Казват, че прототип на илюзиониста от едноименния филм на Силвен Шоме е Жан Южен Робер-Худен, [1]( 1805 – 1871), един от първите фокусници в историята на човечеството. Освен многобройните му автомати и къщата му в родния му град Блоа, от чиито прозорци надничат дракони и разни чудовища, с наследството му е свързан и е анимационният филм „Илюзионистът” на известния френски аниматор Силвен Шоме (автора на „Трио от Белвил”), чиято премиера в европейските кина върви в настоящия момент. „Илюзионистът” е направен по сценарий на известния френски комик Жак Тати, който бил предоставен на Шоме от едната му дъщеря Софи Татишчев още преди да излезе филмът му «Трио от Белвил». Тя не искала жив актьор да играе баща й, а в сценария на Тати основно е залегнал образът на Худен, макар че има и силно автобиографични елементи. Около оригиналния сценарий има противоречия, някои твърдят, че той всъщност е написан не от Тати, а от дългогодишния му сътрудник и съсценарист Анри Марке. После преработката на Шоме става повод за скандал между наследниците и приятелите на вече покойните дъщери на Тати, едната от които е расла без него и някои твърдят, че в основата на сценария е точно тя, а не Софи Татишчев. Филмът се работи бавно и трудно, защото Шоме е много взискателен към екипа си от аниматори. Бюджетът на филма е голям и Шоме го събира относително бавно и трудно. Отзивите за филма са противоречиви – някои критици искат повече хумор, подобен на този в «Трио от Белвил», други се радват на носталгичната и лиричната нотка във филма, на иреалната, загадъчна атмосфера.
Илюзия е и самата анимация, но аз вярвам, че въображението и илюзията понякога са по- краткият път към истината.
В екипа на филма участва художникът Евгени Томов(както и в предишния филм на Шоме)cineaste.blogspot.com/.../blog-post.html , както и Иван Касабов - композитинг.
Има и още няколко детайли, върху които си струва човек да се замисли - озвучаването на филма, доста лаконично и включено по-скоро като звуков фон, сцената с документални кадри от Жак Тати, и др.
Единственото, за което съжалявам е, че според мен прожекцията, която гледах, имаше технически проблем. Дано вие гледате друга прожекция.
Има и още няколко детайли, върху които си струва човек да се замисли - озвучаването на филма, доста лаконично и включено по-скоро като звуков фон, сцената с документални кадри от Жак Тати, и др.
Единственото, за което съжалявам е, че според мен прожекцията, която гледах, имаше технически проблем. Дано вие гледате друга прожекция.
[1] Легендарният американски илюзионист Хари Худини / 1874- 1926/, чието истинско име е Ерих Вайс, заимства името Жан Южен Робер- Худен за своя артистичен псевдоним.
