Витолд Герш

М. Гишицки разговаря с Витолд Герш

5.03. 1980г.

  
М. Г: Колко филма имате?
ВИТОЛД ГЕРШ: Никога не съм водил точна статистика, но веднъж ми казаха в Студията за филмови миниатюри, че са около четиридесет.
МГ: Всички тези филми са плод на двадесет и няколко години от дейността ви?
ВИТОЛД ГЕРШ: Започнах да работя във филмовата индустрия още през 1950 г. - в Студия за анимационни филми в Биелско.
МГ: Вие сте един от пионерите на анимационния филм в Полша.
ВИТОЛД ГЕРШ: Това беше много отдавна.
МГ: Вие направихте своя дебют през 1956 г., с "Тайната на стария замък". Но повратен момент в кариерата ви са "Неонова дреболия" и "Малък уестърн".
ВИТОЛД ГЕРШ: Наистина е така. "Неонова дреболия"   беше първият ми плах опит да се откажа от конвенционалната  анимационна рисунка, т.е. очертания, запълнени с цвят. Направих рисунки с четка, с които се създава впечатлението, че героите са изработени от неонови тръби. В "Малкият уестърн" използвах само цветни петна, поставени с четка направо върху плаката.
 МГ: Вие сте първият режисьор на анимационни филми в Полш,а а, ако не се лъжа, в световен мащаб, който използва  тази техника, а именно, рисуване върху плака директно, без помощта на сътрудници.
ВИТОЛД ГЕРШ: И аз така мислех, но за моя изненада, когато показаха "Малък Уестърн" на фестивала в Анеси, Джордж Дънинг представи своя "Летящият човек", направен по подобен начин. Ние двамата бяхме постигнали и подобни резултати независимо един от друг, така че не е от съществено значение кой е първи. Нека да поясня, обаче, и в двата филма е  използвана традиционната технология върху плака, единственото новаторство е това, че вместо рисунки с контури, се рисува направо върху плаката с цветни петна.

МГ: Изглежда, че сте опитвали всички възможни форми на анимация, дори направихте и куклен филм, "Очакване". Въпреки това, вашето име се свързва най-вече  с "динамичното живописване", т.е. с постепенната трансформация  чрез добавяне и изтриване на рисувани елементи от една картина, нарисувана с дебел пласт боя. Съгласни ли сте, че това е най-характерното за вашето изкуство?
ВИТОЛД ГЕРШ: Хората смятат така, защото, освен Пьотр Шпакович, никой не използва тази техника в Полша. Естествено, нашите методи са малко по-различни. Шпакович борави  със статична основа, която се анимира в резултат на полагане на нова боя и начина, по който тя прелива в основата. При него анимацията е малко по-лесна, отколкото при мен. Но за да бъда напълно откровен, аз използвам този метод само в три филма: в " Кон ", „Интелектуалецът" и "Пожар". Въпреки това  казват, че това е моята техника. Като цяло съм работил доста традиционно. Всъщност аз съм   любител  на класическата анимация  , особено както я прилагам в "Малкият Уестърн".

МГ: Това, което особено ценя във филми като “Малкият уестърн”или "Червено и черно" е остроумието на базата на чисто визуални ефекти. Например,  сблъскват се  две фигури, жълта и синя и техният сблъсък води до появата на   огромна зелена фигура. Такъв гег може да се роди само в резултат на кинематографично мислене, и то само в един анимационен филм.
ВИТОЛД ГЕРШ: Този род идеи ми хрумват, когато вече съм  започнал работа по филма и затова те не могат да бъдат отправна точка за филма. Съжалявам, че не ми хрумват  по-рано, тогава бих могъл да подчиня целия сюжет на тях. Мисля, че отправната точка трябва да бъде материалът. Опитах се да следвам този път в "Очакване". Там, от самото начало си мислех за сюжет, който да включва хартиените фигури, направени от Людвик Перски. Каква да бъде историята, ако щете трагедията,  на една хартиена балерина? Да бъде смачкана, скъсана или, в най-лошия случай, изгорена? Какво биха били нейните усещания? Повърхностни, дори банални, защото тя е само една хартиена балерина. Това е в основата на целия сюжет.
МГ: Веднъж казвате, цитирам: "филмите, които направих сам, намирам за задоволителни;  тези, направени в сътрудничество, се оказаха посредствени.” Как си го обяснявате?
ВИТОЛД ГЕРШ: Груповата дейност понякога пречи. Ако Леница е трябвало да работи с екип, той едва ли би  направил  " Янко музикантът" или "Лабиринт". Ако работим с една дузина  талантливи дизайнери, и целта ни не е конгломерат от отделни, макар и талантливо направени парчета, а цялостен филм, всеки трябва да ограничи себе си и да се съобразява с общата цел. Трудно е да се постигне хомогенен краен ефект. Могат да се намерят следи от индивидуалността на всеки в сценария, в режисурата, но като художник трябва да заличиш себе си.
МГ: И все пак, сте направили филми в сътрудничество с други хора.
ВИТОЛД ГЕРШ: В Биелско преминах през добра традиционна школа на класическа анимация - такава, каквато се прави там и до днес. Мислех, че съм станал доста сръчен в тази техника и първоначално не смятах да използвам  други методи. Но след  време класическата технология престана да ме задоволява и дойдох до заключението, че занаятчийството не означава много и че това, което наистина си струва в анимацията е визуалното новаторство. След доста търсене най-накрая  стигнах до нещо, което ме  удовлетвори. Имам предвид поредицата от филми от “Малкият уестърн”до"Пожар". Но от време на време се връщам към традиционната анимация, считам това за мой дълг към  студията. Някои филми са по поръчка и аз трябва да ги реализирам. Въпреки това, не съм правил филм с екип от много отдавна. "Моля, Слон" не е изключение, тъй като този пълнометражен филм използва материал, заснет за една поредица преди единайсет години, като самовръзките и някои други дребни неща бяха допълнени сега. На практика направих всичко сам, с помощта само на един аниматор.
МГ: Анимационният филм се намира на границата между две дисциплини: на изобразителните изкуства и киното. Съгласни ли сте, че един авторски анимационен филм  е по-близък до визуалните изкуства, докато един анимационен филм, направен от голям екип, по-скоро принадлежи на киното?
ВИТОЛД ГЕРШ: Има филми, които очевидно могат да минат за произведения на изобразителното изкуство, като например, всички филми на Шпакович. Все пак мисля, че анимацията е развила достатъчно оригинални изразни средства, за да бъде разграничена като самостоятелно изкуство. Във всеки случай, тя е толкова уникален сред разнообразни жанрове филм, който един производител на анимационни филми установи по-лесно да общуват с представители на изобразителното изкуство, който не прави филми, отколкото с някой, който прави игрални или документални филми. По тази причина тя може да бъде по-добре да се откажете за понятието "анимирани визуалните изкуства", т.е. не се произвеждат само с помощта на четка и бои, но и кинокамера, проектор и екран.
МГ: Вие сте нарисували декорите за всички ваши филми. Това кара ли ви да се чувствате художник?
ВИТОЛД ГЕРШ: Малко неуместен въпрос. Целия си артистичен опит съм подчинил на анимационните филми. Аз не практикувам изкуство под някаква друга форма. Затова се чувствам едновременно художник и кинорежисьор, едната част е неразделна от другата. Аз нямам време за живопис, графика или рисунка. Филмите ми отнемат цялото време. Може би не мога много добре да се организирам, но анимацията  отнема цялото ми време.

Витолд Герш.

Илюстрации:
1. Старият каубой
2. Стъпки

Витолд Герш.

Филмография:
1956: TAJEMNICA STAREGO ZAMKU (The Mystery of the Old Castle), (Тайната на стария замък)
1957: W DZUNGLI (In the Jungle),(В джунглата)
1958: PRZYGODY MARYNARZA (A Sailor’s Adventures),(Приключенията на моряка)
1959: WIOSENNE PRZYGODY KRASNALA (A Dwarf’s Spring Adventures),  (Приключенията на едно джудже)NEONOWA FRASZKA (The Neon Trifle),” Неонова дреболия)
1960: MALY WESTERN (The Little Western-prizes: Turin, Leipzig, Cracow; honorary mentions: Cork, Necochea; diplomas: San Francisco, Melbourne, Oberhausen),(Малък уестърн)
1961: SKARB CZARNEGO JACKA (Black Jack’s Treasure),(Съкровището на черния Джак)
1962: OCZEKIWANIE (Expectation — prizes: Cannes, Moscow; diploma: Edinburgh), () (Очакване)PODARTA KSIA.ZKA (A Torn Book) (Скъсана книга), DI-NOZA UR Y (Dinosaurs - prizes: Cracow, Alexandria), (Динозаври)
1963: W PIASKACH PUSTYN1 (In the Sands of the Desert) (В пясъка на пустинята), CZERWONE I CZARNE (The Red and the Black - prizes: Oberhausen, Cracow, Cannes, Bratislava, Santa Barbara; honorary mention: Montevideo; diplomas: London, Turin, Edinburgh, Cork, Melbourne, Oberhausen; the prize of the “Film” weekly) (Червено и черно), MADAME SOPRANI, (Мадам Сопрани)
1964: KLOPOTY Z CIEPLEM (Troubles with Heat - prizes: Lodz, Cracow), (Неприятности с отоплението ) LADIES AND GENTLEMEN (an honorary mention La Felguera), (Дами и господа)
1965: KORZEN (The Root), (Коренът)
1966: KARTOTEKA (The Card-Index), (Картотека)
1967: KON (The Horse -prizes: Cracow, Mamaia, Adelaide, Honolulu; diplomas: Melbourne, Edinburgh), (Кон)
1968: ADMIRAL (The Admiral), WYCIECZKA ZA MIASTO (The Journey out of the City - prize: Poznah), PRZE-PROWADZKA DOMINIKA (The Removal of Dominik), (Излет извън града)
1969: INTELEKTUALISTA (The Intcllc-ctualist - prize: Paris, diploma: Venice), (Интелектуалецът)ROZBIT-KOWIE (The Castaways) (Отхвърлените), OTO ZYCIE (That is Life -both films done in Yugoslavia with Milan Ljubic), (Това е животът)
1970: WSPANIAtY MARS7 (The Maenificent March - prize: foznanj, iy/i: (The Perfect Driver) (Идеалният шофьор), 1972: KASKADER (The Stunt-man - diploma: Cracow), (Каскадьор)
1973: RODZINA IN-DONEZYJSKA (An Indonesian Family - commissioned in Norway), (Индонезийските роднини)STARY KOWBOJ (The Old Cowboy - prizes: Poznan, Cork), (Старият каубой)
1974: SLADY (Footprints),”Следи”
1975: POZAR (The Fire - prizes: Cork, Poznan, Teheran; honorary mention: Jelenia Gora; diploma: Oberhausen; the special prize of the President of the Board of Culture),”Пожар”
1976: WIELKIE KOTY (The Big Cats - commissioned in the USA), (Големите котки)
1978: SKANSEN (Ethnographical Museum), (Етнографският музей) PROSZE SLONIA (Please, Elephant; full-length - prizes: Poznan, Varna; the Zenon Wasilewski prize). (Моля, слон)

Муминтролите

Семейство тролове - бели, любопитни, с форма на хипопотами се подготвя за
сблъсък с една загадъчна комета. Този интригуващ сюжет сам по себе си е в състояние да предизвика интерес към 3-D филма, който предстои да излезе на голям екран, произведен от финландската филмова компания Filmkompaniet. Фактът, че проектът се базира на изключително популярните типажи и герои на финландско-шведската писателка и художничка Туве Янсон, към чието творчество анимацията непрекъснато посяга от 70-те години на миналия век до ден днешен, прави филма още по-интересен. Продуцентът на „Как мумините преследват кометата” Том Карпелан казва, че компанията Filmkompaniet се е борила цели 15 години, за да си осигури правата да ползва типажите и героите, но усилията са си стрували, защото 3D анимацията си пасва с героите много добре. "Фантастичните, красиви герои и декори създават уникална, триизмерна атмосфера.”, казва той. "Оригиналната 2D куклена анимация се превръща в конкретен, истински триизмерен свят. Мумините са закръглени и пухкави, а в нашия филм те сякаш оживяват и можеш да заровиш пръсти в козината им и почти да ги прегърнеш!”. Работейки с приблизителен бюджет от един милион евро, Карпелан и режисьорът Мария Линдберг целят да запазят очарованието на оригиналните герои на Янсон, докато изследват възможностите на новите технологии. "Тъй като филмът е въз основа на съществуващ материал, процесът е малко по-различен, отколкото с филмите, при които започваме от белия лист хартия – от нулата.”, обяснява Линдберг. "Това си е истинско предизвикателство! Въпреки че изцяло отговарям за всички творчески решения, все пак имаше решения, които не зависеха от мене и в които нямаше как да се намеся. От друга страна, разполагайки с така красиво изработените кукли, на нас ни беше спестена една доста тежка част от производство и ни се освободи време, за да положим повече усилия и да се съсредоточим върху други неща. " Линдберг отбелязва, че муминтролите са истинско явление в света на книгите, комиксите, телевизията и киното в много страни по света вече цели 65 години. Освен привлекателния дизайн на героите, в света на мумините и в историите за тях има нещо по-сложно, което ги прави уникални. "Историите за мумините, разбира се, са остроумни и забавни истории за пухкави и закръглени същества, което ги прави привлекателни за всички. Но освен това, в тях има толкова много различни нива и те разкриват такава дълбочина на мисълта, че това ги прави много различни от познатите клишета за детска литература и кино. " казва Линдберг. „ Има един малък елемент на анархия в поведението на героите -те не винаги се държат в рамките на нормалното. Все пак, въпреки своята индивидуалност и свобода, те притежават и много топлота, толерантност и загриженост към другите. “ Според Линдбърг децата не са подценени в тези истории. Разбира се, ние възрастните, които помним „мумините” от детството си, сме щастливи да ги предадем на следващото поколение. "Мумините имат изненадващо много възрастни фенове - някои са израснали с тях, други са ги открили по-късно", отбелязва Мария Линдберг. Един от тези възрастни фенове се оказва и звездата с международна слава Бьорк, която е записала началната песен на филма.
Създателите на филма са се старали да създадат 3-D филм с такива качества, които да са „фино настроени” специално за по-малките зрители. "Това е един от първите
филми , в които 3-D анимацията е направена специално за
децата, " твърди Линдберг. "Искахме да сме сигурни, че филмът няма да причинява неудобство и напрежение на детските очи и ще привлече точно най-малките - тези, които не са имали възможност да гледат 3D анимация преди това. В същото време, филмът ще представлява интерес и за възрастните. " , казва Линдберг.

Полската продукция на Мумините е ползвала класическа куклена технология, заснемайки мумините на 35 мм, между стъкла, върху които много прецизно е нарисуван декорът( предни и задни планове) . Новата анимация за
надписите в началото и края е направена също класически от художничката Антония Рингборн. Като цяло, за филма са работили над 40 души
(3-D анимация, зрителни ефекти, възстановяване, музика и т.н.) "В оригиналната полска анимация са работили около 20 ключови фигури, но съм сигурна, че има и много други хора, които са участвали", казва Линдберг. "Да се направи такава куклена анимация класически не е шега работа! "
Режисьорката също така подчертава, че първоначалната анимация е правена под надзора на самата създателка на мумините, Туве Янсон. "Уважението към автора е в основата на всичките ни решения. Въпреки това, в тези граници, във всеки един момент от филма сме мислили дали не може да вложим нещо по-модерно и ново, тъй като сега разполагаме със съвсем различни технологии -така че крайният резултат е един 3-D филм за 2010 година. “
Линдберг, която е израснала през 70 години, казва, че тя e поклонник на европейската куклена анимация, въпреки че не е имала възможност да гледа полската версия на Мумините. „Като дете обичах да гледам „Мечето Падингтън”, „Пясъчното човече”, полското мече Нале и др. Някои от тогавашните анимации, които ми харесваха, са съвсем прости като стил, но в тях има духовитост, която и досега ми харесва. Разбира се, филмите на "Дисни" също играят голяма роля в моето детство…Мисля, че първият филм на Дисни, който гледах, беше „Снежанка и седемте джуджета”. И досега се възхищавам на анимацията в него. На въпроса за състоянието на анимацията по целия свят, Линдберг изрази задоволство от факта, че новата технология вече не е самоцел. "Мисля, че е имаше един период, когато новата технология управляваше героите, историите, филмите, но през последните години започнаха да се появяват интересни филми като „Коралайн”.За нас беше истинска награда да видим стария прашен и надраскан материал да оживява пред очите ни и да се превърне в 3-D филм по един естествен начин. "

Карпелан се надява, че светът ще преоткрие любимите същества през 2010 г. и тяхната популярност ще залее Европа. Той добавя: "Нашият филм предлага вълнуваща история, прекрасни, първокласни типажи и най-модерна технология. Ето защо се надяваме нашият филм да е 3-D филмът на годината!"

Статия на Реймин Захед

Бързи скици от Венеция

 Скиците направих за трите дена, за които бях във Венеция. Смятам да продължа вече в седнало положение да рисувам каквото си спомням от там.