За мечките и хората

Мечките  в митологията, литературата,

                                                  анимационните  филми и комиксите

       Модата да се залавят мечки и да се учат да танцуват била разпространена в Римската империя - мода, която векове наред шества из цяла Европа, а по нашите земи щеше да продължи и до ден днешен, ако Бриджит Бардо не се беше намесила.

Гербът на Абатство „Св. Гал”.

        Но преди да ги хванат на верижка, мечките са предизвиквали у хората страхопочитание и са били почти обожествяване. Доказателство за това са думите в различните езици за мечка – за да не споменават напразно името на идола си, древните хора са използвали евфемизми: например в славянските езици думите за мечка идват от любител на меда, което най-ясно си личи в руския език – „медведь”, а в германските – думата мечка идва от думата за „кафяв” на съответния език.

Мечките в литературата, анимационните филми и комиксите, са неизброими. Тук ще изредя само малка подборка:


                     Гербът на папа Бенедикт ХVІ(Вляво). Мечката е емблема на баварския град Фрейзинг,
                      същата, която св. Корбиний опитомил и натоварил си багажа, след като тя убила коня му.

  

Басните на Езоп: Двама приятели вървели в гората и срещнали мечка. Единият се изкатерил на дърво, другият се направил на умрял. Мечката се навела да го подуши, решила, че все пак е умрял и го отминала. Този от дървото слязъл и попитал: „Какво ти каза мечката?”  "Да внимавам с приятелите си.", отговорил другият. Или нещо в този дух.  
     

                                Някои литературни мечки

Посвещение, написано от самия Киплинг за дъщеря му Джоузефин, която е била само на годинка през 1894г.: „Тази книга принадлежи на Джоузефин киплинг, за която специално е написана от нейния баща, Ръдиард Киплинг.” За съжаление Джоузефин умира след пет години и едва ли е прочела книгата.

• Балу от „Книга за джунглата” и „Втората книга за джунглата” от Р. Киплинг.

Балу означава мечка на езика хинди, както и на бенгалски. Разбира се, прототипът на Балу е азиатската черна мечка(на английски се нарича мечка-ленивец, защото прилича по много признаци на ленивец). Тя е нощно животно, хапва си повече насекоми и живее по дърветата.

Нашумелият напоследък автор на комикси и киносценарии Нийл Геймън ползва „Книга за джунглата” като основа за черния си роман „Гробищното момче”. Там Маугли е момче, което е намерено и отгледано от мъртъвците!

Героите от „Книга за джунглата”, освен много изкуства, са вдъхновили скаутското движение (с разрешението на самия Киплинг)и много скаутски организации ползват Балу за емблема на групата си.

По „Книга за джунглата” са направени поне четири анимационни филми: Дисни правят две версии – едната от 1967г., а другата е анимационна поредица от 1990г. със заглавие, което е игра на думи и означава „Приказна пародия”, но и „опашен свредел” – термин в авиацията, означаващ някакъв авиационен финт. Героите в поредицата са авиатори.

Има и съветски анимационен филм, 96 мин., който излиза в началото на 70те години, малко след първия филм на Дисни (реж. Уоли Райдерман), но е доста различен. Филмът на Дисни доста се отдалечава от духа на книгата, предназначен е за по-малки деца и е по-безконфликтен. Съветската версия на режисьора Роман Давидов е по-вярна на Киплинг и в нея „законът на джунглата” е много по-суров, отколкото в американската.

аниматор: Оли Джонстън

 

Аниматор: Франк Томас

По „Книга за джунглата” в момента се прави 3D поредица, английско –канадска коопродукция по поръчка на БиБиСи.

• Мечо Пух

Оригиналните играчки на Кристъфър Милн, прототипи на героите в "Мечо Пух"

А.А. Милн, когото в детството си упорито наричах Млин, е създал Мечо Пух специално за сина си Кристъфър, измисляйки истории за неговите играчки. Пух дебютира през 1925г. в-к Ийвнинг Нюз(London Evening News). Първата книжка с тези истории излиза през 1928г. с илюстрации от Ърнест Шепърд. Мечето Едуард, което по-късно синът му кръщава Уини (на името на едно мече в зоопарка, което е притежание на един ексцентричен канадски офицер, който през Първата световна война купува мечето от един трапер за 20 долара и заминава за Лондон, където временно го настанява на квартира в зоопарка. Уини е съкратено от Уинипег, родния град на канадеца. Мечката придружава канадеца в неговите пътувания след войната и става чест гост на лондонския и парижкия зоопаркове. Третото име Пух, което Кристъфър дава на мечето си, е един кралски лебед, който му прави впечатление на една екскурзия и за когото той не спира да говори, наричайки го Пух. Милн издава и втора част на Мечо Пух, както и две книги със стихотворения за деца, сред които можете да намерите и стихове от мечето.

Американският продуцент, автор и художник на комикси и издател Шлезинджър купува правата от Милн през 1830г. и превръща мечето в огромна индустрия. През 1960г. Дисни купуват правата от Шлезинджър и правят куп филми с Мечо Пух, като базират дизайна на типажите на оригиналните илюстрации на Шепърд. Дисни произвеждат играчки, книжки, комикси, грамофонни плочи, дискове, видеоигри и т.н. с Мечо Пух и в началото на 80-те години Шлезинджър започва да ги съди. Процесът продължава и след смъртта му, в него се намесва внучката на Милн и той продължава допреди две-три години. Световните медии го наричат „проклятието на Пух”.

Картинки от филма на Ф. Хитрук

„Союзмультфилм” също правят анимационна трилогия за Мечо Пух, много различна от американската версия и от оригиналните илюстрации. Режисьор е Фьодор Хитрук. Първата част от трилогията излиза през 1969г. Гласът на Мечо Пух е на големия руски актьор Евгени Леонов; за филма са работили и много известни руски художници и аниматори:Едуард Назаров, Вл. Зуйков, Геннадий Сокольский и др.

За Мечо Пух има и още много други любопитни подробности, но най-странната е, че е преведен на латински от унгарския лекар, художник, писател Шандор Ленърд и книгата му неизвестно защо попада в списъка на най-четените книги в Америка – единствената книга на латински език, «прочетена» от милиони американци.



• Бьорн, от „Билго Бегинс дотам и обратно”, от Дж.Р. Р. Толкин . Бьорн е човек, който има способността да се превръща в мечка, когато си поиска.

                                                          Илюстрации на Толкин  
• Палавата полярна мечка от „Писма от дядо Коледа” – писма , които Толкин пишел от името на дядо Коледа. Илюстрациите, дори пощенските марки са негови.

• Трите шишкави мечки от Принц Каспиан от Клайв С. Луис(изд. 1951г. , втори роман от „Хрониките на Нарния”)

 

Илюстрации от Морис Сендак

• „Мечето” от Елзе Минарик, (изд. 1957г., илюстрирана от известния американски писател, художник и илюстратор Морис Сендак)

• Хал Джем - мечка, която се представя за талантлив писател, открадвайки от планинската му вила романа му. („Мечката, която се изкачи на върха” от Уилям Коцуинкъл, сценарист на „Извънземното”; изд. 1996г.)

• Старият Бен, герой от прочутата новела на Уилям Фолкнър „Мечката”, считана за най-добрата новела в американската литература.

• Мечето Падингтън(мечок емигрант от Перу, който започва приключенията си от гара Падингтън в Лондон) от Майкъл Бонд се появява за първи път през 1958г. е класически герой на британската детска литература. Поредицата книжки за мечето продължава и досега. Разбира се, има и анимационна поредица.

Рупърт

• Мечокът Рупърт от детските книжки на Мери Туртел. Рупърт, измислен и нарисуван от М. Туртел, се появява първо във вестниците през 1920г. „Мечокът Рупърт” се превръща и в комикс, а после и в анимационна поредица. Комиксът продължава да излиза до ден днешен във Великобритания и до ден днешен.

• Мечокът Тиадор Роуз в романа на Едуард Самърс „Тийфър”. Един писател съчинява големия си роман в планинската си вила, а един мечок му го открадва и отива да го издаде в Ню Йорк, където е посрещнат с бурен успех, въпреки вида си.

Плюшените мечета на английски език се наричат ‘teddy bears’ и са кръстени на името на американския президент Теди Рузвелт. През 1902г. Рузвелт отива да разреши териториален спор в Мисисипи и губернаторът го кани на лов. Рузвелт, за разлика от всички останали участници в лова, не успява да убие мечка и губернаторът нарежда да му хванат една мечка, да я зашеметят с удар по главата, да я вържат за едно дърво и да оставят Рузвелт да я доубие. Рузвелт отказва да я убие сам, защото не е спортсменско, но нарежда да я застрелят, за да не се мъчи. Това става повод за карикатура в „Уошингтън поуст”(Клифърд Бериман) и оттам тръгва модата на плюшените мечета – дизайнерът Морис Мичтън се вдъхновява от карикатурата и създава плюшена играчка. Тази мода по странен начин съвпада с немската мания по плюшени играчки мечета, създадени от германския дизайнер Ричард Щайф, който в началото на 1903г. участва в Лайпцигското изложение първото си мече и жъне бурен успех в Европа.


• Някои анимационни мечки

• Мечокът Барни от поредицата кратки филмчета на Метро Голдуин Майер 1940-1959г.

• „Мечокът, който не беше мечок” , известен филм на Текс Ейвъри от 50-те години. След като се събужда от зимен сън, един мечок се озовава насред строителни изкопи. Никой от строителите не му вярва, че е мечка – всички твърдят, че е „глупак с кожено палто, който отдавна не се е бръснал.”

                                             Кадър от „Тайният свят на мечето Бенджамин”

• Мечките играчки от „Тайният свят на мечето Бенджамин” , канадска телевизионна поредица от 2003г.-2006т.

• Всички мечки от „Братко Мечок”, пълнометражен рисуван филм на Дисни от 1994г.

• Полупеперуда-полумечката от сериала за хибридни животни на Дисни през 80те години, с художник Майкъл Айснър. Сериалът после се видоизменя и продължава като „Захарните мечета”.

     

                                              Дисниевите хибридни животни и "Захарни мечета"
• Няколко мечета от „Животинките от Чакълуд”, известен американски анимационен сериал за деца от 80-90-те години.

• Популярните „грижовни мечки” на американската художничка Елена Кучарек с надписи и символи на коремчетата, създадени първоначално като серия поздравителни картички за различни поводи, също са станали герои на анимационни филми.

• Главатарят Гризли от „Със завързани очи”, 2005г. 3D анимация.

• „Помощ! Идват косматите мечки!” – популярен сериал на Хана и Барбара

• „Мечките селяци” на Ханна и Барбара

• Мечокът Хъмфри , преследвачът на Доналд Дък от кратките филми на Дисни през 50-те години

• Кисифур – анимационна поредица в САЩ от 80-те години за две мечки от цирка, коитоизбягват и се заселват в Байу.

• Малкият Джон е мечка във версията на дисниевия „Робин Худ”

• Спинда, Тедиурса и Урсаринг от Покемоните

• Мечките в датско-холандския пълнометражен рисуван филм от 1991г. „Звездната мечка Себастиан”. Мечките от съзвездието голямата мечка слизат на земята, за да спасяват земните мечки от разни несгоди. Анимацията я правена в Китай.

• „СуперТед” от уелската анимационна поредица на Майк Йанг; първоначално излиза на уелски език, по-късно е преведен на английски и ирландски.

• Винсънт във 3D филма на Дриймуъркс „Отвъд живия плет”, 2006г.

• Мечокът Йоги и приятелят му Бу-бу, мечката Синди на Хана и Барбара

• „Трите мечки” на Чък Джоунс от „Щури мелодии”

• Мюк и Люк, две полярни мечки от филма „Балто” на реж. Саймън Уелс, рисуван филм от 1995г. с главен герой хъскито–вълк Балто, който спасява хората от епидемия в Аляска. Сценарият е вдъхновен от истински случай.

За животните

Любопитни за аниматорите факти за движението на животните




Мечките, жирафите и камилите се движат по различен начин от повечето четириноги. Те движат двата си леви крака почти едновременно, после двата си десни. Едно от обяснението за тази походка при жирафите и камилите е дългите им крака и опасността да си преплетат краката. Възможно ли е при мечките обяснението да е, че те стъпват на цялото си стъпало, и това, че то е обърнато леко навътре?

                                                                Жирафи с преплетени крака

Свестен жираф

Учените твърдят, че бозайниците са били „стъпалоходни” в началото и другите начини на стъпване – на пръстите на краката( с вдигната пета ) и върху ноктите на краката(тоест копитата) са еволюционна придобивка за някои бозайници.



Стъпването върху цялото стъпало, както от опит знаем, си има своите преимущества, но и своите недостатъци. Твърди се, че цялото стъпало поема повече тежест, но и това правило не е абсолютно, защото слоновете, например, стъпват на пръсти и все пак съумяват да пренасят собствените си туловища на големи разстояния.



Може би преимуществото е, че можем да ходим на двата си крака и да освободим предните си крайници за правене на разни неща, понякога дори полезни.





За мечките

http://www.youtube.com/watch?v=dnsu07q-N4o



Класификация

царство: Animalia Животни

тип: Chordata Хищници

клас: Mammalia Бозайници


разред: Carnivora

Хищници

подразред: Caniformia Кучеподобни

семейство: Ursidae Мечки

Скелети на черна мечка и меченцето й

в Природонаучния музей на Минесота

Мечките са от подразред кучеподобни и най-близките им роднини са перконогите – тюлени, моржове, и т.н. Всички хищници са или кучеподобни или котко подобни. За аниматорите е полезно да го знаят, защото кучеподобните същества стъпват НА ЦЯЛОТО СИ СТЪПАЛО, с изключение на семейство кучета – вълци, лисици, койоти и т.н. Затова изобщо не е проблем мечката да стои на два крака за дълго. Това  свойство на мечките им е направило лоша услуга, защото още в древен Рим са започнали да ги ловят, за да танцуват и правят танцови и циркови номера.

Това  е мечка гризли, но и другите мечки ходят като нея- на цяло стъпало. Първо стъпват на пета, а когато кракът се отделя от земята, пак първо се отделя петата.

Другите характерни черти на кучеподобните са:

НОКТИТЕ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРИБИРАТ, за разлика от котешките роднини.

                                                             Мечи крак.
ДЪЛГАТА МУЦУНА

Кучеподобните хищници имат ПОВЕЧЕ ЗЪБИ от коткоподобните, но пък РЕЗЦИТЕ им не са така изразени, защото освен с месо, могат да се прехранват с най-различни неща –според възможностите, докато коткоподобните са се специализирали да хапват предимно месо.

УШИТЕ им са с различна структура от тези на коткоподобните – имат единична слухова или само частично преградена камера.

Мечките са осем вида и са се заселили предимно в Северното полукълбо. Общите им черти са:

Яки крака

Дълга муцуна

Дълги езици.
http://www.youtube.com/watch?v=-qrDsbn1GBY

Рунтава козина

Къси опашки

Стъпват на цяло стъпало и не могат да си прибират ноктите.

От видовете мечки полярната мечка е най-месоядна, гигантската панда пък е почти вегетарианец, а останалите шест вида са всеядни.

Мечките имат отлично обоняние и въпреки тежестта си и тромавата си походка, могат да бягат много бързо, добри катерачи са, а също и плувци. Но, уви, не виждат добре.

Мечки сомнамбули

Повечето видове мечки изпадат в състояние, подобно на хибернация – обмяната на веществата им може да се забави за доста дълго време – те заспиват зимен сън в удобните си бърлоги -дупки, хралупи и пещери, докато въпросът с храната се уреди. Полярните мечки също „хибернират”, макар и в още по-малка степен – малко преди да родят, женските полярни мечки си намират квартира, която преграждат, така че да си имат и детска стая за бебетата.



Внимание! Пияни мечки!

                                                    Пияни мечки гуляят в малинака

Мечките си хапват горски плодове, макар и ферментирали в такива големи количества, че понякога се напиват. В горите и планините на Словакия може да се натъкнете на надпис: „Внимание, пияни мечки!”

Белите мечки са черни!
Да, наистина са синьо-черни под козината си. Някои учени смятат, че космите им са кухи, за да може ултравиолетовите лъчи да стигат до черната кожа на мечките и така да задържат топлина.
Други учени се надсмиват над това твърдение. Все едно, кожата и езикът на бялата мечка са синьо-черни.

Ескимосите вярват, че мечката си крие носа с лапа, за да се слее с белия сняг и никой да не я вижда.  Вярват също, че белите мечки са леваци и използват парчета лед с лявата си лапа като работни инструменти.


Учените скептици отричат това.

                                       Бяла мечка, която е станала зелена, заради водораслите,
                                                   които са се  вплели в козината й.


Бели мечки и пингвини в съседство можете да видите само в зоопарковете и в анимационните филми. Белите мечки живеят в Арктика, а пингвините – в Антарктида.



Някои хора смятат, че Арктика( думата произлиза от гръцката дума за мечка) e кръстена така заради популацията на белите мечки в Полярния кръг. Но Полярният кръг се нарича Арктически заради съзвездието Голямата мечка.




Следва продължение