Търсене в този блог

неделя, 12 септември 2010 г.

Още за пясъка

По повод анимацията с пясък, някои аниматори освен филми, правят и пърформанси на живо. Преди години един от известните "пясъчни" майстори Ференц Цако от Унгария направи представление в Дома на киното. Спомням си, че представлението ми хареса, но не помня никакъв определен образ. Предполагам, че художниците, които правят предимно пърформанси, се движат на ръба между добре заучените красиви образи и метаморфози и импровизацията. Поне с такива впечатления останах от представянето на Ференц Цако.

По-долу си позволих да публикувам един руски «пясъчен» филм на възпитаничка на ВГИК с българско име- Албена Дюлгерова. Филмът може би е студентски, но не успях да намеря повече подробности за авторката. Пясъкът е разноцветен. Това е един пример, че с пясък се разказват и истории, както прави и «пионерът» на анимацията с пясък, Карълайн Лийф.

Мислейки си за анимацията с пясък, един детски спомен нахлува в главата ми- как гледах от балкона едно съседско момче, което рисуваше коне в двора с пръчка. Той сега е известен илюстратор и вероятно защото това е детски спомен, неговите коне помня по-ярко от поетичната виртуозност на Ференц Цако. Предполагам, че е въпрос на настроението, с което «пърформансът» ви сварва, а може би бързината в пърформанса принуждава авторите, колкото и да са виртуозни и талантливи, да прибягват до най-близки асоциации при метаморфозите си- коси на девойка се превръщат в клони на дърво – във вълни – в пясъчни дюни, в които се появяват стъпки и т.н.

Вероятно заради повторяемостта, в главата ми се е забил един форшпан с животни на National Geographic или Animal Planet.

Рисуването с пясък напомня на едно изкуство, което владеят хората, изповядващи будизма и индуизма в Индия – подреждането на стилизирани фигури от цветен прах, пясък, камъчета, наречени „мандала” или „миндала”, над които хората работят дни наред и които после ритуално измитат. „Мандала” винаги има пълен кръг, в който има квадрат, в който има друг кръг. Винаги има и четири отвора, или порти с формата на буквата Т. „Мандала” означава на санскритски „ завършване”, „кръг” и в индуизма, а по-късно в будизма е символ на целостта, вселената, микро и макрокосмоса – зависи кой обяснява смисъла на „мандала”. Ползва се при медитация. Карл Юнг е диагностицирал и лекувал пациентите си като ги е оставял да рисуват „мандала” – не с пясък, защото е запазил доста прекрасни рисунки на свои пациенти. Самият той също е рисувал „мандала”.

Подобия на „мандала” има и в християнството, исляма, дори и в някои аборигенски ритуали. Подобието обаче е по-скоро в символите, стилизацията, но не и в ритуала по унищожаването на символа.

Ако се абстрахираме от камерата, която запечатва по наше желание и по наш избор всеки образ, който сме създали, анимацията с пясък е подобна на „мандала” – авторът всъщност прави множество пъти „мандала” – създава образ, после го разваля; създава образ, после го разваля. Е, едва ли след целия този труд ще се намерят аниматори, които да запалят лентата или да изтрият файловете си от компютъра, но наистина им е нужна концентрация и почти будистко вглъбяване в това, което правят с пясъка, за да остане то в паметта на зрителя дори като общо внушение.

Може би влиянието на будизма и джайнизма е причина в Китай да има доста школи по рисуване с пясък. Освен украинката Ксения Симонова и Александра Коновалская от Белорус, известни със своите пърформанси са и Ерика Чен, която пее и рисува с пясък едновременно, Илана Йахав от Израел, Джо Костело, който прави пясъчни пърформанси към музиката към филма на Мел Гибсън „Страсти Христови” и Дейвид Мириъм от Франция, който освен представления, има и филми. Тук публикувам връзка към филмите му.

www.tramage.com

Руската анимационна школа също има много примери за анимация с пясък – Ала Чурикова, Наталия Антипова, Владимир Петкевич, Евгений Сивокон, Мария Степанова и т.н.

Няма коментари: