; кукли,  както и компютърни технологии още през 50-те години на миналия век.  „Бухалът и котката” от 1952 г. е стереоскопичен филм по мотиви от легендарния автор на нонсенс поезия и художник Едуард Лир. През 70-те години Джон Халас вече изследва възможностите на компютърната анимация. Филмът му „Дилема”, участвал на фестивала във Варна през 1981 г. и спечелил редица международни награди, също е изпълнен с компютърна технология и иронично, филмът задава въпроса с какви цели се използват от човечеството бързо развиващите се технологии.


Във внушителното им творчество откриваме траен интерес към „високото” изкуство и литература  - освен Едуард Лир, те правят филм по поговорките на Питър Брьогел още в ранните 60 години, в който има и анимация и се изследват възможностите на покадровата снимка и трик масата за снимане на картини. Преди две-три години, без да знам за филма, дадох на студентите си такава задача. Днес, по повод стогодишнината на Халас, видях в огромната му автобиография и този филм, направен още преди да съм била родена. Преди време пък разбрах, че същата задача давал Юрий Норщейн на студентите си. Блажено е било невежеството ми, тъй като очевидно поговорките са много подходящи за младите аниматори. Жалкото е, че много малко студенти си направиха това домашно.

Интересът им към изкуството и литературата всъщност води до тяхното запознанство – Халас, след доста трудни и бедни години като дизайнер и практика в анимацията при Джордж Пал – майстор на обемната анимация, който заслужава отделно внимание – най-после получава поръчка да направи анимационно- документален филм за Ференц Лист, пуска обява във вестника, че търси аниматор и получава автобиографията на бъдещата си съпруга Джой Бачлър. Интересът и на двамата към изкуството и литературата продължава. Те са сред основателите на британския фестивал „Поезия и живопис”. Забележителен сред авторските филми на Халас е филмът „Вълшебното платно” от 1948 г., който е направен по музиката на Матиаш Сийбер, ученик на Бела Барток. Филмът стои така, сякаш е ползвана компютърна технология, но е направен ръчно.

Халас и Бачълър са автори на „ Фермата на животните” от 1951 г., рисуваната интерпретация на антиутопичния роман на Джордж Оруел. Филмът има голям успех и все още се върти в интернет. Халас упорито опровергава слуховете,  че филмът е финансиран от ЦРУ и казва, че филмът не е антикомунистически и антисъветски, а визира всички тоталитарни и авторитарни общества и защитава уязвимата в такива режими хуманност.








Лейаути, типажи, сравнителна таблица и кадри от "Ферма за животни" на Джон Халас


Други постижения на Халас са телевизионните серии „Клъц и Щрак” с персонажи, вдъхновени от датския скулптор и майстор на книжните изрезки Ток; „Фу-фу” – вдъхновен от Емил Кол и Ото Месмер , „Чарли”; „ Приказките на Хофнунг” по карикатурите на известния британски карикатурист Джерард Хофнунг; пълнометражната анимационна оперета по Гилбърт и Съливан „Ръдигор”; анимационно-документалния филм „История на киното” ; предвестника на  Флинстоун „Светът на малкия Иг” и много други интересни филми като поредицата на БиБиСи „Майстори в анимацията”, документалния филм, посветен на големия унгарски художник, фонограф и кинематографист Мохоли –Наги. В началото на 70-те години Халас и Бачлър правят популярна анимационна поредица в събота сутрин, от която все още се помнят „The Jacksons Five”  и “The Osmonds”.
Кадър от "Магическа симфония" на Халас и Бачлър

"Клъц и Щрак" от Джон Халас.
 

Много дължим на Джон Халас и заради богатата му библиография:
1.    How to Cartoon
John Halas and Bob Privitt
Focal Press, London 1959
2.    Design in Motion
John Halas
Studio Vista, London 1962
3.    Film and TV Graphics
John Halas and Walter Herdeg
Graphis Press Geneva 1968
4.    The Technique of Film Animation
John Halas and Roger Manvell
Focal Press London 1969
5.    Art in Movement
John Halas and Roger Manvell)
Studio Vista, London 1970
6.    Computer Animation
John Halas
Focal Press, London 1974
7.    Visual Scripting
John Halas
Focal Press, London 1975
8.    The Great Movie Cartoon Parade
John Halas and David Rider
Crown, New York 1976
9.    Film animation, a simplified approach
UNESCO, Paris London 1976
Full length animated feature film
Bruno Edera, edited by John Halas
Focal Press, London 1977
10.    Graphics in Motion
John Halas
Novum Press, Bruckmann, Munich, 1981
11.    Masters of Animation
John Halas
BBC Books, London 1987
12.    The Contemporary Animator
Focal Press London and USA, 1990
    Освен Престън Блеър, Франк Томас и Оли Джонстън, Чък Джоунс и Ричард Уилямс, книгата на Джон Халас и Харолд Уитикър  „Timing for Animation” е неизчерпаем източник за всички учители и студенти по анимация. Поклон за щедростта, с която тези майстори споделят „тайните” на изкуството си. Очевидно те обичат повече самото изкуство, а не толкова себе си в него.
 Имала съм удоволствието два пъти да разговарям с Джон Халас – единият път на фестивала в Загреб, от който си пазя като спомен един бърз негов шарж. Другият път  „самият” Джон Халас покани на вечеря цяла тумба български аниматори, озовали се в Лондон. Изключително фин и мил човек, с чувство за хумор и с отворено сърце за всички – малки и големи, прочули се и не толкова прочули се почитатели на анимацията като изкуство.

Няма коментари: