Портрет на Ник Парк Ник Парк снима
масло върху медна плоча
худ. Винсънт Браун
Интервю от 2005г. по повод премиерата на филма „ Проклятието на заека”(The Curse of the Were-Rabbit) от Ник Парк специално за сайта:
Как създаде Уолис и Громит?
Ник Парк:
Това е наистина една сбъдната мечта. Измислих Уолис и Громит още в колежа и за мен е голям успех „звездното” им участие им в първия им пълнометражен филм.
Като се връщам отново към трите късометражни филма с Уолис и Громит, в известен смисъл те са като по-кратки игрални филми, така че следващата стъпка действително трябваше да бъде пълнометражен филм. Предполагам, че ме сърбяха ръцете да използвам страхотните преимущества на работата с тази технология, които вече бях открил - играта с осветлението, работата с камерата. Този вид анимация ми много ми харесваше.
Но в същото време бях малко предпазлив, защото понякога това, което е добро в късометражни филми, върши работа точно защото са кратки. Плашех се какво ще се получи, как ще направя такава голяма крачка. Отчасти затова първо направихме
„ Пиле, бягай”(Chicken Run).
Изчаквах да дойде подходящата идея – с достатъчно голям потенциал, че да да издържи пълнометражен филм. Такава идея трябва да има развитие на героите и история, които стават за 80-минутен филм, но също така трябва да е достатъчно вдъхновяваща, за да ме държи в продължение на следващите четири или пет години.
След като реши, че искаш да направиш пълнометражен филм за Уолъс и Громит, как започна работата по самия филм?
Ник Парк:
След като ни хрумна първоначалната идея …Идеята за зайците – с Боб Бейкър, писателя, бяхме в една кръчма в Бристъл и внезапно ни осени тази идея какво ще стане ако го вместо за върколаци, направим филм за гигантски смешен заек, който вместо хора, яде зеленчуци, и включим Уолис и Громит в тази история. След това реших да развия тази идея заедно със Стийв Бокс, с коготото съм работил в „Грешните панталони”. Той е анимирал Feathers Mc Graw.
Седнахме да работим двамата: единият рисуваше, другият пишеше или правехме модели на героите от пластилин – това още докато пишехме сценария. Така че всичко се развиваше едновременно – и сценарият, и сторибордът и типажите.
В един определен момент спряхме да пишем - сценарият започна да изисква описания и картинки, стана прекалено визуален и започнахме да правим сториборда. Прекарахме няколко години така. Заснехме картинките, сложихме някаква временна музика, подложихме собствените си гласове и монтирахме всичко.
Всичко беше нахвърляно грубо, но този „аниматик” беше отправната ни точка до края. Непрекъснато го редактирахме и поправяхме. Прерисувахме картинки, премонтирахме - стараехме се филмът да въздейства по-силно и се опитвахме да намерим най-добрата структура и композиция на кадрите. Понякога изхвърляхме цели кадри, ако не беше необходим за историята или пък добавяхме друг. Аниматикът постоянно се видоизменяше и развиваше - до последния ден на продукцията.
Това е нещо като скициране - уточняване на линиите, прерисуване, поставяне на акценти, докато вземете решение дали нещо върши работа или не?
Ник Парк:
Да, нещо такова и ние редовно го показваме на Джефри [Katzenberg] през няколко седмици. Той правеше забележки, идваше и другият ни сценарист Марк Бъртън, който се занимаваше с диалога и понякога поправяше репликите. Правехме брейнсторминг за повечето кадри, за да решим как може да се направи по-смешно този кадър? Как да разкажем тази част от историята малко по-бързо? От този род неща. Аниматикът дава добра представа за целия филма. Очевидно в този тип кино не можем да си позволим да снимаме неща, които после не се използват, и по този начин наистина си спестихме труд.
Изчаквах да дойде подходящата идея – с достатъчно голям потенциал, че да да издържи пълнометражен филм. Такава идея трябва да има развитие на героите и история, които стават за 80-минутен филм, но също така трябва да е достатъчно вдъхновяваща, за да ме държи в продължение на следващите четири или пет години.
След като реши, че искаш да направиш пълнометражен филм за Уолъс и Громит, как започна работата по самия филм?
Ник Парк:
След като ни хрумна първоначалната идея …Идеята за зайците – с Боб Бейкър, писателя, бяхме в една кръчма в Бристъл и внезапно ни осени тази идея какво ще стане ако го вместо за върколаци, направим филм за гигантски смешен заек, който вместо хора, яде зеленчуци, и включим Уолис и Громит в тази история. След това реших да развия тази идея заедно със Стийв Бокс, с коготото съм работил в „Грешните панталони”. Той е анимирал Feathers Mc Graw.
Седнахме да работим двамата: единият рисуваше, другият пишеше или правехме модели на героите от пластилин – това още докато пишехме сценария. Така че всичко се развиваше едновременно – и сценарият, и сторибордът и типажите.
В един определен момент спряхме да пишем - сценарият започна да изисква описания и картинки, стана прекалено визуален и започнахме да правим сториборда. Прекарахме няколко години така. Заснехме картинките, сложихме някаква временна музика, подложихме собствените си гласове и монтирахме всичко.
Всичко беше нахвърляно грубо, но този „аниматик” беше отправната ни точка до края. Непрекъснато го редактирахме и поправяхме. Прерисувахме картинки, премонтирахме - стараехме се филмът да въздейства по-силно и се опитвахме да намерим най-добрата структура и композиция на кадрите. Понякога изхвърляхме цели кадри, ако не беше необходим за историята или пък добавяхме друг. Аниматикът постоянно се видоизменяше и развиваше - до последния ден на продукцията.
Това е нещо като скициране - уточняване на линиите, прерисуване, поставяне на акценти, докато вземете решение дали нещо върши работа или не?
Ник Парк:
Да, нещо такова и ние редовно го показваме на Джефри [Katzenberg] през няколко седмици. Той правеше забележки, идваше и другият ни сценарист Марк Бъртън, който се занимаваше с диалога и понякога поправяше репликите. Правехме брейнсторминг за повечето кадри, за да решим как може да се направи по-смешно този кадър? Как да разкажем тази част от историята малко по-бързо? От този род неща. Аниматикът дава добра представа за целия филма. Очевидно в този тип кино не можем да си позволим да снимаме неща, които после не се използват, и по този начин наистина си спестихме труд.
Как бихте обяснили вашата склонност да разказвате истории? Кои са филмите от детството ви, които според вас са ви повлияли като режисьор ?
Ник Парк: Във филмите с Уолис & Громит има доста препратки и са свързани с игралното киното, освен с анимацията. Филми, които съм обичал винаги – филмите на Хичкок, или Кратка среща от Дейвид Лийн. Освен това обичам филмите на Чък Джоунс, Teкс Ейвъри, Том и Джери, както и филмите на "Дисни". Израснал съм с всички тези филми.
Винаги съм обичал клоунадата и комедията. Обичам Бъстър Кийтън и всички филми на Лаурел и Харди. . Може би от тях съм взел начина, по който Громит гледа към камерата многозначително - Оливър Харди поглежда с такъв многозначителен поглед към зрителите, който казва – „Виждате ли какво става. Дайте ми сила и кураж.” Поглед, който търси съчувствие..
Ник Парк: Във филмите с Уолис & Громит има доста препратки и са свързани с игралното киното, освен с анимацията. Филми, които съм обичал винаги – филмите на Хичкок, или Кратка среща от Дейвид Лийн. Освен това обичам филмите на Чък Джоунс, Teкс Ейвъри, Том и Джери, както и филмите на "Дисни". Израснал съм с всички тези филми.
Винаги съм обичал клоунадата и комедията. Обичам Бъстър Кийтън и всички филми на Лаурел и Харди. . Може би от тях съм взел начина, по който Громит гледа към камерата многозначително - Оливър Харди поглежда с такъв многозначителен поглед към зрителите, който казва – „Виждате ли какво става. Дайте ми сила и кураж.” Поглед, който търси съчувствие..
Винаги съм харесвал илюстрацията, а като дете събирах комикси. През 70те и 80те четях графични романи като „Приключенията на ТенТен” на Ерже и илюстрованите книги на Реймънд Бригз: „Дядо Коледа” , „Страшния Фангъс”(* fungus на английски означава плесен), „Снежният човек”, които бяха много популярни във Великобритания. Харесва ми този графичен стил, с недовършен и грубоват контур, с много щрихи. „Снежният човек” по-късно се превърна в анимационен филм.
Винаги съм харесвал и стила на 50-те години, всичко следвоенно. Обожавам този стил. Обичах да гледам Историите на Мама гъска на Рей Харихаузен. Гледах и анимацията през уикендите по телевизията.
Много от идеите ми са вдъхновени от тези филми, от тази естетика. Предполагам, че ми доставя удоволствие да съчетавам истории в стила на Жул Вернр Хърбърт Уелс, ТенТен, комедиите на Лаурел и Харди с атмосферата на филмите на Хичкок.
Каква е ролята на рисуването във вашите филми?
Ник Парк:
Винаги съм започвал с рисуване. Започнем с визуални идеи. Така е роди идеята за „Големият ден”. Започнах с рисунки на ракетата и си помислих, че ще бъде страхотно да се построи такава ракета. Това е едно от нещата, които ме накараха да се увлека по обемната анимация. Възможността да се направи подобна ракета с размерите на голяма пура – ме въодушеви.
Преди години в колежа правех много илюстрации – исках да илюстрирам книги и собствени истории. Това си бяха чисти илюстрации. Така че винаги съм започвал с рисуване. Обичам да рисувам.
Следва продължение
1 коментар:
Добра статия, благодаря за превода.
Ник Парк е един от любимите ми аниматори, които не само им се възхиюавам, но ме и вдъхновяват :)
Публикуване на коментар