Търсене в този блог

неделя, 31 октомври 2010 г.

Skeleton Dance (1929)


„Танцът на скелетите” е първият филм от поредицата „Глупави симфонии”. Идеята за него принадлежи на композитора Карл Столинг след зашеметяващия успех на „Параходът Ули” – първия филм със звук на Дисни. Мнозина намират в музиката мотиви от „Злокобен танц” на Камий Сен Санс, но Столинг отрича да ги е ползвал и твърди, че това е фокстрот в минорен ключ. За част от танца Столинг адаптира „Маршът на тролите” от Едвард Григ.
Тук за първи път се анимира по предварителна ритмограма  - преди този филм синхронизацията на движението и силните времена в музиката са се правели след анимацията. Това се забелязва отчетливо – сякаш аниматорите (Айуъркс е главният аниматор на филма) са се опиянили от възможността точно да изчислят акцентите в движението и синхронът между анимацията и музиката е неестествено точен и прекомерен.
 Въпреки някои досадно повтарящи се цикли(.листата, котките, хорото), филмът има атмосфера, хумор и фантазия. През 1994 г. се класира на 18 място в класацията на стоте най-добри анимационни филми за всички времена в анкета, проведена сред 50 аниматори и различни специалисти от бранша.  В доста игрални и анимационни филми има откровени цитати от този филм – например в „Булката” на Тим Бъртън.
Трикът с омекването и издължаването на костите е много използван в класическата анимация. Би било интересно човек да се разрови, за да проследи кой го е приложил за първи път. Подозирам, че това са Макс Флайшър и Елзи Сийгър(Попай), но не съм съвсем сигурна.  
За мене най-запомнящият се кадър е този, в който всички кости се събират, образуват нещо като скелет на динозавър и се прибират, когато пропява петелът, а един крак изостава и се налага да потропа по надгробния камък, за да го приберат.
Сцената, в която един скелет свири по прешлените на друг като на ксилофон, винаги ме смущава и ми причинява леко отвращение и дискомфорт – но може би това е целта.
Забележете и силното преувеличение при виенето на кучето – също характерен белег за ранната дисниева анимация; както и омекотяването на стъпалата в хорото на скелетите.
Слава богу, филмът e черно-бял, защото се появява през 1929г. преди треската Technicolour да обхване Дисни.

 

Няма коментари: