Търсене в този блог

събота, 29 май 2010 г.

Витолд Герш







М. Гишицки разговаря с Витолд Герш
5.03. 1980г.

  
М. Г: Колко филма имате?
ВИТОЛД ГЕРШ:
Никога не съм водил точна статистика, но веднъж ми казаха в Студията за филмови миниатюри, че са около четиридесет.
МГ:
Всички тези филми са плод на двадесет и няколко години от дейността ви?
ВИТОЛД ГЕРШ: Започнах да работя
във филмовата индустрия още през 1950 г. - в Студия за анимационни филми в Биелско.
МГ: Вие сте един от пионерите на анимационния филм в Полша.
ВИТОЛД ГЕРШ: Това беше много отдавна.
МГ: Вие направихте своя дебют през 1956 г
., с "Тайната на стария замък". Но повратен момент в кариерата ви са "Неонова дреболия" и "Малък уестърн".
ВИТОЛД ГЕРШ: Наистина е така. "
Неонова дреболия"   беше първият ми плах опит да се откажа от конвенционалната  анимационна рисунка, т.е. очертания, запълнени с цвят. Направих рисунки с четка, с които се създава впечатлението, че героите са изработени от неонови тръби. В "Малкият уестърн" използвах само цветни петна, поставени с четка направо върху плаката.
 МГ: Вие
сте първият режисьор на анимационни филми в Полш,а а, ако не се лъжа, в световен мащаб, който използва  тази техника, а именно, рисуване върху плака директно, без помощта на сътрудници.
ВИТОЛД ГЕРШ:
И аз така мислех, но за моя изненада, когато показаха "Малък Уестърн" на фестивала в Анеси, Джордж Дънинг представи своя "Летящият човек", направен по подобен начин. Ние двамата бяхме постигнали и подобни резултати независимо един от друг, така че не е от съществено значение кой е първи. Нека да поясня, обаче, и в двата филма е  използвана традиционната технология върху плака, единственото новаторство е това, че вместо рисунки с контури, се рисува направо върху плаката с цветни петна.


МГ: Изглежда, че сте опитвали всички възможни форми на анимация, дори направихте и куклен филм, "Очакване". Въпреки това, вашето име се свързва най-вече  с "динамичното живописване", т.е. с постепенната трансформация  чрез добавяне и изтриване на рисувани елементи от една картина, нарисувана с дебел пласт боя. Съгласни ли сте, че това е най-характерното за вашето изкуство?
ВИТОЛД ГЕРШ:
Хората смятат така, защото, освен Пьотр Шпакович, никой не използва тази техника в Полша. Естествено, нашите методи са малко по-различни. Шпакович борави  със статична основа, която се анимира в резултат на полагане на нова боя и начина, по който тя прелива в основата. При него анимацията е малко по-лесна, отколкото при мен. Но за да бъда напълно откровен, аз използвам този метод само в три филма: в " Кон ", „Интелектуалецът" и "Пожар". Въпреки това  казват, че това е моята техника. Като цяло съм работил доста традиционно. Всъщност аз съм   любител  на класическата анимация  , особено както я прилагам в "Малкият Уестърн".
МГ: Това, което особено ценя във филми като “Малкият уестърн”или "Червено и черно" е остроумието на базата на чисто визуални ефекти. Например,  сблъскват се  две фигури, жълта и синя и техният сблъсък води до появата на   огромна зелена фигура. Такъв гег може да се роди само в резултат на кинематографично мислене, и то само в един анимационен филм.
ВИТОЛД ГЕРШ: Този
род идеи ми хрумват, когато вече съм  започнал работа по филма и затова те не могат да бъдат отправна точка за филма. Съжалявам, че не ми хрумват  по-рано, тогава бих могъл да подчиня целия сюжет на тях. Мисля, че отправната точка трябва да бъде материалът. Опитах се да следвам този път в "Очакване". Там, от самото начало си мислех за сюжет, който да включва хартиените фигури, направени от Людвик Перски. Каква да бъде историята, ако щете трагедията,  на една хартиена балерина? Да бъде смачкана, скъсана или, в най-лошия случай, изгорена? Какво биха били нейните усещания? Повърхностни, дори банални, защото тя е само една хартиена балерина. Това е в основата на целия сюжет.
МГ:
Веднъж казвате, цитирам: "филмите, които направих сам, намирам за задоволителни;  тези, направени в сътрудничество, се оказаха посредствени. Как си го обяснявате?
ВИТОЛД ГЕРШ: Груп
овата дейност понякога пречи. Ако Леница е трябвало да работи с екип, той едва ли би  направил  " Янко музикантът" или "Лабиринт". Ако работим с една дузина  талантливи дизайнери, и целта ни не е конгломерат от отделни, макар и талантливо направени парчета, а цялостен филм, всеки трябва да ограничи себе си и да се съобразява с общата цел. Трудно е да се постигне хомогенен краен ефект. Могат да се намерят следи от индивидуалността на всеки в сценария, в режисурата, но като художник трябва да заличиш себе си.
МГ: И все пак, сте направили филми в сътрудничество с други хора.
ВИТОЛД ГЕРШ: В Биелско
преминах през добра традиционна школа на класическа анимация - такава, каквато се прави там и до днес. Мислех, че съм станал доста сръчен в тази техника и първоначално не смятах да използвам  други методи. Но след  време класическата технология престана да ме задоволява и дойдох до заключението, че занаятчийството не означава много и че това, което наистина си струва в анимацията е визуалното новаторство. След доста търсене най-накрая  стигнах до нещо, което ме  удовлетвори. Имам предвид поредицата от филми от “Малкият уестърн”до"Пожар". Но от време на време се връщам към традиционната анимация, считам това за мой дълг към  студията. Някои филми са по поръчка и аз трябва да ги реализирам. Въпреки това, не съм правил филм с екип от много отдавна. "Моля, Слон" не е изключение, тъй като този пълнометражен филм използва материал, заснет за една поредица преди единайсет години, като самовръзките и някои други дребни неща бяха допълнени сега. На практика направих всичко сам, с помощта само на един аниматор.
МГ: Анимационният филм се намира на границата
между две дисциплини: на изобразителните изкуства и киното. Съгласни ли сте, че един авторски анимационен филм  е по-близък до визуалните изкуства, докато един анимационен филм, направен от голям екип, по-скоро принадлежи на киното?
ВИТОЛД ГЕРШ: Има филми, които очевидно мо
гат да минат за произведения на изобразителното изкуство, като например, всички филми на Шпакович. Все пак мисля, че анимацията е развила достатъчно оригинални изразни средства, за да бъде разграничена като самостоятелно изкуство. Във всеки случай, тя е толкова уникален сред разнообразни жанрове филм, който един производител на анимационни филми установи по-лесно да общуват с представители на изобразителното изкуство, който не прави филми, отколкото с някой, който прави игрални или документални филми. По тази причина тя може да бъде по-добре да се откажете за понятието "анимирани визуалните изкуства", т.е. не се произвеждат само с помощта на четка и бои, но и кинокамера, проектор и екран.
МГ: Вие сте нарисували декорите за всички ваши филми. Това кара ли ви да се чувствате художник?
ВИТОЛД ГЕРШ:
Малко неуместен въпрос. Целия си артистичен опит съм подчинил на анимационните филми. Аз не практикувам изкуство под някаква друга форма. Затова се чувствам едновременно художник и кинорежисьор, едната част е неразделна от другата. Аз нямам време за живопис, графика или рисунка. Филмите ми отнемат цялото време. Може би не мога много добре да се организирам, но анимацията  отнема цялото ми време.



Витолд Герш.
Илюстрации:
1. Старият каубой
2. Стъпки

Витолд Герш.
Филмография:
1956:
TAJEMNICA
STAREGO ZAMKU (The Mystery of the Old Castle), (Тайната на стария замък)
1957:
W
DZUNGLI (In the Jungle),(В джунглата)
1958:
PRZYGODY
MARYNARZA (A Sailors Adventures),(Приключенията на моряка)
1959:
WIOSENNE
PRZYGODY KRASNALA (A Dwarfs Spring Adventures),  (Приключенията на едно джудже)NEONOWA FRASZKA (The Neon Trifle),” Неонова дреболия)
1960:
MALY
WESTERN (The Little Western-prizes: Turin, Leipzig, Cracow; honorary mentions: Cork, Necochea; diplomas: San Francisco, Melbourne, Oberhausen),(Малък уестърн)
1961:
SKARB
CZARNEGO JACKA (Black Jacks Treasure),(Съкровището на черния Джак)
1962:
OCZEKIWANIE
(Expectationprizes: Cannes, Moscow; diploma: Edinburgh), () (Очакване)PODARTA KSIA.ZKA (A Torn Book) (Скъсана книга), DI-NOZA UR Y (Dinosaurs - prizes: Cracow, Alexandria), (Динозаври)
1963:
W
PIASKACH PUSTYN1 (In the Sands of the Desert) (В пясъка на пустинята), CZERWONE I CZARNE (The Red and the Black - prizes: Oberhausen, Cracow, Cannes, Bratislava, Santa Barbara; honorary mention: Montevideo; diplomas: London, Turin, Edinburgh, Cork, Melbourne, Oberhausen; the prize of theFilmweekly) (Червено и черно), MADAME SOPRANI, (Мадам Сопрани)
1964:
KLOPOTY
Z CIEPLEM (Troubles with Heat - prizes: Lodz, Cracow), (Неприятности с отоплението ) LADIES AND GENTLEMEN (an honorary mention La Felguera), (Дами и господа)
1965:
KORZEN
(The Root), (Коренът)
1966:
KARTOTEKA
(The Card-Index), (Картотека)
1967:
KON
(The Horse -prizes: Cracow, Mamaia, Adelaide, Honolulu; diplomas: Melbourne, Edinburgh), (Кон)
1968:
ADMIRAL
(The Admiral), WYCIECZKA ZA MIASTO (The Journey out of the City - prize: Poznah), PRZE-PROWADZKA DOMINIKA (The Removal of Dominik), (Излет извън града)
1969:
INTELEKTUALISTA
(The Intcllc-ctualist - prize: Paris, diploma: Venice), (Интелектуалецът)ROZBIT-KOWIE (The Castaways) (Отхвърлените), OTO ZYCIE (That is Life -both films done in Yugoslavia with Milan Ljubic), (Това е животът)
1970:
WSPANIAtY
MARS7 (The Maenificent March - prize: foznanj, iy/i: (The Perfect Driver) (Идеалният шофьор), 1972: KASKADER (The Stunt-man - diploma: Cracow), (Каскадьор)
1973:
RODZINA
IN-DONEZYJSKA (An Indonesian Family - commissioned in Norway), (Индонезийските роднини)STARY KOWBOJ (The Old Cowboy - prizes: Poznan, Cork), (Старият каубой)
1974:
SLADY
(Footprints),”Следи”
1975:
POZAR
(The Fire - prizes: Cork, Poznan, Teheran; honorary mention: Jelenia Gora; diploma: Oberhausen; the special prize of the President of the Board of Culture),”Пожар”
1976:
WIELKIE
KOTY (The Big Cats - commissioned in the USA), (Големите котки)
1978:
SKANSEN
(Ethnographical Museum), (Етнографският музей) PROSZE SLONIA (Please, Elephant; full-length - prizes: Poznan, Varna; the Zenon Wasilewski prize). (Моля, слон)



Няма коментари: