Кадър от първия самостоятелен филм на Теди Нютън
Майкъл Спорн:
Преди две седмици се замислих за късометражните анимационни филми напоследък. Поводът беше последният късометражен филм на Пиксар "Ден и нощ". Филмът има много от проблемите, които са характерни за кратките филми на Пиксар. Но като се замислих, осъзнах, че това са проблеми изобщо на късометражните филми напоследък. Повечето от тях биха прилягали повече на студенти второкурсници.
За моя вкус на историите в тези филми липсва истинско послание. Ранните филмчета на Пиксар сякаш се стремят към технически постижения, например чрез "За птиците" като че ли Пиксар са си поставили задача да усъвършенстват компютърно анимирана перушина.(Както се оказва, това им е един от най-добрите им късометражни филми; с добре написана и таймирана история). По-късните им филмчета пък се опитват да преодолеят други технически бариери, но не успяват.
Не ме тревожи техниката, използвана в тези филми или качеството на анимацията. В крайна сметка Пиксар инвестират милиони долари в тези филми, прикачват ги към някой от големите си хитове и си възвръщат голяма част от инвестициите - нещо, което независимите аниматори едва ли някога ще успеят да постигнат. Така че тези филми би трябвало да са с добър дизайн, добра анимация, добре монтирани и озвучени. В по-голямата си част, те са с добър дизайн, добра анимация, монтирани и озвучени.
В този филм ,"Ден и нощ", главните герои са класическа анимация на черен фон, а вътре в тях има компютърна анимация представляваща "деня" при единия герой и "нощта" при другия герой. Единият завижда на другия докато не дойде полунощ и денят не става нощ и обратното. В последната минута повествованието става много помпозно - като че ли темата и посланието на филма са много важни. Всичко това ми изглежда вече познато - по много по-оригинален начин темата е третирана преди много години в други филми. Единствената разлика е, че този филм има лъскава 3D опаковка.
В "Ден и нощ" типажите сякаш са взети от 70 -те години. Холивудската версия на Загребската анимационна школа, която пък е югославската версия на ЮПиЕй, а историята също напомня на онези години.
Теди Нютън, режисьорът, изглежда обича "модерното" в анимацията. Последният му режисьорски опит, съвместно с Бърт Клайн - "Момчетата излизат вечер" и типажите му в други филми клонят към това, което аз наричам стил Кал Артс, малко по-ъгловата версия на типажите от средата на 50-те години. За мен този стил няма нищо общо с изкуството - просто се предъвква наново работата на други художници, които също са предъвквали работата на други художници - всичко това е твърде "гилдийно" и няма бъдеще.
Тук не визирам само този филм на Пиксар, много други късометражни филми се занимават и ограничават предимно с историята на анимацията, и то не с най-добрите филми. Когато Ласетър/Дисни решиха да направят преди няколко години нова версия на Гуфи - "Как да си направим домашен театър", спечелиха уважението ми не с друго, а с трудолюбието си и усилията си. Но те избраха един от по-последствените късометражни филми. Усилията им може би щяха да са по-големи, ако бяха избрали някой от шедьоврите с Мики.
С помощта на новите технологии вече се правят стотици късометражни филми и то бързо. Виждаме ги навсякъде. YouTube и уебсайтовете са пълни със студентски филми, между които има един-два добри. Просто ми се иска във всички тези филми да има повече внимание към историята. Тя е по-важна от анимацията, от дизайна и от музиката.
"Ден и нощ" сякаш е започнал със стила, а историята е напъхана вътре. На интелектуално ниво това не работи. Чудя се колко млади хора всъщност работят точно по този начин. започват с това как ще изглежда филмът, с рисунката, с дизайнът, а после опаковат някаква история вътре. Все пак причината да искаме да гледаме един или друг филм е историята. Имате ли нещо да ми кажете?
Всъщност, дори не съм сигурен, че е имало по-добри времена за късометражните анимационни филми изобщо. Всяка година според мене си струва да се видят един или два късометражни филми максимум -винаги има един-двама истински художници, за чиито филми се говори по фестивалите. Ето някои късометражни анимационни филми, които напоследък са ми харесали и които не бива да пропускате:
"Къщата от малки кубчета" на Йохиро Такита и Кунио Като
"Скизайн" на Джереми Клапен
"Любов и кражба" на Андреас Хикад
Късометражните филми на Аардман
Поредицата на Саймън Тофийлд "Котката на Саймън"
Всички говорят, че следващият голям хит на Пиксар ще бъде придружен от късометражен филм. Коли 2 ще се придружава от късометражен "Играта на играчките". Надяваме се, че ще намерят типажите, които ще се харесат на всички. Може би чрез тези филми ще разберем най-накрая какво се е случило с Бо Пийп.
Коментари:
Ричард О’ Конър:
Страхотно есе.
Аз някак си се обидих от всичко, което видях на премиерата на "Играта на играчките3" . Късомeтражният филм прилягаше на пълнометражния - прослава на кича и стилизацията за сметка на съдържанието. Излязох си едва ли не тананикайки си "декора".
Рей Косарин:
Това трябва да се прочете от всички в Кал Артс или Пиксар и от всички, които си мечтаят да попаднат на едно от двете места, както и от всички, които правят филми.
Елиът Коуън:
Еволюцията на късометражните филми на Пиксар според мен отразява еволюцията на пълнометражните им филми. Първоначално те бяха кратки и очарователни и бяха като приключения заради изпробването на нови технологии.
Колкото по-амбициозни ставаха, толкова по-малко очарователни ставаха.
Предполагам Пиксар се стремят филмите им да престанат да бъдат "очарователни", а да бъдат "смислени" и въпреки личното ми мнение, че не успяват да постигнат тази си цел, останалата част от света изглежда е на друго мнение.
Със сигурност сте забелязали, че всички кратки филми на Пиксар са за едно и също нещо - малкият човек, аутсайдерът и неудачникът е добрият.
Като самото студио. Но Пиксар вече не са малкото студио и не играят тази роля. Може би заради това вече не ми въздействат техните филми. А може би продължавам да имам различни от широките вкусове към комерсиалните филми.
Даниел Кейлър:
Майкъл, подплатил си коментара си със страхотни филми...
Арти:
Току що гледах "Момчетата излизат вечер". Просто не разбирам защо са хвърлили толкова труд в този анимиран виц, при това стар. Освен ако не е за да оправдаят непреодолимото си желание да рисуват мадами и русалки.
Дейв Леви:
В анимационния бранш има нещо странно. Някои хора с таланта на Теди Нютън( а той има доста голям талант) просто се опияняват от това, което обичат в анимацията, което ги вдъхновява и филмите им са просто проекция на техните увлечения. Те им позволяват за известно време да живеят, обградени от това, окето обичат. Съгласен съм, че трябва да казват нещо с филмите си и около това, което имат да кажат, да изграждат целия филм.
Абсолютно не съм съгласен. Страхотна идея, прекрасно изпълнение. И подобно на всяка друга филмова компания -голямя или независима -филмите варират по отношение на амбицията, намерението и качеството. Представете си да правите един и същи филм отново и отново и отново (и не особено добре) като Пол Дрисен. Ето какво значи СКУЧНО и лишено от въображение. Повечето от филмите му са чисто и просто боклук - всички казват едно и също нещо, а изображението е еднакво навсякъде. СКУЧНО
Възхищавам се на Пиксар за късометражните им филми. Приветствам новия филм на г-н Нютон, който в следващия сезон ще обере всички награди.
Майкъл:
Бих заменил всички късометражни филми на Пиксар само за един от филмите на Пол Дрисен. Мненията ни очевидно се разминават. Във всеки един от неговите филми има повече смисъл, отколкото във всички стилистични машинации на хората на Пиксар - дори ако перушината е перфектна.
Нийл:
Ето че си вкарваш автогол -достатъчно е да видиш един филм на Дрисен, не е нужно да гледаш всичките му филми. Пиксар поне опитват различни неща, филмите са по-забавни и винаги изглеждат по-добре.
Пиер:
Много харесвам Играта на играчките 3, а „Ден и нощ” харесах повече от всички късометражни филми на Пиксар. Според мене концепцията е добра, отлично реализирана, а най-важното – има традиционна анимация. Много се зарадвах и поне в този филм на Пиксар ми хареса дизайнът
Елиът Коуън:
Нийл, очевидно тук става въпрос за лични предпочитания. Спорът очевидно е задънена улица. Аз обаче твърдя, че в по-голямата си част късометражните филми на Пиксар повтарят една и съща тема. Що се отнася до стила - лъскава, високобюджетна компютърна анимация в повечето случаи. На мене ми изглеждат еднакви.
Майкъл:
Нийл, радвам се, че ти харесват кратките филми на Пиксар. Те ги правят заради тебе и заради билетчетата от $15, които купуваш, за да ги гледаш.
Майк Бариър:
Този спор се превърна в демонстрация на обиди, плоски и злостни реплики. Признавам си, че съм фен на Пиксар, макар че не харесвам всичките им филми. Например, единственият кадър, който заслужава да се гледа в „Коли” е този с финалните надписи. Не виждам голям смисъл в този спор, но някои мнения могат лесно да бъдат оспорени. Не може да се говори, че «на интелектуално ниво» филмът няма смисъл – хайде да не прекаляваме.
Второто твърдение, че миниатюрата трябва да съдържа история, е нелепо. Та краткият филм е идеалният формат за идеи без ограниченията на дългото повествование. Ако сте си научили уроците от историята на анимацията, първите филми с живопис под камера или драскане върху лента са от първите експериментални филми изобщо в киното.
Не казвам, че Пиксар правят експериментално кино и съм съгласен, че към края на «Ден и нощ» филмчето навява скука – също както безкрайните разходки на УОЛ-И и лошият монтаж на «В небето», но във всичките филми има и примери за модерен, дързък начин на разказване, които рядко се намират дори и в най-прехвалените от критиката напоследък филми изобщо.
А пък това, че филмът е прикрепенкъм Играта на играчките 3, е хубав начин всички деца да го гледат.
Майкъл Спорн:
Майк, примерите ти за структурата на историята в В небето и УОЛ-И са точно в целта. Пиксар са свършили чудесна работа в тези филми . Аз обаче говоря само за техните късометражни филми, а не за пълнометражните.
Всички филми от 1930г. насам имат история, независимо дали са експериментални или комерсиални. Дори и ако се обявяват открито против "историята", те пак имат история. Просто зависи какво наричаш история.
Най-доброто от двата свята
Р. Захед
Новият филм на Теди Нютън " Ден и нощ" съчетава класическата и компютърната анимация по начин, който не сме виждали до този момент, а освен това има филмът има страхотно послание!
Дванадесет рисунки и един лайнтест-това е всичко, с което аниматорът Теди Нютон продава идеята си за късометражен анимационен филм на художествения директор на Дисни / Пиксар Джон Ласетър през ноември 2008. Озаглавен "Ден и нощ", това остроумно кратко филмче се съсредоточава върху конфликта между две прости, ръчно нарисувани фигури, в които има компютърно анимирани дневни сцени и съответно нощни сцени.
Нютон, завършил анимация в Кал Артс и ветеран в Пиксар, работил също като художник в "Железният гигант", "Лабораторията на Декстър" и др., казва, че идеята му дошла след акто нарисувал чифт очи, които гледат през ключалка. "Беше поредица от гегове на базата на тази проста рисунка, и аз я показах ", спомня си той. "Тогава започнах да си играя с цветовете, и цялата концепция за нощта и деня започна да се избистря. Започнах да обмислям идеята как ще се вижда един и същи хоризонт в различните часови зони. Не беше нещо много по-сложно от това. Започнах да импровизирам върху тази идея и преди да се усетя, имах тема - която е за различието, за хората, които имат различни гледни точки. "
Когато Нютон и продуцентът Кевин Риър споделят идеята с Ласетър и му показват рисунката, дори не те необходимо да завършат презентацията си. Ласетър харесва идеята, а президентът на Дисни /Пиксар Ед Катмъл предлага да прикачат филмчето към Играта на Играчките 3. Екипът, в който се вклрючва и дизайнерът от "Горе" започва да работи по сториборда още същия месец, а през януари на 2009 започва сложния процес на анимацията.
"Смятам, че е много ефектно, когато съпоставяме плоски обекти с триизмерно изображение", казва Нютън, който е работил също така по "Рататуи", "Горе" и нашумелия късомтражен филм "Престо" . "Това наистина прави 3-D анимацията по-интересна. В началото хората казваха, че Джон Ласетър няма да одобри тази идея, защото тя е твърде абстрактна, или твърде свързана с традиционната анимация, но се оказа точно обратното. Някои хора дори казват: "Хей, какво общо има това с "Играта на играчките 3"? Но като се замислиш, това е напълно в стила на Пиксар- искаме да правим нови и необичайни неща. Няма как да експериментираме без филм като "Играта на играчките".
Въпреки че първоначално филмчето е трябвало да бъде три минути, накрая времетраенето се увеличи двойно. Докато филмът "Вашият приятел Плъхчо" е първият опит на Пиксар в традиционната анимация, "Ден и нощ" е особено забележителен, заради новаторския начин да се смесят класическата и компютърната анимация. В действителност, наложи се да се наемат още доста хора за конкретния проект.
Нютън си спомня, че първоначално решили да направят компютърната анимация, а след това да добавят ръчно рисуваните елементи. "Първоначално решихме, че ще го направим по начина, по който е направен заека Роджър, но това се оказа неправилен начин в нашия случай- ръчната анимация трябваше да води", обяснява той. "В много случаи, се чувствахме като скулптори на тези големи фигури. необходими ни бяха много художници които да контролират филма през многото му етапи, за да сесме сигурни, че ще съвпаднат всички страни и цветове в това голямо кубче на рубик ще си дойдат на мястото. Трябваха ни хора с художнически усет. Дали времетраенето на кадрите е добро? Дали кадрите ас добре композирани? Всички работехме малко на сляпо. Плюс това, имахме 18 декора, много повече, отколкото сме свикнали за късометражен филм. "
За щастие, ръчно рисуваните герои са просто кодови фигури, които напомнят за типажите от 1950 от епохата на ЮПиЕй и телевизионните реклами, създадени от Джон Хъбли. "Това са най-простите символи може да разчита, че може да се използва като прозорци към света на деня и вечерни", отбелязва директорът, който посочва "Точка и линия" и "Патокът в амок" като два от любимите му филми на всички времена .
Кадър от първия филм на Т. Нютън
Във филма са използвани естествени звуци - песента на птиците в ранни зори или воя на вълци през нощта за по-ясно разграничение между двата свята. Има и един интересен аудиоклип от популярния автори говорител Уейн Дуайър, в който се обяснява защо хората са противят на промяната и се страхуват от неизвестното. "Майка ми имаше запис с Уейн Дуайър, спомних си, че съм го слушал преди 20 години и си помислих, че това, което той говори е идеално за нашия филм, така че чухме записа, взехме най-добрата част от него, и той пасна добре! "
Поглеждайки назад, Нютон казва, че е много горд от това, че екипът му не се страхува да опитва нови неща. "Наистина мисля, че те са най добрият пример за темата на филмчето - те са винаги отворени за неизползвани до този момент технологии, без изобщо да се оплакват. Те наистина "преживяват" посланието на филма. "
Няма коментари:
Публикуване на коментар