За Дега и конете

Копие от Едгар Дега  на Ван Дайк. Скицата се пази в Националната библиотека в Париж.

Ако „Падналият жокей” е връхна точка в живописта на Дега, посветена на драматичната и бурна връзка между човека и коня, всичките му скулптури на коне бележат победата на коня в тази връзка. Последните работи на Дега, направени преди смъртта му, издават възхищението му към това могъщо, красиво и непокорно животно. За Дега конят е бил легенда, истинско божество и скулптурите му отразяват не само възторга му от красотата и изящество на това „божество”, но и страхопочитание пред огромната му сила и мощ.

Според някои познавачи на конските походки обаче, ранните му изображения на коне показват не само отношението му към коня като към божество , но и неговото относително невежество относно начина, по който конят се движи. За работата си ”Кон в галоп”, правена между 1870- 1880, Дега казва: "Въпреки че често имах възможността да яздя ... въпреки че имах доста добри познания за анатомията на животното .... бях напълно невеж относно механиката на неговото движение.” Признанието му издава респекта му към това животно, чийто бяг е трудно доловим и трудно се подава на анализ и точно пресъздаване.

Снимките на Едуард Мейбридж показват, че противно на популярното схващане, че конят изпъва и четирите си крака в галопа, той ги свива. А конят на Дега е с опънати предни и задни крака.

Изкуствоведите твърдят, че Дега обстойно е проучил фотографиите не Мейбридж и това се е отразило в по-късните му скулптури на коне. Но според мене усетът му и чувството за тези великолепни животни и преклонението му към тяхното непокорство не се променят, дори стават по-големи. Много може да се говори за изяществото, силата и красотата на конете на Дега, но на мене ми прави впечатление най-вече, че в скулптурите си той ги откъсва от хората и се концентрира най-вече върху тяхната свобода, непокорство и устрем. 

Дори не се интересувам толкова дали точно е разбрал механиката на движението - според мене прочутият кон в галоп е леко стилизиран и не е нужно Дега да го прави със свити крака - опънатите крака създават устрем, нищо, че единият крак на коня в действителността опира в земята.

Той просто е държал да познава добре природата на своите модели до такава степен, че те престават да бъдат модели и да въздействат като такива - в последните му работи се усеща сливането на художника с устрема на коня, откъсването му от човешкия свят и неговите условности.

Дега сам признава, че любовта му към конете е несравнима с другите му страсти.  Веднъж казва на своя приятел Албер Бартоломе: " Щастлив съм като правя скулптури... но трябва да направя още и още коне. Жените с легените ще трябва да почакат малко."

Забележете далече по-статичните изображения от ранната му живопис и ги сравнете със скулптурата на  коня, изправил се на задните си крака или с галопиращия кон. вижте и скиците, които сами по себе си са завършени работи, въпреки че целта на скиците е съвсем друга.

                  Интересът на Дега към конете не се крие в детските му години. Той е син на банкер и според биографите му, не е имал възможност да язди в по-младите си години. Като студент започва да копира и скицира коне като показаната най-горе бърза скица по Ван Дайк, както и много гипсови копия на коне от Партенона. Може би се учи да рисува коне, защото първоначално е искал да рисува исторически платна. А може би се е запалил първо по надбягванията с коне, после постепенно е изгубил интерес към жокеите и публиката. Докрая на живота си е обожавал конете. Писал е и много сонети за конете. Ето част от един негов сонет: " ...чистокръвен, силен и здрав, смелият жребец разпръсна утринната роса..."