Тайната на Келската книга

  Този чудесен филм е вдъхновен от истинска "тайна". Режисьорът Томас Мур, запален по история аниматор, започва да обмисля проекта преди десетина години,още в колежа, заедно със свои състуденти и приятели. Доста години по-късно филмът се появява на бял свят като "независим", със сравнително малък бюджет и се състезава с мащабни и богати филмови  3D продукции като "Коралайн" , реж. Х. Селик, "Фантастичният мистър Фокс", реж. Уес Андерсън, "В небето", реж. Пийт Доктър, както и с традиционната дисниева анимация "Принцеса и жаба", реж. Джон Маскър и Рон Клемънтс.

Chad Batka for The New York Times

Tomm Moore 

 Огромна част от филма е ръчна анимация, използван е Флаш, за да уеднакви и изравни контура и при оцветяването, а вероятно и при някои от абстрактните спец. ефекти.
 Филмът е правен в Ирландия, Франция, Белгия и Кечкемет, Унгария.
Стилът анимация е смесен - от една страна силно ми напомни анимацията на Ричард Уилямз и Дон Блът и като се поразрових, видях, че не съм сбъркала - режисьорът (вляво) не скрива, че Ричард Уилямс е негов кумир и в блога си нееднократно споменава за това.
От друга страна стилизацията на героите - забележете квадратните ръце, играта между кривите и правите в силуетите,
муцуната на котката, очите в стил "anime"- напомнят малко стила на  Powergirls, Dexter, Samurai Jack и др. нашумели сериали по Cartoon Network, особено тези на Генадий Борисович Тартаковски, или както е познат в Америка Генди Тартаковски.

        Третият и най-важен източник за направата на филма е самата Келска книга, понякога наричана "книгата на Св. Колумба", макар че св. Колумба според историците е живял два-три века по-рано от предполагаемата възраст на ръкописа. Келската книга съдържа четирите евангелия на Новия Завет, заедно с различни уводни текстове и много илюстрации. Палеографите и изследователите смятат, че е написана най-вероятно през 800г. от монасите на манастира в Келс(вдясно), които основават този манастир бягайки от викингските набези срещу Айона. Има най-различни версии кога точно и за колко време е написана книгата, но така или иначе, тя се счита за едно от големите ирландски съкровища. За особено уникални се смятат орнаментите, декорациите и калиграфиите, които са сред най-добре запазените и представителни за островното изкуство на пикти, саксонци и гали.
Напоследък то отново е модерно в татуировките, графитите и много хора го свързват с изкуството на готите, макар че за историците има разлики.

         Книгата е занесена от войските на Кромуел през 1654-55г. в Дъблин, Тринити коледж, където се пази и до днес. Рядко излиза от Дъблин,  може би защото пътуванията й според учените представляват опасност, както последното й пътуване до столицата на Австралия, Канбера. Има направени две факсимилета, които могат да бъдат разгледани(едното е от 50-те години.) Книгата е на латински; евангелието на Йоан не е довършено; поправките са нанасяни малко небрежно; страниците не са последователно номерирани и учените са единодушни, че тя е имала представителна функция и е била пазена в "ризницата" на олтара, а не в библиотеката. Илюстрациите са на доста по-високо ниво от организацията на текста.
      Попаднах на един форум, в който се обсъждаше самата идея да се направи филм по Келската книга и мненията се разделяха диаметрално - от пълен възторг до пълно обругаване на самата книга, което силно ми напомни за скандала, който би възпламенил форумите в България, ако някой дръзнеше да направи филм по Манасиевата хроника, например.
      Френският сценарист Фабрис Зиолковский и режисьорите  Том Мур и Нора Туоми са успели да разкажат една класическа история, преплитайки религия, митология, история и магия по много деликатен начин. Филмът не звучи нито патриотарски, нито  като религиозна пропаганда, нито като  сухо и досадно за съвременния човек историческо изследване. Освен историята, за това помагат и изумителните и много естетски направени декори, някои почти апокалиптични сцени, добрите актьори - двамата главни актьори, които озвучават Брендан и Ашлийн са деца, но се справят изумително добре. Да, има комерсиален елемент в стилизацията на типажите, но тя не ми попречи да се наслаждавам на филма - просто той е направен с въображение, любов и без страх от многото работа. Ето че не се сдържах и вместо филма, аз звуча дидактично - но  дали ще допадне на вашия вкус или не, филмът заслужава голямо уважение.