През 1991 г. излиза филмът на английския аниматор Пол Бери
(1961-2001
) „ Пясъчният човек” по разказа на Е.Т.А. Хофман и печели няколко награди: Наградата за майсторска анимация на международния анимационен фестивал в Отава
’92, номинация за Оскар в категорията за късометражни анимационни филми, награда в Хирошима и др. За мнозина критици „Пясъчния човек” е извор на вдъхновение за Тим Бъртън, когато замисля „Кошмари преди коледа”, в който майсторът аниматор Пол Бери участва като аниматор. Шедьовър на класическата куклена анимация, направен в добрите традиции на Иржи Трънка в известното студио Косгроув Хол в Манчестър, „Пясъчният човек” прекрачва няколко граници. С този филм се променя ликът на студиото, известно дотогава с прекрасната екранизация на „Шумът на върбите”
(младият
Пол Бери анимира във филма мистър Жабок
) и предвещава връщането на „готическата” мода не само за Косгроув Хол, но и като световна тенденция. Филмът е създаден в момент, в който на компютърната анимация се възлагат огромни надежди и то в областта на „хоръра”. . „Пясъчният човек” опровергава предразсъдъците на някои специалисти, че куклите никога не могат да бъдат толкова страшни, колкото персонажите в компютърно генерираната анимация.
Всички елементи на филма следват класическата рецепта за филм на ужаса. Тайнствени шумове, стълби, които водят неизвестно къде, музика, която създава напрежение, сенки, загадъчното око на полумесеца в небето. Тъкмо се успокояваме, че скелетът, всъщност е кукувичката на часовника; че ръката, която затваря очите на момченцето е ръката на майката; че това под леглото е само мишка и ето – пристига Пясъчният човек. Главата му в профил силно наподобява месеца, а във фас прилича на орел.(В България освен с Торбалан, плашат децата и така: 4Ще дойде орелът и ще те вземе.") Движи ръцете си досущ като криле. Започва странният му танц около леглото на заспалото момче. Страшната сцена, в която той взима очите на момчето е силуетна. Виждаме какво е взел едва когато три настървени и гладни орлета отварят човки, за да изядат очите на детето. Виждаме черните дупки, които грозно зеят в лицето на детето. А след малко виждаме много такива детски лица - с грозно зеещи черни дупки вместо очи. Интересно е, че главата на пясъчния Сънчо е от твърда материя, но виртуозното осветление и внимателно подбраните пози го правят изключително жив и убедителен.
Дизайнерите на куклите са Маккинън и Сондърс , които продължават да работят и имат собствено студио. („Котката на Франкенщайн” е един от малкото им проекти за рисувана анимация) За голямо съжаление Пол Бери си отива от живота твърде млад – едва на 40 години - от мозъчен тумор. Куклената анимация губи страшно много, а също и анимационният "хорър".
Пол Бери не посочва Хофман като основа за филма си. А всъщност легендата за пясъчния Сънчо, който сипва в очите на децата вълшебен пясък, за да заспят, поне доколкото ни е известно, за първи път е преобърната от Е.Т.А. Хофман. Но хофманият разказ е много по-богат - в него има и ужас, и фантазия, и гротеска, но винаги прозира невероятното му чувство за хумор.Малкият филм на Пол Бери е абсолютно откровен "хорър" - определено не е за деца, въпреки че всички помним детските си кошмари, чувството, че някой се е скрил под леглото, странните шумове, които идват отвсякъде - аз си мислех, че нещо огромно и чудовищно диша и ме дебне в тъмното.
Странен филм на един талантлив аниматор.По-долу е филмографията му:
