Коментари

Ричард О’ Конър:

Страхотно есе.
  Аз някак си се обидих от всичко, което видях на премиерата на "Играта на играчките3" . Късомeтражният филм прилягаше на пълнометражния - прослава на кича и стилизацията за сметка на съдържанието. Излязох си едва ли не тананикайки си "декора".

Рей Косарин:

Това трябва да се прочете от всички в Кал Артс или Пиксар и от всички, които си мечтаят да попаднат на едно от двете места, както и от всички, които правят филми - те п.

Елиът Коуън:

Еволюцията на късометражните филми на Пиксар според мен отразява еволюцията на пълнометражните им филми. Първоначално те бяха кратки и очарователни и бяха като приключения заради изпробването на нови технологии.

Колкото по-амбициозни ставаха, толкова по-малко очарователни ставаха.
Предполагам Пиксар се стремят филмите им да престанат да бъдат "очарователни", а да бъдат "смислени" и въпреки личното ми мнение, че не успяват да постигнат тази си цел, останалата част от света изглежда е на друго мнение.
Със сигурност сте забелязали, че всички кратки филми на Пиксар са за едно и също нещо - малкият човек, аутсайдерът и неудачникът  е добрият.
Като самото студио. Но Пиксар вече не са малкото студио и не играят тази роля. Може би заради това вече не ми въздействат техните филми. А може би продължавам да имам различни от широките вкусове към комерсиалните филми.

Даниел Кейлър:

Майкъл, подплатил си коментара си със страхотни филми...

Арти:

Току що гледах "Момчетата излизат вечер". Просто не разбирам защо са хвърлили толкова труд в този анимиран виц, при това стар. Освен ако не е за да оправдаят непреодолимото си желание да рисуват мадами и русалки.

Дейв Леви:

 В анимационния бранш има нещо странно. Някои хора с таланта на Теди Нютън( а той има доста голям талант) просто се опияняват от това, което обичат в анимацията, което ги вдъхновява и филмите им са просто проекция на техните увлечения. Те им позволяват за известно време да живеят, обградени от това, окето обичат. Съгласен съм, че трябва да казват нещо с филмите си и около това, което имат да кажат, да изграждат целия филм.

Абсолютно не съм съгласен. Страхотна идея, прекрасно изпълнение. И подобно на всяка друга филмова компания -голямя или независима -филмите варират по отношение на амбицията, намерението  и качеството. Представете си да правите един и същи  филм отново и отново и отново (и не особено добре) като Пол Дрисен. Ето какво значи СКУЧНО и лишено от въображение. Повечето от филмите му са чисто и просто боклук - всички казват едно и също нещо, а изображението е еднакво навсякъде. СКУЧНО
Възхищавам се на пиксар за късометражните им филми. Приветствам новия филм на г-н Нютон, който в следващия сезон ще обере всички награди.

Майкъл:
Бих заменил всички късометражни филми на Пиксар само за един от филмите на Пол Дрисен. Мненията ни очевидно се разминават. Във всеки един от неговите филми има повече смисъл, отколкото във всички стилистични машинации на хората на Пиксар - дори ако перушината е перфектна.

Нийл:
Ето че си вкарваш автогол  -досаттъчно е да видиш един филм на Дрисен, не е нужно да гледаш всичките му филми. Пиксар поне опитват различни неща, филмите са по-забавни и винаги изглеждат по-добре.

Пиер:

Много харесвам Играта на играчките 3, а „Ден и нощ” харесах повече от всички късометражни филми на Пиксар. Според мене концепцията е добра, отлично  реализирана, а най-важното – има традиционна анимация. Много се зарадвах и поне в този филм на Пиксар ми хареса дизайнът

Елиът Коуън:
Нийл, очевидно тук става въпрос за лични предпочитания. Спорът очевидно е задънена улица.  Аз обаче твърдя, че в по-голямата си част късометражните филми на Пиксар повтарят една и съща тема. Що се отнася до стила - лъскава, високобюджетна компютърна анимация в повечето случаи. На мене ми изглеждат еднакви.

Майкъл:
 Нийл, радвам се, че ти харесват кратките филми  на Пиксар. Те ги правят заради тебе и заради билетчетата от $15, които купуваш, за да ги гледаш.

Майк Бариър:

Този спор се превърна в демонстрация на  обиди, плоски и злостни реплики. Признавам си, че съм фен на Пиксар, макар че не харесвам всичките им филми. Например, единственият кадър, който заслужава да се гледа в „Коли” е този с финалните надписи. Не виждам голям смисъл в този спор, но някои мнения могат лесно да бъдат оспорени. Не може да се говори, че «на интелектуално ниво» филмът няма смисъл – хайде да не прекаляваме.
Второто твърдение, че миниатюрата трябва да съдържа история, е нелепо. Та краткият филм е идеалният формат за идеи без ограниченията на дългото повествование. Ако сте си научили уроците от историята на анимацията, първите филми с живопис под камера или драскане върху лента са от първите експериментални филми изобщо в киното.

Не казвам, че Пиксар правят експериментално кино  и съм съгласен, че към края на «Ден и нощ» филмчето навява скука – също както безкрайните разходки на УОЛ-И и лошият монтаж на «В небето», но във всичките филми има и примери за модерен, дързък начин на разказване, които рядко се намират дори и в най-прехвалените от критиката напоследък филми изобщо.

А пък това, че филмът е прикрепенкъм Играта на играчките 3, е хубав начин всички деца да го гледат.

Майкъл Спорн:

Майк, примерите ти за структурата на историята в Горе и УОЛ-И са точно в целта. Пиксар са свършили чудесна работа в тези филми . Аз обаче говоря само за техните късометражни филми, а не за пълнометражните.
Всички филми от 1930г. насам имат история, независимо дали са експериментални или комерсиални. Дори и ако се обявяват открито против "историята", те пак имат история. Просто зависи какво наричаш история.