Търсене в този блог

четвъртък, 1 декември 2011 г.

L'Opera Imaginaire


L'Opéra imaginaire е анимационен филм (Pascavision,1993), направен по 13 известни оперни  арии. Авторът на арията от „Тоска” е Хосе Авел. 
Тази е сред интересните "анимирани" арии. Стилът е нещо средно между ар деко, сецесион и неоготика. Изборът е добър, защото вероятно целта е да се приобщи младото поколение към класиката, а пък и ар деко е доминирал като стил по времето на Пучини. Докато гледах, си зададох въпроса - защо са синхронизирани устите на героите, които не пеят арията - убийците на Каварадоси. Нещо повече - отварянето на устите е гротескно и нарочно преиграно. Не можах съвсем точно да си отговоря на този въпрос. Другият малко несериозен въпрос е защо Тоска е по шалвари, но на този въпрос можах да намеря няколко отговора: по либрето тя излиза от представление( тя е примата на града); би могло шалварите да са били на мода в елита на обществото, и т.н. 
Но сега малко по-сериозно - хареса ми  идеята с прегръдката на Ангела на смъртта, който тук е облечен  в наполеоновски мундир. Хареса ми и избора на стила, както и анимацията и декорите. Особено впечатление ми направи кадърът, в който сянката на барон Скарпия се появява върху завесата.
В този ред на мисли, се запитах кой е най-драматичният момент - убийството на барон Скарпия, или  разстрела на Каварадоси, който е представен с прегръдката на ангела. Аз лично предпочитам втория момент - измислен, условен, не виждаме куршуми, нито кинжали, но е по-убедителен и драматичен, отколкото убийството на Скарпия.  
Няма да се впускам в подробности за либретото на самата опера. Но искам да отбележа няколко важни детайли. То е написано по пиесата на Викториен Сарду, която от своя страна е специално написана за голямата актриса от края на 19 век, Сара Бернар. Само във Франция Бернар е изиграла около 3000 представления. Дали заради звездната следа, или пък заради мелодраматизма на сюжета, пиесата става обект на интерес от страна на Верди, Пучини и други композитори. Възникват спорове за откупуването на авторски права. В крайна сметка печели импресариото на Пучини. Мястото на действието се пренася в Италия и дори се внася известна доза "документализъм" в историята.  Действието се развива по време на реставрацията на папизма след Френската революция и Наполеоновата окупация, довела до републикански режим в средна Италия. Анджелоти(с прототип Анджелуци) е последният от седемте републикански консули в Рим. 
   Пучини винаги е съкращавал либретото и даже е бил обвиняван за начина, по който се е отнасял със своите либретисти, както и за липса на респект към действителните исторически  събития. Мнозина са го критикували както за някои неясноти в сюжета, така и за прекалено многото музика. Мнозина съвременници на Пучини, сред които и някои известни композитори като Форе, Дюка и Бритън  са обявили операта за евтина мелодрама. От друга страна, някои музикални критици наричат "Тоска" най-вагнеровската му опера, други я сравняват с  Девета симфония от Бетовен; трети намират в музиката му паралел с "grand guinol" - френския театър на гротеската, черния хумор и насилието от 19 век. 
                                                     Оригиналната корица на либретото
                              Карикатура на Сара Бернар в ролята на Тоска, сп."Punch"
                                                                 Сара Бернар в "Тоска".

              Кастел дел'Анджело ( място на действието в "Тоска") 
в картина от1800г. 

  Оригиналният афиш от първото представление на "Тоска"

Джакомо Пучини
Сара Бернар. Фотография на Феликс Надар.
Така или иначе, тя остава сред най-играните и популярни опери и в нашия век. През 2008-2009 г. тя е на второ място по посещаемост в САЩ след друга опера на Пучини - "Бохеми". Може да се разсъждава дълго защо това е така, но нека се върнем отново към анимацията отново и да си помислим какво я прави толкова близка до музиката - абстрактността и условността, възможността въображаемото да побеждава над реалността, или зрелището, драмата и емоциите? А може би ги сближава това, че и двете изкуства се развиват във времето. В анимацията се надбягват образи, в музиката тонове и фрази. И двете изкуства са винаги подчинени на темпоритъма.  Това, което наричаме в музиката  мелодия, в анимацията сюжетът ли е? И така нататък, и така нататък...
 

Няма коментари: