ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО РАЗТЪРСИХА ВИМЕО
доц. д-р Цветомира Николова, НБУ
През януари 2013 г. студенти по анимация и по музика от Единбургският колеж по изкуствата и студенти по анимация от Нов български университет се впуснаха в едно истинско десетдневно анимационно приключение, което през 2014 година изключително се разрасна и обогати. Идеята за такъв анимационен маратон хрумва на Алан Мейсън, ръководител на програма „Анимация” в Единбургския колеж по изкуствата към Единбургския университет. Първоначално това е просто част от задължителната учебна програма и се провежда само със студентите от колежа. На първото издание на възстановения Световен фестивал на анимационния филм във Варна, сред чиито спонсори е и Нов български университет, ни гостуваха двама преподаватели от програмата – д-р Джон Мъри и Джаред Тейлър, които споделиха своята методика с присъстващите преподаватели от нашата програма „Анимационно кино”. В разговора възникна съвсем спонтанно идеята следващия филмов маратон да бъде общ – между студентите от Единбургския колеж по изкуствата и студентите по анимация от НБУ. Изискването към студентите беше следното – всеки да направи по един филм за 24 часа и до 24.00 ч. всеки ден да го качи в любезно предоставения от страна на нашите шотландски колеги специално открит за целта канал във Вимео . Аниматорите имаха възможност да слагат своите филми, нуждаещи се от озвучаване и в Дропбокс, а студентите по музика от Единбургския колеж по изкуствата слагаха също в Дропбокс свои музикални композиции, написани преди това или по време на маратона. Ето част от указанията на Алан Мейсън към студентите преди началото на маратона: „Задайте си въпроса „Какво е филм”, нещо повече „Какво е анимационен филм?” Да, ще трябва вие да решите какво е най-важното за един анимационен филм – идеите, да... но какво още. Рисунки, фотографии, предмети, пластилин, хора, места ... и още какво? Повечето филми, дори и най-кратките, имат звуци, освен изображение и ще трябва да решите каква роля ще играе звукът във всеки от вашите десет филма. Дефиницията за анимационен филм е твърде широка и не особено категорична и вие ще решите на своя отговорност какво е най-важното за един анимационен филм. Очевидно е, че няма да можете да направите филми с голяма продължителност поради зверски кратките срокове. Но това не означава, че на филма може да му липсва структура и основна цел и че може да изглежда недовършен. Няма как на всички да се осигури техника и оборудване, затова ще бъдете оставени максимално на собствени възможности, ресурси и въображение. Всеки нов ден възможностите ще са различни за вас – понякога почти няма да имате такива. Затова трябва да сте много изобретателни и гъвкави според обстоятелствата.
Другото хубаво в проекта е, че ще трябва да извадите максималното от идеята, която ви хрумне, колкото и посредствена и бледа да ви се вижда тя. Едва ли ще имате възможност да седите с часове в очакване да ви хрумне блестяща идея, която като по чудо ще се материализира. Ще трябва да се примирите и да се съсредоточите върху това как да извадите от въпросната идея най-доброто и как да я представите по-интересно.”
Резултатът от първия съвместен десетдневен маратон е впечатляващ: общият брой на филмите е 140, от които 110 са на студенти от НБУ. Наистина, както шеговито е подсказано в заглавието, в един момент Вимео каналът преля от филми и се наложи да се разшири неговата вместимост, за да могат студентите да продължат да качват своите филми. Участвалите шотландски студенти аниматори са 6, студентите от НБУ са 13, а шотландските студенти композитори - 10. След маратона самите участници определиха по интернет петте най-добри филма, което на практика изключва възможността да гласуват за своите собствени филми. Никой не забранява това, но може би откритостта на гласуване предпазва студентите от изкушението. Разбира се, всеки може да гласува за приятелите си и това не може да бъде предотвратено, но въпреки недостатъците на анкетата, тя е част от самото упражнение и приучва студентите да поемат пълна отговорност не само като творци, но и като активни анализатори на своето творчеството и на творчеството на своите колеги. Шотландците организираха прожекция на най-харесваните филми, малък концерт и парти след изнурителната десетдневка, които се излъчваха по интернет, за да могат нашите студенти да наблюдават. Най-харесваният филм беше български – „Майка” на Йоана Александрова, дипломантка от Бакалаварска програма „Анимационно кино”.
В момента Йоана е приета със стипендия да учи магистратура в Единбург и вероятно за това са изиграли не маловажна роля чудесните й десет филма от проекта, които представляваха различни анимационни техники – пластилин, плосък релеф, пиксилация, кафе, традиционна рисувана анимация с молив и др. Няколко от филмите, създадени по време на маратона, бяха селекционирани за състезателната програма на няколко фестивала – София Филм Фест, фестивала на късометражното кино „Златен Ритон”, Международния фестивал за късометражно кино „В двореца”, Световния фестивал на анимационния филм - Варна’13 и др. Репортажи и отзиви за филмите имаше в сп. „Кино”, в-к „Аз Буки” и предаването „Рецепта за култура” на БНТ.
Българският подход към маратона през първата година имаше една особеност, която предложихме и на шотландските си колеги – ние решихме в помощ на студентите да обявяваме незадължителни теми, които задавахме заедно с доц. Невелина Попова. Всеки ден студентите можеха да избират от две възможни „сламки”, но имаха и свободата сами да измислят своята тема. Свободно беше и самото участие на студентите от българска страна – ние не задължихме никого. Шотландските колеги обявиха и петдневен маратон за студентите от първи и втори курс, но нашите студенти от тези курсове сякаш се побояха да участват. Точно страхът на някои студенти от тази интензивна работа поставя въпроса за обратната връзка. Какви са впечатленията на участниците от проекта в двете последователни години? Какво е по-нататъшното творческо развитие на студентите? В НБУ филмите и от двата проекта бяха представени и обсъдени на традиционните анимационни семинари, които се провеждат два пъти месечно, а отделно организирахме и прожекции в Аулата. Ето какво са споделили някои от участниците: „Бяха десет дни и десет нощи. А ние с по един чифт обувки минахме през десет гори, преплувахме десет реки, надхитрихме ламята с десет глави, създадохме света и го срутихме, разделяхме се и пак се събирахме, танцувахме, ходихме по въже, пораснахме, станахме пак деца, летяхме...” казва Кристина Гацова, Магистърска програма „Анимационна режисура”, в момента ръководи детска анимационна школа към Университета „Гоце Делчев” в Щип, Македония. “Участието ми наистина разшири представите ми за това какво може да се постигне с анимацията и ме убеди, че тя наистина няма граници в изразните средства”, казва Милена Симеонова, тогава дипломантка в БП „Анимационно кино”.
В последствие Милена получи две награди за своя филм „Кръпката”, с който се дипломира – на Световния фестивал на анимационния филм – Варна’13 и на Фестивала за късометражно кино „Златен ритон” в Пловдив. Освен това Милена Симеонова активно участва в младежкото независимо комиксово списание „Комиксер”, успяло да издаде вече пета книжка въпреки финансовите затруднения. „Имах желанието да си сверя часовника, и да видя на какво ниво съм. Интересно ми беше да работя под напрежение и конкуренция, а още по-интересно ми беше да видя какво ще успея да направя и дали е съпоставимо с нивото на колегите. Стараех се да давам всичко от себе си в този кратък период, за да направя по едно завършено, приятно изглеждащо и логично филмче всеки ден,” споделя Николай Иванов, дипломант в БП „Анимационно кино”. След проекта и успешното си участие в наградите „Джеймисън”, почти съвпадащи по време, Николай Иванов се включи в независимото анимационно студио „Павилион”, което се развива много добре, имайки предвид настоящата конюнктура. Силвия Иванова, дипломантски семестър в БП „Анимационно кино”, казва следното: „Успяхме да изградим едно ново виждане за нашата работа като по-космополитна и част от едно глобално цяло. Вярвам, че това е важно, защото, в което и да е изкуство обективната и разумна гледна точка и адекватният критерий на твореца за собствената му дейност са от голямо значение. Намерихме своите слаби и силни страни - подобрихме и двете. Намерихме и мястото си сред другите участници." В момента Силвия Иванова е координатор на Световния фестивал на анимационния филм във Варна. Любопитно е, че Силвия се включи и във втория маратон. Повторно пожела да участва и Валя Панева, магистър по анимация, която в момента работи в аудиовизуално студио „НикАй” в Турция.
Вторият десетдневен анимационен маратон, който се проведе през януари 2014 година, по начало беше замислен като по-мащабен – с колегите от Шотландия решихме да поканим по-широк кръг от участници, дори решихме да оставим свободен вход за професионалисти. Но мащабът, който се постигна, надмина всички очаквания. В проекта участваха осем университета от пет страни: Университета Салфорд, Манчестър, Великобритания; Института по изкуствата ArtEZ, Арнхайм, Холандия; Института по изкуства и дизайн, Люцерн, Швейцария; Университет по изкуства и дизайн „Емили Кар”, Канада, НАТФИЗ и АМТИ – Пловдив. От страна на НБУ участваха 18 студенти по анимация, които направиха 141 филма. Седем от музикалните композиции са дело на студентката Валерия Попова от Департамент „Музика” в НБУ и нейния художествен ръководител проф. Стефан Драгостинов. Във втория маратон първото място в студентската класация спечели Елеонора Аспарухова, магистър от университета Салфорд, която преди да замине за Англия е учила две години анимация в НБУ. Филмът-фаворит е направен по една детска песничка. Джаред Тейлър, директор на анимационната програма в Единбургския колеж по изкуствата, коментира шеговито, че тук е напипана най-добрата формула за анимационен филм – симпатичен типаж, въображение и хумор, музика. Но класациите са винаги относителни и не могат да обхванат, нито пък съвсем точно да измерят постиженията на всички студенти. Този път от страна на НБУ участваха две второкурснички - Катерина Митева и Диана Ценова, които се представиха много добре. Стоян Георгиев, Диляна Трайкова, Богомила Йорданова, Надежда Арсова от НБУ, Антони Тонев, Атанас Филипов, Маргарита Стаменова от НАТФИЗ, Александър Костов от АМТИ (чиято музика озвучава 44 филма), Марина Колева, завършила Графичен дизайн и майнър по анимация в НБУ и после магистратура във Фаръм, Великобритания – това са само част от студентите, чиито филми са впечатляващи.
Няма как да изредя имената на всички участници, чиито успехи са не по-малки. Някои от тях за първи път правят нещо завършено; други вероятно се ентусиазират и зареждат с творческа енергия от невидимата виртуална общност; трети експериментират в непознати за тях територии. Участието в такова трескаво творчество само по себе си е постижение и заслужава адмирации.
Мащабът на проекта наложи всяка участваща страна да открие собствен платен Вимео канал , за което получихме любезната подкрепа на НБУ. Това още повече улесни проследяването на зрителските реакции, защото платеният канал предоставя статистически данни. В тазгодишния проект имаше и друг нов момент. Тази година се чества сто годишнина от рождението на един от пионерите на анимационното кино - шотландеца Норман МакЛарън и един от дните беше посветен на неговото творчество, което той реализира предимно в Канада, с подкрепата на известния в професионалните среди Национален филмов борд. Като жест към нашата страна и за да се запази духът на равнопоставеност, шотландците решиха да посветят един ден на творчеството на Доньо Донев, знакова фигура в българската и световна анимационна школа. Този нов момент се оказа много успешен начин студентите да се запознаят с традицията и историята на анимацията, което, според мен, е изключително важно за бъдещото им развитие като автори.
МакЛарън и Доньо Донев сякаш обитават два полюса в анимационното изкуство, въпреки че и двамата се интересуват от фолклора като неизчерпаем източник на идеи и притежават ярко и лесно достъпно за публиката чувство за хумор и музикалност. Норман МакЛарън е известен като един от големите експериментатори в анимационното кино като сред разнообразните му интереси се открояват игрите му с абстрактните форми, с ритъма и повторението, със звука и образа, с техническите възможности на киното и художествените средства, които те предлагат. Освен че рисува върху лента и драска върху звуковата писта, той измисля уред, който му дава възможност да синхронизира звука с анимацията направо върху филмовата лента. Доньо Донев е майстор на класическата анимационна сатира. В неговите филми винаги има разказ с неочакван край - винаги смешен, но често и много горчив. Всеки, ако е честен със себе си, може да се припознае в на пръв поглед добродушно окарикатурените и забавни човечета в характерния, лесно разпознаваем и уж чисто анимационен свят на „Тримата глупаци”. Между тези два полюса трябваше да се разположат и студентите. Филмите от тези два дни варираха от комично направена етнографска съпоставка между шотландци и българи, през цяла поредица абстрактни формалистични филми или отделни етюди в ритъма на МакЛарън или на Донев до напълно завършени сатирични миниатюри.
В спектъра от студентските филми и от двата проекта също могат да се забележат двата полюса – чисто абстрактните филми, често обвързани с търсене на различни анимационни техники и филмите-разкази. Според мене за такъв формат е нормално да преобладават формалистичните търсения и затова появата на филми, които разказват истории, е много интересна и си струва да бъде разгледана специално. Появиха се дори и класически миниатюри с неочакван край. Обект на специално изследване би могла да стане и връзката аниматор-композитор; визия-звук, тъй като в този проект тя се постига по уникален начин.
Всеки, който се е занимавал с анимационно кино, знае колко трудоемък е процесът до завършването на един анимационен филм, или дори продукт, ако става дума за реклама, форшпан, образователен филм или др. Ако изключим копирането от интернет, което става все по-масово и изглежда лесно, всяка анимационна технология, независимо дигитална или класическа, има своите трудности. За част от студентите те изглеждат непреодолими и финалът се отдалечава невъзможно във времето. От друга страна, младите автори все още не са свикнали на разнообразните реакции, които проектите им предизвикват у различните зрители, колеги и преподаватели. Това понякога също ги отказва. В кратките срокове на маратона, те нямат време да се колебаят дълго. Трябва да мобилизират всичките си сили, знания, умения и изобретателност, вместо да очакват вдъхновението да ги споходи. Това е само един от плюсовете на маратона. Другите са очевидни – контакти с колегите от други университети и колежи; умения да комуникираш делово и точно с колеги от други култури; умението сам да представиш работата си в интернет – да напишеш анотация, да упоменеш всички, които са се включили, да подбереш най-подходящ кадър за икона, която в интернет играе ролята на рекламен плакат; не на последно място – съчетанието от работна дисциплина и гъвкавост, за да прецениш кое е най-важното в кратките срокове. От всички участници в проекта, минимален е броят на онези, чието по-нататъшно развитие не е очевидно.

Може би затова в програмата „Анимационно кино” се обсъжда възприемането на принципа на задължителни подобни упражнения, макар че общуването с толкова различни университети и съответно култури вероятно играе стимулираща роля. При всички случаи сигурно е, че международните десетдневни маратони ще продължават и в бъдеще.